— Не е необходимо, любов моя. Знам, че обичаш само мен, както и аз обичам само теб.
Внезапно той се разгневи.
— Лия трябва да бъде наказана и продадена! — зарече се яростно, разбирайки бедствието, което би могла да причини.
— Не, мили мой, не още. Лия не би твърдяла нещо такова, ако не можеше да го докаже — мислеше тя на глас.
— Но не може да го докаже! Не съм се съвкупявал с нея! — извика той.
— Не ти, а някой друг. Такова твърдение не би могло лесно да бъде опровергано. Трябва да е бременна. Ако е така, не бива да застрашаваме живота на едно невинно дете, като я бичуваме — възрази тя, проявявайки доброто си сърце.
Той се усмихна и я погали по бузата.
— Ще минат много луни, докато истината излезе наяве. Ако не можем да я накажем, какво да правим с нея?
— Първо, трябва да се открие кой е бащата, а после да се реши дали да бъде продадена преди или след раждането на бебето. Ако сега я продадем, някой друг воин или жена му могат да навредят на детето, като я наказват сурово. Лия има способността да изкарва хората от кожата им — подсказа му тя.
— Как е възможно? Тя е робиня на баща ми. Не съм я виждал да гледа някой друг воин освен…
Щом той се спря, тя се засмя и добави весело:
— Освен Уанмди Хота. Но все пак една жена не забременява от нищо.
— Ела, ще я накараме да каже истината — реши той, скочи и я из дърпа да стане.
— Да, сигурно така е най-добре.
Отидоха във вигвама на Бягащия вълк, където намериха Лия, обляна в сълзи, разтреперана от страх след гневните думи на Бялата стрела и на храбрия сиукски вожд. Щом влязоха в шатрата, Лия се спусна към Шали и падна в краката й, обгърна коленете й и поиска подкрепа.
— Моля те, Шали, трябва да ми помогнеш! — извика тя, този път наистина ужасена. — Те ще ме бичуват! Ще ме продадат! Помогни ми, моля те! Обещавам никога повече да не те обиждам. Моля те…
Шали погледна нещастната жена и съчувствието се обади в нея. Лия беше сгрешила, беше лоша и жестока. Но заслужаваше ли една жена такова мъчение? Тя знаеше какво е камшик. Веднъж й бяха нанесли пет удара след опит за бягство и задето бе унижила човека, който я беше заловил, нейния сегашен съпруг. Потрепери при мисълта да види друга бяла жена да преживее това варварско изтезание. Сподави гнева и възмущението си и взе решение, за което по-късно щеше да съжалява…
— Слушай ме внимателно, Лия Уинстън. Наистина ли си бременна? Ако е тъй, кой е бащата? Аз възвърнах паметта си и знам без никакво съмнение, че не може да е Сивия орел. Известни са ми по- раншните ти грехове — намекна многозначително. Не беше посмяла да съобщи на Сивия орел подозренията си. Молеше се само да не греши. Ако случайно бе познала кой е бащата, тя не можеше да позволи синът му да се чувства унизен. Страхуваше се, че подозрението й може да се потвърди.
Преди Шали да промени решението си, Лия й изигра друг дързък и лъжлив номер.
— Значи знаеш за нас? Каза ли на сина му истината? Той ще ме убие! Силен и горд мъж като него никога няма да приеме полуиндианче! — хитро възрази тя, напълно заблуждавайки Шали.
— Тогава значи е вярно! Спала ли си с него? — запита тя. Английските думи разбираше само воинът до нея.
— Откъде знаеш? — запита Лия, наблюдавайки я внимателно, печелейки време, за да доизмисли наглия си план. Дали щеше да успее?
Знаейки, че съпругът й разбира всяка дума, Шали умно отвърна:
— Прозрях истината в деня, преди да ме нападнат край реката. Същия ден загубих паметта си и едва преди малко си спомних за това. Той ли е баща на детето? — смело я запита тя.
Лия наведе глава, за да скрие, че лъже.
— Да…
— Тогава защо ми каза, че детето е от Сивия орел? — възмути се Шали. Останалите забелязаха, че се разиграва някаква драма, но още никой не разбираше точно каква.
— Защото го обичам и го желая. Смятах, че ако ви разделя, той ще ме забележи. Надявах се да го убедя, че детето е негово. Не мислех, че ще намериш сили да му съобщиш какво съм ти казала — отговори тя, като разчиташе да спечели Шали като се престори на искрена.
— Ако не си бях възвърнала паметта, сигурно щеше да насочиш злия си план към мен, Но ти подценяваш интелигентността на Сивия орел, както и неговата любов и вярност към мене.
— Луда съм от любов и желание по него. Ти го имаш! Не можеш ли да разбереш какво чувствам? Сгреших, съжалявам. Бях ужасена и отчаяна. Нямах достатъчно време, за да го излъжа. Знаех, че той ще ме задържи и ще ме зашити, ако смята, че нося втория му син.
— Защо не каза на бащата? — предизвика я тя.
— Да му кажа ли? — повтори тя в недоумение. — Та той ще ме убие! Да не мислиш, че би позволил някой да научи какво се е случило между нас? Той ме използва само няколко дни, а после ме отблъсна. Как мога да му кажа, че съм бременна? — спореше тя хитро.
Думите й накараха Сивия орел така да побеснее, че за миг забрави, че паметта на Шали се е върнала. Запита на английски:
— За какъв мъж говори тя, Шали? Кой може да е паднал толкова ниско? Тя е бяла курва, нито един воин Оглала не би хвърлил семето си в нея, за да даде плод — презрително изрече той.
— Виждаш ли! — възкликна Лия ужасена. — Единственото, което бранят с живота си, е проклетата им чест! Той никога няма да признае какво ми е сторил!
— Кой? — грубо повтори Сивия орел.
— Не мога да ти кажа — изплашено се сви Лия.
Сивия орел хвана ръката й, болезнено я изви, а тя изкрещя от божа.
— Кажи името му, Уиткоуин!
Щом Лия поклати глава, той приложи повече сила. Шали поиска да се намеси, но не го стори. По-късно щеше да се обвинява за мълчанието си. Разкъсваше се между истина и лъжа, между справедливост и наказание. Щом детето е син на вожда, той имаше право да знае, за да го признае, да прекъсне това унижение?
— Бягащия вълк! — Лия изрече името.
Шали не се беше излъгала.
Лицето на Сивия орел стана тъмночервено от гняв. Не успя да сдържи яростта си. Блъсна силно робинята. За миг му се дощя да я убие. Когато тръгна застрашително към нея, Лия скочи на крака и потърси закрила зад гърба на вожда. Тресеше се от страх. Никога не беше забелязвала подобна омраза и желание за убийство върху хубавото му лице.
— Вярно е, заклевам се — паникьосана извика Лия.
— Ще откъсна лъжливия ти език! — й изкрещя Сивия орел, вадейки ножа си. Внезапно се усети, че говори на английски, но вече нямаше значение, Лия знаеше за това негово тайно умение. Но за непростимата обида тя щеше да умре!
Шали хвана ръката му и извика уплашено:
— Недей, Уанмди Хота. Може би казва истината.
Сивия орел спря изумения си поглед върху бледото й лице, а тя бързо додаде:
— Смятах, че са… Мисля, че са… спали заедно няколко пъти. Питай Бягащия вълк дали не лъже — меко посъветва тя.
— Да карам баща си, нашия вожд, да се защитава от такива лъжи? — възкликна той невярващо. — Дали бялата ти кръв не говори у теб, жено? Значи взимаш страната на една робиня срещу моя баща? — обвини я той без да иска, раздиран от мъка и недоверие.
Лицето й изгуби и последните си капки кръв от обида.
— Не, Сив орел, не е така. Аз не взимам страната на Лия, но много отдавна видях и чух неща, които ми разкриха, че тя казва истината.
— Тогава очите и ушите ти те лъжат, жено! Баща ми никога не би докоснал бяла робиня! Нито един воин Оглала не би се чифтосал с бяла робиня!
