Той й помогна да се изправи на крака, после я загледа, докато вървеше към новата им шатра, за да легне при спящия им син. Бягащия вълк се обади:
— Ти много я обичаш, синко. Хубаво, че тя се върна при нас. Скоро всичко ще се оправи. Имах един сън, че Шали се връща. Дръж я под око — някаква тъмна сянка падна над нея, преди тя да види ясно лицето ти. Не беше крилото на моя син — предупреди го той със странно предчувствие.
Лицето на воина стана сериозно.
— Животът й ли е в опасност, татко?
— Ша. Но в съня злото не разкри лицето си:
Сериозният поглед на Сивия орел се насочи към шатрата, където беше жена му.
— Птицата на Смъртта се чувства излъгана, но тя няма да отлети с моята жена. Сам ще я предизвикам. Тя е моя — зарече се той, разгневен от тази нова и неясна заплаха към любимата му.
Сивия орел, който твърдо вярваше в сънища, незабавно се зае да обмисля смайващите думи на баща си да внимава. Докато погледът му се местеше към вигвама със спящите, той се чудеше откъде ли ще дойде това ново зло и се молеше да е наблизо, за да го предотврати.
Сивия орел благоговейно наблюдаваше шамана, докато той произнасяше молитва пред Лечебното колело — този свещен предмет, който символизираше силите и движението на живота и цялата вселена. В центъра беше изрисуван череп на бизон. Върху обръч от извита върбова клонка беше опъната една кожа, върху нея имаше косми, мъниста със сърцевидна форма, кожа, пера, парче плат — всички нашарени с разноцветни бои. Върху лицето му бяха означени четирите посоки на земята: югът, означаващ невинността на ума и тялото при раждане, изтокът — познанието, северът — мъдростта, придобита в живота и западът — умението за самоизследване и разбиране. Всички лъчи се събираха в центъра на рисунката: към сърцето и значението на самия живот, пълната хармония между човек и природа.
Сивия орел докосна военния си щит. Почувства се горд и самоуверен. На всички беше известно значението на „падащата звезда“, която бе изрисувана върху щита, символ на голямата му сила, бързина, хитрост и доблест. Един воин трябва да спечели правото да нарисува щита си с определен знак. Естествено, той го беше спечелил.
Младият вожд се съсредоточи в кулминацията на ритуала. Скоро след това празненството свърши и всички постепенно се разотидоха. Нощта мина бързо, започваше нов славен ден, изпълнен с приключения и обещания…
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
С помощта на съпруга си и на добрите си приятели Шали вече говореше и разбираше езика на сиуксите много добре. Под вещото ръководство на Жената костенурка и на Блестящата светлина тя научаваше все повече и за домакинската работа. Две седмици след пристигането им в летния лагер Шали се движеше и живееше спокойно и леко сред племето Оглала. Не след дълго вече по нищо не личеше, че е преживяла онова съдбоносно нараняване. Веселата майка на Сияйната стрела и любящата съпруга на Сивия орел се беше върнала. Хората се радваха на щастието, с което се отличаваше животът на най-силния им воин и бъдещ вожд.
Сезонът беше изпълнен с много работа и никой не си даваше сметка колко бързо и леко Шали възстанови познанията и сръчността си. Тя беше известна е острия си ум и всички смятаха, че това е причината за бързото й напредване. Дори Шали не съзнаваше, че действа както трябва, тъй като задачите й изглеждаха естествени. Необикновените сънища и преследващите я образи обаче често измъчваха съзнанието й.
Тя вярваше, че спомените от миналото всъщност бяха научени напоследък нови неща. Образите и странните предчувствия отдаваше на факти, които й бяха разказани. Не се решаваше да запита съпруга си за тези чудновати мисли, тъй като не искаше да събужда напразни надежди у него. Страхуваше се да признае, че това може би показваше непоправимо поражение на мозъка й. Затова пазеше за себе си проблясъците от миналото, боейки се да ги свери с действителността.
Воините се готвеха за пролетния лов на бизони. Беше решено кой ще отиде на големия лов и кой ще пази лагера. Жените, които щяха да придружават мъжете, бяха подбрани и им бе съобщено да се готвят. На децата им беше казано къде ще бъдат, докато майките им отсъстват. Вечно надвисналата заплаха от унищожителна битка с белите и Сините куртки беше сериозно разисквана. Старият вожд Бягащия вълк щеше да остане в лагера и да отговаря за хората там. Сивия орел и Бялата стрела бяха избрани за водачи на двете групи ловци.
След като плановете бяха готови, ловците се събраха на Свещеното място, за да потърсят ръководството и закрилата на Великия Дух за бъдещото си рисковано начинание. Мъжете отправиха своите молитви и песни с развълнувани гласове. Молитвените лули бяха изпушени, за да омилостивят духа на Уакантанка и той да им заговори.
Дъвчеха парчета мескалин, за да призоват духовното присъствие на Великия Дух и да Му дадат възможност да внуши им своите съобщения чрез халюцинации. Телата и сърцата бяха пречистени чрез заклинания и потене в плътно затворената шатра, в чийто център гореше голям огън, а върху него беше поставена намокрена с вода кожа.
След пречистващия ритуал от постене, молитви и потене, воините и смелчаците се върнаха в шатрите си, за да ободрят духовете и телата си преди тръгването рано на следната сутрин.
Без знанието на Сивия орел, в самота, Шали изживя нещо ужасно. След като се зарадва на хубавото време и заобикалящата я красота, тя се готвеше да се заеме с работа — да събере дърва, да донесе вода с меховете и да изпере дрехите на реката. Другите си бяха свършили дневната работа и се бяха върнали в лагера, Шали си тананикаше песен, която си спомняше от детинство.
Изведнъж я стресна рязък глас:
— Е — Направи го, нали? Смятат те за сладка и невинна, а ти си отмъстителна и зла! Не можеш да ме понасяш, нали?
Съвсем объркана, Шали вдигна поглед към враждебното лице на Лия Уинстън, после почервеня от гняв.
— Нямам ни най-малка представа за какво говориш, Лия. Предлагам ти да се успокоиш и да озаптиш злия си език. Забравяш, че не съм бяла робиня, аз съм жена на Уандми Хота — решително отблъсна атаката тя.
— Не, нищо не забравям! Ти си тази, която нищо не знае — тайнствено намекна Лия, настръхнала от враждебност.
— Знам достатъчно, за да те предупредя да внимаваш.
— О, така ли! Или какво ще се случи, принцесо Шали? — презрително изрече Лия.
— Няма да се задържиш дълго тук — заплаши я Шали.
— Зная, че вече си взела мерки за това, нали? — саркастично се изсмя жената. — Но ще трябва май наистина да те разтревожа. Е какво? Страхуваш се, че мога да ти открадна мъжа ли?
— Достатъчно, Лия. Затваряй си устата и си гледай работата.
— Достатъчно ли каза? — присмя се Лия надменно. — Днес, преди Бягащия вълк да ме продаде, ти ще чуеш още доста неща.
— Да те продаде днес? — повтори смаяна Шали.
— Не ми се прави на невинна! Ти стоиш зад тази разправа и двете го знаем! — Лия излъчваше жестока ненавист.
— Грешиш, Лия. Наистина не бих искала да си тук, но решението е на Бягащия вълк. Като знам поведението и злобата ти, не мога да разбера защо се изненадваш от това.
Преливаща от омраза и отчаяние, Лия подигравателно рече:
— Знаеш защо той иска да си тръгна, нали?
— Предполагам, заради злобата и за непростимото ти флиртуване със сина му.
— Флиртуване ли? Ти шегуваш ли се или просто си полудяла! Той иска да си тръгна, преди да си проличи! По дяволите, колко много са се загрижили за проклетата си чест!
— Да си проличи какво? — запита Шали наивно.
Леденият смях на Лия я обезпокои. Дали полудяваше тази жена? Може би беше опасна?
