— Но можеш да си равна с мен по любов и желание — предложи той лукаво.
— Невъзможно. Моята любов е по-голяма от твоята.
— Невъзможно. Моята е по-дълга от твоята.
— Невъзможно. Времето няма нищо общо с дълбочината и силата на чувствата.
Той се усмихна развеселен.
— Ти се равняваш на мен по ум и красноречие, жено. Приемам го, тъй като то също се отнася до любовта и желанието ми.
— Както и би трябвало да бъде. Но мъжествеността ти е несравнима, защото два пъти ме победи. Обичам те с цялото си сърце.
Той я прегърна, после я целуна.
— Да се отделя от теб е по-трудно от най-страшната битка с врага. Имай милостта и ми помогни да намеря физическите и душевните сили, за да го направя.
Тя нацупи устни замислено.
— А ако кажа не?
Той отново се отпусна по гръб и вдигна ръце над главата си.
— Тогава прави с мен каквото желаеш — заяви той, сякаш примирен с поражението.
Очите й блеснаха в палаво очакване. Притисна китките и глезените му и рече изкусително:
— Здраво си завързан, боецо. Ти си мой пленник и сега ще задоволя желанието си с безпомощното ти тяло.
Тя се засмя от погледа на черните му като абанос очи.
— Какъв пленник си? — игриво му се караше тя. — В очите ти не забелязвам нито страх, нито уважение към господарката ти. Ще ми се подчиниш или ще те накажа.
— Какво ще заповядаш, принцесо Шали? — запита той и възприе сериозен израз на лицето си, но една подкупваща усмивка се готвеше да развали това впечатление.
— Заповядвам ти да ме обичаш, да ми доставяш удоволствие с цялото си умение, което притежаваш, да идваш при мен винаги, кога то имам нужда от теб — изреди тя заповедите.
— Обичам те, принцесо. Винаги ще отговарям на твоя зов. А за да ти доставя удоволствие, ще трябва да ме освободиш — каза той, подхващайки вълнуващата игра.
Щом тя се престори, че отпуска въображаемите връзки, той я повали и я затисна с тялото си, притискайки китките й към земята.
— Желанието ти е толкова голямо, че е грабнало и ума ти, красива ми господарке. Сега ти си моя пленница. Никога не се доверявай на хитър враг. Ще те държа като заложница. Ще идваш при мен винаги, когато те повикам и ще се подчиняваш на заповедите ми. Ще ми доставяш всякакви наслади или ще те накажа така — увери я той, а езикът му докосваше зърната й, за да ги раздразни.
— И ще те измъчвам така — добави, целувайки я, докато тя остана без дъх. — А после и така — палаво я предупреди, като влезе бавно в нея и бавно излезе. Всеки път, когато се отделяше, й се усмихваше, колебаейки се дали отново да проникне. Щом играта стана сериозна, той се отдръпна и запита: — Обещаваш ли да ми се подчиняваш във всичко? Ако не ми отговориш правилно, ще те оставя.
— Ще направя всичко, каквото кажеш — отвърна тя дрезгаво.
Той отново се плъзна в нея, като въздъхна от огромното удоволствие. Играта започна наново. Всеки път, когато се забавеше да влезе в нея, тя се повдигаше, за да го пресрещне. А после, когато умело навлизаше в тялото й, тя въздъхваше от удоволствие. Зъбите му продължаваха да възбуждат нежно гърдите и. Щом тя стигна до степен на забрава, той разбра, че е време да прекъсне мъченията, да задоволи желанието й, а после и своето.
Изтощена, тя се сгуши в ръцете му и въздъхна доволна.
— Ако така измъчваш непослушната пленница, тогава всеки ден ще ти се противопоставям.
— Ако ми се подчиняваш, сладка ми робиньо, ще те възнаградя още по-добре, вместо да те измъчвам.
— Какъв по-добър начин от този? — запита тя в недоумение.
Той се подсмихна.
— Любовта има много страни. Ще ти ги покажа.
Тя попита без свян:
— Както в гората онзи ден ли?
Той кимна.
— Но има и други и ще ги научиш, ако си наистина смела и ми се подчиняваш.
Тя го погледна в очите.
— Смела съм и те слушам.
Той се засмя.
— Скоро ще се радваш на нови уроци — обеща той.
— Колко скоро? — се поинтересува възбудено и импулсивно.
— След две луни ще те заведа в гората на разходка.
— На разходка ли? — дяволито го подразни тя.
— На любовна разходка. Аз ще се разхождам в теб, а ти в мен.
Тя потръпна замечтано.
— След две луни.
Той кимна и се усмихна.
— Трябва да се научиш на търпение, жено.
— Невъзможно е при такъв мъж — отвърна му тя.
Пръстът му се плъзна, направи кръг около всяка гърда, а после затанцува на венериния й хълм.
— Ако не престанеш, разходката ти ще започне още сега — заплаши го тя полушеговито, полусериозно.
— Тогава ще я оставя за по-късно — незабавно се съгласи той и я целуна, преди да стане. — Трябва да намерим място да се изкъпем. Скоро тържеството ще започне.
— Защо не се къпем в гората? — предложи тя тихичко.
— Само ще се изкъпем, жено, днес няма да се разхождаме — отвърна й той с усмивка.
— Ако ще се подчинявам на всяка твоя заповед, тогава само ще се къпем.
Облякоха се, после ръка за ръка, тръгнаха да се изкъпят. Сивия орел се обади къде отиват на Сияйната стрела, момчето им махна и се усмихна, а после се върна към играта си.
Празникът и веселбата продължиха до среднощ. Независимо, че всички бяха уморени, хубавото настроение и очакването изпълваха чистия въздух и радостните сърца на Оглала. Матките деца, изморени от игрите си, бяха легнали. Младежите се събираха на групи и говореха разгорещено за дните, когато ще станат съпрузи и воини. Неженени воини разсъждаваха за войните и приключенията, как са ловували в миналото и какво им предстои. Семейни двойки се бяха събрали, правеха планове и си припомняха добри и лоши случки. Други танцуваха или се движеха в ритъма на музика, изпълнявана от няколко старци. Беше хубаво да си жив и свободен, да нямаш грижи, да не се безпокоиш от опасности.
Шали седеше между Сивия орел и Бягащия вълк близо до лагерния огън, наслаждаваше се на спокойното настроение на своя народ, както отново наричаше тези хора. Вече не се чувстваше не на място и беше част от тях. Отминаха усещанията за самота и несигурност, съмненията и подозренията. Тя беше Шали, съпруга на Сивия орел, дъщеря на Черния облак, член на племето Оглала от мощната сиукска нация: Дакста Осети Сакауин „Седем свещени огъня на сиуксите“. Животът беше чудесен. Само възвръщането на паметта й можеше да направи нещата още по-хубави, нея — още по-щастлива, както и… тях.
Тя погледна съпруга си, чието внимание бе приковано от танцуващите с разноцветни щитове.
— Трябва да си лягам, Уанмди Хота. Утре имаме много работа — леко се пошегува тя, но със сериозна нотка в гласа.
— Да дойда ли с теб? — запита той с омекнал поглед.
— Ако не си уморен, остани и се порадвай на забавата — окуражи го тя. — Но аз имам нужда от почивка. Под орловото ти око и крило ще се чувствам сигурна и щастлива.
— По усмивката ти разбирам, че трябва да остана — подразни я той и погали копринената и коса.
— Остани и заради двамата — дръзко му отвърна тя.
