отново се срещнаха, засмяха се весело, оглеждайки успешно свършената работа. Шали благодари на жената за указанията и търпението. За нейна радост Жената костенурка настоя да й помогне да издигнат и тяхната шатра. Усмихна й се от благодарност, но й каза, че не е необходимо да идва, тъй като урокът й е достатъчен.
Все пак Жената костенурка настоя. След два часа по-голямата и разноцветна шатра на Уанмди Хота беше поставена върху избраното място и се изправи като горд воин, наблюдаващ лагера. Шали прегърна Жената костенурка и й благодари. По-възрастната от нея жена се усмихна и си тръгна. Шали бързо започна да внася багажа в новия им дом, остави само оръжията на Сивия орел и други забранени за носене вещи. Разцъфна от удоволствие като си представи колко изненадан и доволен ще бъде съпругът й, когато се върне. Още по-приятна й беше мисълта за интимността, която шатрата създаваше и която отдавна й липсваше. После се сети за сина си. Разсърди се на себе си, че с копнеж си мисли и мечтае да остане насаме със съпруга си. Във всеки случай вигвамите не предлагаха възможност за пълна интимност на съпрузите! Тялото й жадуваше да изпита отново тона омайващо удоволствие. Но как щяха да правят любов, след като синът им спи само на няколко крачки от тях? След като другите също бяха лишени от възможност за близост със съпрузите си, тя не можеше да очаква някой да покани Сияйната стрела да прекара нощта в тяхната шатра. Освен това синът им трябваше да си бъде в новия им дом заедно с родителите си.
Седна на земята, за да изкопае малка дупка за огъня, после я огради с плоски камъни. Изкопа пръстта във форма на квадрат, после щеше да я изнесе и изхвърли отвън. След като се изправи и изтърси дрехите и краката си, тя се стресна като забеляза, че съпругът й е застанал зад нея.
— Не те чух да влизаш — каза тя изненадана.
Черните му като абанос очи, изпълнени с живот и енергия, се впиха в зачервеното й лице. Той протегна ръка и отстрани една къдрица, която беше изскочила от плитката по време на работата. Допи рът до лицето й беше прекрасен, тя потърка буза в дланта му. Ръката му се плъзна около врата й и придърпа главата й към неговата. Устните му се прилепиха към нейните и откраднаха от нектара им, как то пчелите правеха с цветята. Другата му ръка обхвана гърба й и притисна силно към силното си и гъвкаво тяло.
Тя изстена от жажда за него и за сливане на любовта им. Ръцете му обгърнаха кръста й и тя се прилепи още по-близо до него. Страстта им пламнаха невероятно. Ръцете й погалиха гърба и плещите му, беше й приятно да ги почувства отново. Горящите му устни предаваха сладки и мъчителни съобщения на затворените й очи, на копринената кожа на лицето, на бялата й шия. Пламнала неудържимо, тя се молеше той да утоли глада, който бушуваше в тялото й. Когато той хвана гърдата й, щръкналата пъпка ясно показа на галещата и ръка желанието й. Диво и импулсивно ръцете й потънаха в черната му като нощта коса, притисна устните му към своите и отвърна на целувките му.
Понесена от бурното море на чувствата, тя не чуваше нищо наоколо и никаква воля не остана в покорното й тяло. За нея съществуваха само Сивия орел и неотложната й жажда. Самият той, опиянен от желанието си за нея, умееше да изостри апетита й за любов. Без да се страхува, че някой ще влезе и ще осъди похотливостта й, тя започна да развързва връзките на панталона му. Щом той се свлече на пода, ръката й обгърна огнения ствол, който можеше да сложи край на мъченията й.
При допира до мъжеството му Сивия орел се разтресе и изстена от неудържима страст. Почти раздра дрехите й, но нито един от двамата не се интересуваше от това. Устата му поглъщаше изострения връх на гърдата й. Женствеността й пламна така, че даже влагата й не можеше да я охлади. Когато ръката му потърси тръпнещите й слабини, тя потрепери и отвори бедра, за да осигури лесно проникване в мястото, дръзко молещо за екстаз. Нежната ласка на умелата му ръка я възбуждаше все повече, докато той се наслаждаваше от гърдите й до блаженство.
— Ако не ме любиш веднага, ще умра — изстена тя.
Гласът й го върна за миг към действителността. За миг той се уплаши някой да не ги обезпокои. Ала беше твърде късно да се спре огъня, който заплашваше да ги изгори. Остави Шали за миг, за да завърже шатрата — знак никой да не влиза. Видя, че синът им си играе с други момчета. Бързо се върна при нея и я отнесе на постелята. Продължи от там, докъдето беше стигнал. Заслепена от желание, тя не мръдна и не проговори, докато наблюдаваше действията му.
— Нямаме време за подготовка, любов моя. Трябва да свършим преди синът ни да се върне. Още една луна и ще ти доставя удоволствие бавно и нежно.
Тя се усмихна, очите й станаха кристални от огнения копнеж.
— Искам те толкова много, че не мога да чакам. Веднага влез в мен — помоли го тя. — Няма нужда да ме подготвяш. Чувствам, че тялото ми изгаря от нужда за теб.
Той леко плъзна мъжеството си в тялото й. Възбудена до лудост, тя се издигна, за да го посрещне и започна съблазнително да се движи под него. Преплете крака над гърба му, за да го държи близо към себе си. Притисна устните му към разцъфналите си напрегнати гърди. Улови ритъма, който той беше наложил, а главата й се мяташе върху постелята. Затвори очи мечтателно, задиша бързо с отворена уста.
Сивия орел изпита ужасно напрежение, стремейки се да не избързва, докато тя не стигне първа върха. Устните му се впиха в нейните, за да й попречат да извика при разтърсващото освобождение, тя притисна тялото си към неговото, за да изстиска всеки грам наслада и облекчение, които той й предлагаше. Щом огънят й се разгоря най-буйно, тя отвори бистрите си очи и замоли:
— Хайде да пояздим заедно, любов моя.
Думите й имаха желания ефект. Той бързо и трескаво се устреми да сподели удоволствието й, тъй като скъпоценният еликсир в тялото му напираше по-бързо да излезе след много луни копнежи. Както и той беше правил много пъти, тя притисна устните му и го държеше здраво към себе си, почти подлудявайки го със забързаните си и неустоими действия. Той се пръсна като бент, избухнал под напора на водата, освобождавайки се с огромна сила.
Вълна след вълна се изливаха в недрата й, докато остана да тече само спокойната река. Изтощен и бездиханен, той се измести леко от нея. Обзеха я нежност и увереност, защото знаеше, че му е доставила голямо удоволствие. Когато дишането му се нормализира и сърцето му затуптя в обичайния си ритъм, той вдигна глава и се загледа в нея смаян и изпълнен с нежност. Тя му се усмихна, а после звучно го целуна.
— Ти изискваш много, жено, но и даваш много — похвали той усилията й. — С теб никога не е едно и също. Всеки път, когато се съединяваме, винаги е ново и вълнуващо. Как сърцето ми може да издържи толкова любов, а тялото ми — такава наслада? Сигурно ще се пръсна от чувство за задоволеност — пошегува се той с мелодичния си глас.
— Ако го направиш, ще събера парчетата и ще ги съединя отново. После ще те напълня, докато отново не се пръснеш. — Прегърна го с любов. — Толкова много те обичам — възкликна тя.
— Шали, Шали, красива и желана моя жено, колко те обичам — из рече той дрезгаво.
Гърлото й се сви, щом забеляза погледа му и трепетния му глас.
— Боже, как е възможно да те желая отново тъкмо сега? Да, така е. Сигурно нещо ми има, след като чувствам такива неща — заключи тя шеговито, наведе главата му и го целуна.
Целунаха се няколко пъти дълго, когато той неохотно се отдръпна и я посъветва:
— Не бива да разгаряме огън, който няма да можем да изгасим.
Тя се засмя и го подкачи:
— Огънят вече е запален, любов моя. Само че не можем да го изгасим както трябва. Той ще тлее до следващия път. Май моите хора имат едно определено преимущество пред твоите — те строят много стаи в дървените си къщи, за да може който иска свободно да разгаря огъня си — палаво добави тя.
— На тъмно, когато детските очи не виждат, това няма значение. Само огньовете, които горят, докато Уи е на небето, трябва внимателно да бъдат поддържани — усмихна се той.
— Ти си ме научил да разгарям такъв огън и да му се радвам, но не си ми показал как да го поддържам и как да го изгасям — сгълча го тя с весел смях.
— И никога няма да го направя, жено. Тогава няма да се изкушаваш да ме дразниш с огън, който ще погълне само мен.
— Значи ще ме оставиш да страдам от тези мъки?
— Ако и аз участвам в мъченията, тогава ще трябва да издържиш само своя дял.
— Ти си твърде умен и хитър, благородни ми воине. Страхувам се, че не мога да се равнявам с теб по ум и красноречие.
