— А ако ти се роди сестра? Големите вождове също имат дъщери.
Той се усмихна и я погали по бузата.
— Момиче ще е по-добре от момче — веднага отвърна той.
— Защо? — с любопитство запита тя.
— Синът на вожда наследява баща си, той стои над другите. Ако Великият дух ме извика да отида при него, вторият син на Бягащия вълк ще стане вожд. А с полуиндианец няма да е възможно. За момичето това не се отнася.
— Разбирам — прошепна тя и се направи на обидена. — Значи момичето не е тъй ценно както момчето? — подразни го тя. — Вярвам, че непобедимият Сив орел не се безпокои, че някакъв полуиндианец ще затъмни славата му?
Той се разсмя от сърце.
— Езикът ти е много смел, жено. Сивия орел не се страхува, че няма да се прегъне пред никой мъж, а само пред едно хитро бяло момиче. Но една сестра би предизвикала по-малко конфликти от брат. Даже син на вожд, роден от индианка от друго враждебно племе, трябва да се бори, за да спечели мястото си на вожд. В това отношение към полуиндианците се отнасят с истинска неприязън. Често се случва племената да се разцепват според това дали са за или против такъв вожд. Доколкото познавам Оглала, те никога няма да последват сина на Лия. Трябва да се молим за момиче — мрачно заяви той.
Шали неволно си спомни скаута полуиндианец, с когото едно време се сприятели, който я защитаваше, обичаше и трагично я предаде и знаеше, че думите му имат основание. Да живееш като омразен полуиндианец е по-лошо, отколкото да си бял роб. Колко силни и жестоки са предразсъдъците и прекомерната гордост. Ужасно е да си помисли човек, че тези хора не могат да имат добра съдба. Нямаше нужда да пита за полубялата кръв на техния син, тъй като всички смятаха Сияйната стрела за индианец, както и нея. Какъв късмет за двамата…
— Ти си прав, любими, полуиндианка е за предпочитане пред полуиндианец — наследник на вожд — проницателно отбеляза тя. — Благодарна съм, че Великият дух не наказа сина ни с подобно съществуване. Няма да сторя нищо, с което да припомня на твоя народ, че съм бяла.
— На нашия народ — меко я поправи той.
Тя се усмихна лъчезарно и кимна.
— Аз съм принцеса Шали — ни повече, ни по-малко — щастливо изрече тя.
— Ти си много повече, любов моя — отново я поправи той нежно. — Хайде да се връщаме в нашата шатра! — Страстта блестеше в хипнотизиращите му черни очи.
Тя се сгуши в ръцете му и положи буза върху гладките здрави гърди с меден цвят. Въздъхна доволна. Той повдигна брадичката й и предизвикателно разтвори устните й, принуждавайки ги да отвърнат пламенно на неговите. Ръцете му погалиха топлия й гъвкав гръб. Устата му се плъзна по врата й, а после обратно към пламенните й устни. Дишането й се учести също като неговото. Тялото й се озари със светлина, от която тя потрепера.
— О, колко те обичам, Сив орел — прошепна тя с глас, изпълнен с растящо желание. Когато той се взря в прозрачните й зелени езера, очите й му казаха повече от думите.
Възпламенен, той я вдигна на ръце и я понесе към дома им. Тя се смееше весело.
— Лагерът е далеч, достатъчно силен ли си да ме носиш дотам?
— Ти си само едно перце, а аз съм жилава стрела. Мога да те отнеса докъдето кажеш.
— Но страстта спира дъха ти, любими — изкусително му каза тя.
— Как иначе, когато ти си въздухът, който дишам? — хитро отвърна той, изпълнен с радост.
— Откраднах и зоркия ти поглед. Ами ако се спънеш в тъмнина та и се нараним?
— Ако стане тъй, ще се любим където паднем — промърмори той.
— Не вярвам това да се случи, защото кой има по-остри сетива от моя Уанмди Хота? С теб никой не може да се мери. Сърцето ми се изпълва е гордост и любов, като знам, че си само мой.
— Както и ти си само моя — заяви той с властен тон. — Как съм живял без теб?
— Щом телата ни се съединиха, сърцата и животът ни се свързаха завинаги. Няма сила, която може да ни раздели, тъй като няма сила, по-голяма от твоята.
— Забравяш Великия дух — припомни й той.
— В очите и сърцето Му ти намери благосклонност. Той ти даде единствената жена, която може да те обича и да те задоволява като никоя друга. Ти никога няма да бъдеш победен, защото Той дели силата си с теб.
Сивия орел спря и я постави върху земята. Взе лицето й в ръцете си, целуна я нежно и дълго, преди да й рече:
— Да, Шали, ти се единствената жена, която докосва сърцето ми и има право над него.
Тя притисна жадно устните си към неговите, обхванала с ръце главата му, която излъчваше толкова сила и красота. След няколко огнени целувки, той грабна ръката й и я поведе към лагера.
— Ако не изгасим скоро този огън, тялото ми ще се превърне пепел — пошегува се той.
— Търпението и очакването ще увеличат желанието ти, любими!
— Какво търпение мога да имам, щом като ти си наблизо, а… не мога да те докосна?
— Да ти да ти дам от моето?
Той я погледна внимателно, а после се засмя.
— Не можеш, защото нямаш достатъчно и за себе си.
— За което ти си виновен — весело го обвини тя. — На твоите уроци им липсва едно — научи ме да паля огън, но мога да го изгася само по един начин.
— Дали да се надбягваме до шатрата и да проверим чий огън е по-голям?
— Това само ще докаже кой е по-силен и по-трениран, а това си ти. Ще забравим всички проблеми и ще мислим само за огъня си. — Без да иска тя му напомни за Лия и нейните кроежи.
Той внезапно спря и замръзна на място.
— Трябва да отида при баща си. Скоро ще се върна при теб, мъничка моя. Няма да съм спокоен, ако не го предупредя. Не се сърди — продума той усмихнат.
Ако не беше станала свидетелка как Сивия орел отхвърли Лия, би могла да се усъмни в него. Сигурно е прав. Вероятно Лия е твърде привлекателна за един възрастен мъж, дори той и да е горд индиански вожд. Освен това Сивия орел не е бил на себе си, когато Лия дръзко се е опитала да го съблазни. Шали се усмихна и кимна.
— Не се бави, любов моя — напомни му тя нежно, а после го целуна.
— Преди да се отпуснеш върху постелята, аз ще бъда до теб — обеща й той.
Шали се отдалечи, а той се насочи към шатрата на Бягащия мъж. Когато баща му извика да влезе, гласът му беше напрегнат. Сивия орел се наведе и направи няколко големи крачки. Погледът му обгърна гневния израз на баща му и виновното лице на Лия. Нямаше нужда да пита какво го е ядосало. Каза му тихо:
— Дойдох да те предупредя, че тя може да опита отново да приложи магията си върху теб, татко. Трябва да се пазиш от номерата й.
Бягащия мъж с присвити очи се взря в бялата жена, коленичила върху леглото си, с което напразно се опитваше да скрие унижението си. Сивия орел поклати глава недоумяващо. Той отиде към Лия със заплашителен вид, а думите му я удариха като гръм.
— Ако искаш да си жива и отново да видиш лицето на Уи, бяла курво, не подмамвай баща ми да поругава честта си. Ако лъжеш за детето, да знаеш, че ще умреш — предупреди я заплашително и безжалостно той. — Ти си позволи твърде много тук. Скоро ще си платиш за всички злини. И да си бременна, щом родиш, ще бъдеш отпратена. Ако не… — Той спря, но мисълта му беше ясна.
Ярост и горчивина разтърсиха тялото й. О, тя ще му даде да разбере!
— Бременна съм, но не от Бягащия мъж! — извика тя студено, прилагайки отмъстителния си план по- рано, отколкото очакваше. — Не посмях да кажа истината пред любимата ти жена, защото щеше да ме убиеш на място! Защо си тъй сляп и се правиш, че не разбираш? Забрави ли нощта, когато спах до теб, когато ти мислеше, че Шали е умряла? Не Бягащия вълк ме е взел пръв, ти го направи! Бягащия вълк е твърде стар, за да стане баща, детето, което нося е твое!
— Злото изглежда е изпило ума ти, Лия! Никога не съм бил с теб! — заяви той ядосан.
