— Вече го е направил, приятелю. Чух го от собствената му уста. Как можа да ми го погоди това? Смятах, че няма сила, която да ни раздели, но се оказа, че има — страстта му към Лия. Той издигна преграда между нас, която никога няма да се премахне. Повече няма да мога нито да го обичам, нито да му имам доверие.
— Сега трябва да отидем в шатрата ви и да сложим край на това, Шали. Лия не е бременна, зная го със сърцето си. Тя лъже.
— Дори и да лъже за детето, Бяла стрела, Сивия орел все пак ми е изменил с нея. Колко струва любовта му, след като се е поддал на друга жена само няколко луни след смъртта ми? Не мога да му простя, това предателство винаги ще се изправя между нас.
Тя се засмя саркастично.
— Смешно, нали? В края на краищата, не бялата ми кръв ще унищожи любовта ни, а бяла жена. Лия отдавна ме предупреди, че ще ми го отнеме и ще заеме мястото ми. Не вярвах, че ще се намери жена, която ще може да го направи. Тя спечели, Бяла стрела. Магията на сина, който тя носи, е твърде силна, за да се боря. Загубих го в деня, когато Сините куртки ме нападнаха и на Лия се удаде възможността да действа. Нейното очарование се оказа по-силно от моето.
— Не, Шали, не си го загубила. Лия не представлява заплаха за любовта ти. Той никога не би могъл да те предаде. Засегната си и си разстроена. Помисли.
— Детето, Бяла стрела, то ще ме победи. Аз не успях да му дам друг син. Ако Лия го направи, всичко е загубено.
— Тогава аз ще я убия — чистосърдечно се закани той.
— Не, не можеш. Ако го направиш, ще убиеш и сина на Сивия орел. Не разбираш ли? Ако не бях си спомнила любовта и щастието ни, тази измяна нямаше да има значение за мен. Как мога да остана тук и да я гледам как носи детето му?
Преди той да успее да й отговори, Сивия орел забързано се приближи до тях.
— Не мога да те намеря, Шали. Защо сте тук с Бялата стрела? Говорих с баща ми, всичко е уредено.
— Така ли? — запита тя с леден тон.
Видът й гласът й му подсказаха, че се задава буря. Сивия орел изгледа първо единия, после другия.
— Да. Бягащия вълк ще я пази, докато истината излезе наяве — съобщи той, недоумявайки защо е така странна и студена.
— Коя истина, верни ми съпруже? — присмя се тя гневно.
— Истината за детето — отвърна той, напрежението у него нарастваше.
— Чие дете, предана моя любов?
— Защо говориш толкова странно, Шали? — запита той с боязън.
— Не се ли досещаш?
Бялата стрела сложи край на препирнята:
— Шали знае за теб и Лия, Сив орел.
Очите на Сивия орел се разшириха от изумление.
— Какво знае? — запита меко, мерейки думите и тона си.
— Кога Лия ще роди втория ти син, предателю? — Направо попита Шали.
— Моят син? — повтори той невярващо, обзе го истинска паника.
— Даже и сега не искаш да кажеш истината! Ти ме излъга и ме предаде. Никога няма да ти простя, никога!
— Детето не е мое, Шали — възрази той отчаяно.
— Как можеш да си сигурен? Ти си я взел в постелята си, дока то аз умирах в лагера на Черния облак, нали така? — яростно го предизвика тя.
Някаква нерешителност премина през черните му очи, без да успее да я скрие.
— Няма нужда да признаваш отново. Чух какво каза за вината си в шатрата на Бягащия вълк. Между нас всичко свърши. Утре сутринта си заминавам.
— Да си заминеш! Невъзможно! — реакцията му беше същата като на Бялата стрела.
— Никога няма да ти простя. Ти ме предаде! Уби любовта ни така, както убиваш враговете си.
— Нека да ти обясня — веднага започна той.
— Не! — прекъсна го тя. — Не ми разказвай нищо за неверния съпруг и за бялата му мръсница! Ако толкова много я желаеш, вземи си я, не ме е грижа! Но няма да остана тук, докато тя носи сина ти.
— Детето не е мое! — извика той възбудено.
— Погледни ме в очите и се закълни, че не си спал с нея в нашата шатра, докато си бил замаян от мескалина. Кажи дали тя не те е съблазнявала само няколко дни след изчезването ми — притисна го тя.
Погледите им се срещнаха.
— Не си спомням да съм я обладавал. — Той се опита да излезе от положението, без да лъже.
Сълзи изпълниха очите й от тази отчаяна игра.
— Загубата на паметта ти служи добре, невярна моя любов. Дори и детето да не е твое, измяната ти остава. Свърши се, Уанмди Хота, ти най-брутално сложи край на нашите отношения.
— И да съм я взел, не помня! Бях упоен с мескалин. Мислех, че си ти. Не желая Лия, искам само теб. Прости ми, ако съм те обидил или съм се посрамил пред теб. Бях полудял от мъка. Не ме лишавай от любовта си — дрезгаво се молеше той.
— Не аз те лишавам, ти я разруши. Остави ме на мира, трябва да помисля как да постъпя. Утре заминавам за лагера на Черната стъпка. Няма да се върна, докато Лия или детето са тук, ако въобще някога се върна.
— Няма да те пусна да си отидеш, Шали. Ти си моя съпруга, моя любов.
— Не можеш да ме спреш. Смятат ме за принцеса Шали, дъщеря на вожда Черния облак. Ти няма да посмееш да разкриеш истинската ми самоличност и да застрашиш своята и на сина си чест. Как иначе би могъл да ме спреш? Ти измени на любовта ни с една бяла никаквица. Кой би ме обвинил или би ме спрял да се върна при баща си?
— Аз няма да ти разреша — твърдо повтори той.
— Ще видим — сряза го тя, а после си тръгна, оставяйки двамата воини.
Ще я спреш ли? — запита Бялата стрела.
Сивия орел кимна мрачно.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Щом като Сивия орел, който беше извън себе си, се обърна, за да тръгне след жена си, Бялата стрела го хвана за ръката и го спря.
— Нужно й е време, за да може сърцето й да се справи с мъката. Ако сега продължиш да й говориш, пропастта между вас ще се разшири. Тя е обидена и не чува думите ти. Само ако отречеш, би могъл да промениш нещата, но ти в момента не си в състояние да го направиш. Тя трябва да премисли всичко и да намери в душата си извинението — искрено го посъветва той.
— Ще й кажа истината, Бяла стрела — възкликна Сивия орел.
— Каква е истината, братко? Ако Лия е бременна, твое ли е детето? — запита важно Бялата стрела, молейки се той да отрече или да приеме вината.
— Не знам, Бяла стрела, само на Великия дух му е известно — отвърна той искрено. Той продължи, разказвайки за замъгленото си съзнание в онази съдбоносна нощ и малкото, което всъщност си спомняше от нея. — Лия твърди, че съм я сметнал за Шали и съм я любил в тъмнината на вигвама ми, докато разсъдъкът ми е бил замаян от мескалина. Татко казва, че тя не е била девствена, когато е спал с нея. Спомням си само, че я целунах и я докоснах. Щом разбрах, че не е Шали, я отблъснах, а после я изгоних. Как бих могъл да се съединя с нея, без да си спомням? Но и как мога да се закълна, че не съм го направил, след като паметта ми изневерява? Защо Шали не може да разбере това? Не съм обладавал и не съм обичал друга жена. Не съм я предавал. Ако ме обича, не може ли тя да прости една слабост по времето, когато бях слаб от скръб!
