Даже след всичките тези години някаква неуловима тъмна и предизвикателна тайнственост го обгръщаше. Дали някога напълно ще го проумее? Тя се съмняваше, че някой някога би могъл да го победи, само смъртта би сложила край на могъща та му личност.
Напоследък Шали видя една негова страна, която не бе забелязвала по-рано. Той не беше съвършен и всемогъщ. Беше човешко същество като всички останали мъже. Дали това беше разрешението на дилемата й? Дали тя не го бе положила неоправдано върху някакъв пиедестал? Сигурно затова го съдеше толкова сурово заради едно-единствено прегрешение. Да, досега не допускаше, че той може да направи някаква грешка.
— Защо си толкова мълчалива, Шали? — най-накрая я запита той.
Без да му отговори, тя се усмихна. Треската, дължаща се на краткотрайната слабост, бе отминала, той си беше отново същият. Усещаше го и го чувстваше. Господи, колко обичаше и желаеше това пълно с живот същество. Бързо трябваше да се справи с ревността и възмущението си.
— Аз съм жена, съпруже мой, а жените често са глупави. Вероятно ти си невинен. Но от една лекомислена или случайна грешка също боли много. Скоро между нас всичко ще бъде наред. Но първо трябва да се уреди въпросът с Лия.
— Лия не означава нищо за мен, Тревисти очи. Защо се страхуваш от нея и й позволяваш да се намества между нас? — запита той тревожно, засегнат от съмненията й. Хвана я за ръката и целуна върховете на пръстите й.
Този допир разтресе тялото й.
— Не аз я поставих между нас, любов моя — меко го упрекна тя.
— Не съм го направил и аз, Шали — нежно изрече той.
— Дали несъзнателно си го позволил, или лукавата Лия със сила се е изпречила между нас, тя е там така или иначе. Опитала се е да ме замести дори не веднъж, а три пъти. Защо след първия път ти не забеляза желанията й и не предотврати следващите два случая? Това не мога да разбера и да приема. Осъзнаваш ли колко дълго се люшкаше ти във властта й край реката? Толкова ли бе трудно да й устоиш? Това твое колебание непрекъснато ме преследва.
— Но аз не съм се поддал! — извика той с раздразнение.
— Спомняш ли си един ден много отдавна, когато бях твоя пленница и двама бели ловци се опитаха да ме изнасилят в гората? — замислено запита тя.
Неразбиращ той кимна, но запита:
— Какво общо има онзи ден със сега?
— Бялата стрела беше този, който ме спаси и ме успокои. След като ме отнесе в шатрата ти на ръце, спомняш ли си недоверието и ревността, които изпълниха сърцето ти, когато ти забеляза невинния ни контакт? Ти дълго време ни наблюдава, предполагайки, че между нас има нещо повече от приятелство. След като можа да подозреш в подобна измяна най-добрия си приятел, който ти е като брат, защо ти е толкова трудно да разбереш съмненията ми относно Лия? Бялата стрела ме докосна само, за да ме защити, а контактът ти с Лия беше много повече от това. Ако по онова време те смятахме за умрял и после се бе върнат, без да си спомняш за мен, как би се почувствал, в случай че сцената край реката бе между мен и Бялата стрела? Какво щеше да си помислиш, ако аз се колебаех, преди да му откажа? — меко го предизвика тя, думите й имаха въздействието на малки стрелички.
Сивия орел отвърна чистосърдечно:
— Права си, Шали, ревността ми би била безгранична, ако това се отнасяше до теб. Дори да се беше поколебала само за секунда, аз щях да се измъчвам. Доказах, че съм недостоен за твоята любов и доверие — неочаквано призна той с обезпокоителен поглед и тон. — Тялото ми е омърсено и аз няма да мога да те докосна, докато не се пречистя. Трябва да извикам духа на Уанкантанка и да разбера какво трябва да се направи, за да изтрия това петно от лицето си. Ако не се окажа достоен да възвърна любовта и доверието ти и да премахна злото на Лия, ще бъдеш свободна да си тръгнеш. Веднъж аз те задържах насила, а втория път с любовта си, сега не мога да направя нито едното, нито другото.
Шали се уплаши и обърка от тази внезапна промяна в настроението му. Докато му разказа случката от миналото, той обвиняваше Лия за слабостта си. Сега осъзна, че е опозорил както себе си, така и нея. Поражението и слабостта му бяха непознати, а когато разбра, че е способен и на двете, това започна да го измъчва по особен начин. Шали беше стигнала до някаква тайнствена врата, която се захлопна шумно и тревожно помежду им. Той знаеше, както и тя, че е паднат от високия си пиедестал. Думите й силно нараниха огромната му гордост. Негодуваше ли той от нея, че му е разкрила степента, до която я е обидил с лекомисления си провал?
Някакво неуловимо усещане премина през тялото й. Защо потъпка самочувствието му на мъж, за да уталожи собствената си болка?
Унищожи самоуважението му, като му доказа, че наистина не е достоен за любовта й. Защо? Това въобще не беше вярно!
Сивия орел беше пуснал ръката й. Стоеше с раздалечени крака, с ръце върху хълбоците, с наведена напред глава и изправени рамене. Обезпокоителна гримаса набразди челото му и присви очите му. Тялото му беше напрегнато, луната огряваше бронзовата му фигура. Челюстите и зъбите му бяха стиснати. Тя се чудеше за какво ли мисли той и как ли се чувства.
Докосна мощното му рамо и прошепна:
— Уанмди Хота, извинявай. Не исках да те обидя толкова дълбоко.
— Аз си заслужи наказанието, Шали. Отмъщението беше справедливо — отбеляза той с леден глас, а умът му се рееше някъде надалеч.
— Отмъщение ли? — повтори тя невярваща. — Аз не съм търсила отмъщение. Само се опитвах да ти обясня какво мисля, за да ме разбереш — заяви му тя.
— Ти го направи, Шали. Мислите и чувствата ти ми станаха ясни. Сега трябва да вървя — внезапно рече той и се обърна да я остави там объркана и със свито сърце.
Обзе я страх, стомахът й се сви на възел.
— Почакай! Къде отиваш? — запита тя уплашена, задържайки го за ръката, за да го спре.
Без да иска, той изтегли ръката си и грубо изрече:
— Трябва да намеря място, където да прочистя душата и тялото си от това зло. Няма да се върна, докато не го направя.
— Да заминеш? Невъзможно! Как може да уредим този въпрос, ако те няма?
— Как можем да уредим тоя въпрос, преди да съм се освободил от срама? — прекъсна я той.
— Ти не разбираш! Не искам нито да те напусна, нито да те загубя! Нужно ми е само малко време. Моля те. Къде отиваш? Какво ще правиш? За колко време? — нетърпеливо питаше тя.
— За пръв път, откакто те нападнаха Сините куртки, сега разбирам много неща. Смятах, че любовта ни е чиста и сигурна. Не е така. Аз също имам нужда от време. Ще отида в планините, за да се пречистя. Няма да те потърся, докато не намеря себе си. Дотогава ще остана там. Ти каза, че сега не ме желаеш. Да не искаш да остана само защото се страхуваш, че ще изгубиш съпруга и живота си тук? — запита той с обвинителен и пронизващ поглед.
В очите й блеснаха сълзи. Какво му ставаше, какво им ставаше и на двамата?
— Как можеш да изричаш такива жестоки думи? Аз те обичам — протестира тя с тон, изпълнен със страдание.
Скръбта й не го трогна.
— Любовта е повече от думи, Шали. Не е достатъчно да ги казваш, когато действията та са други. В любовта има разбиране и прошка, а не отмъщение и отхвърляне. Веднъж ми каза, че те обичам и приемам само когато всичко върви мирно и тихо и че в трудни моменти любовта ми се разклаща. Това не е ли вярно и за теб тази луна? Когато най-много имам нужда от любовта и помощта ти, ти ми ги отказваш. Значи толкова ме обичаш?
Смаяна, тя само се взираше в него както й се стори безкрайно дълго.
— Защо постъпваш така с мен? Защо ме изкарваш виновна в случая? Обвиняваш ме за миговете, когато си проявил слабост, само защото ти ги посочих? Защо мъжете смятат, че със секса всички проблеми се разрешават, че той като с магическа пръчка доказва любовта? За мен съединяването на телата не е нещо физическо, това е пълното отдаване на самия себе си. Ако го направя сега, когато сърцето ми е наранено,
