говориш такива думи?
— Защото те видях край реката един ден — безпомощно му призна тя. — Затова ти се отдадох! Страхувах се да не те загубя, ако продължавам да ти отказвам. Но когато паметта ми се върна, аз повярвах, че никога не би могъл да ми измениш с която и да е жена. Сгреших, тъй като е имало и други случаи. Ти не ми каза истината. Излъга ме и ме заблуди. Ти я желаеше, но гордостта ти се извисява между теб и страстта ти! Чудя се колко дълго още щеше да я отхвърляш, ако аз не бях склонила да се върна в живота ти!
— Това е лудост! Приемам, че тялото ми е копнеело за жена, но никога не съм желал друга жена! Толкова ли са слаби вярата и любовта ти, Тревисти очи? — отбранявайки се, я нападна той. — Ако си ни видяла онзи ден с Лия край реката, тогава ти е известно, че не съм се поддал! Когато бяхме в шатрата, аз също не съм проявил слабост. Отблъсквах я всеки път, когато се спускаше като вълчица върху ранен заек! Думите и съмненията ти дълбоко ме наскърбяват.
— А ти не ме ли нарани дълбоко? Не си ли ме посрамил, себе си също! Спомняш ли си колко дълго време ти трябваше, за да я отблъснеш? Ако не я желаеш, защо се поколеба да я изриташ?
— Не ти казах, защото се срамувах. Тялото ми беше отслабено от борбата, която бушуваше в сърцето и в главата ми. Страхувах се, че отново съм те намерил, но ще те загубя завинаги поради тази тъмнина в съзнанието ти. Не виждаш ли колко прилича тя на теб? Смятах те за умряла, а тя хитро дойде при мен с твоето лице и маниери. Ти беше в нея и това ме накара за момент да се поколебая. Не я желая, Шали. Заклевам се, че обичам и желая само теб. Не си ли спомняш, че ти ми каза да я взема!
— Вероятно това обяснява случилото се, докато ме нямаше. Но не и онова, на което станах свидетелка край реката!
— Не забравяш ли в какво състояние бях? Ти ме беше възбудила, а после студено ме отхвърли! Да, изкушавах се да облекча болката си и да охладя яда си върху нея. Но не го направих, не можах! Тя никога не би могла да те замести, никога! Огньовете на страстта са опасни и силни, а на мен ми трябваше време, за да ги победя. Аз не съм всемогъщ, безчувствен мъж. Бях съблазнен, но не се предадох. Не ме наказвай заради един миг на слабост и объркване — убеждаваше я той.
Шали стоеше с гръб към него, в главата й беше пълна бъркотия. Разстоянието между тях беше студено и безкрайно. Ако поискаше, тя просто можеше да го измине и да сложи край на този мъчителен разговор. Вместо това се люшкаше между любов и омраза, между негодувание и привличане. Решението й щеше да бъде съдбоносно и нямаше да може повече да промени отговора си. Цялото им бъдеще зависеше от следващите й думи. Боже, само ако знаеше как да постъпи…
В сърцето и съзнанието си тя му вярваше, че никога не е любил проклетата Лия. От собствените си наблюдения знаеше, че Лия е опитна изкусителка. Дали гордостта и мъката й щяха да отхвърлят извинението му за временното колебание? Той беше силно мъжествен. Практически тя му беше внушила да използва Лия, за да удовлетвори желанията си.
Тогава тя не беше осъзнала силата на неудържимата страст, възпламени тялото му, а после го отхвърли.
Що се отнася до секса, повечето жени се ръководят от сърцата и любовта си, при мъжете не е така. Мъжете зависят от физиката си, докато жените са емоционални и романтични същества. Дали вярата и любовта й са толкова егоистични, че заради тях тя ще унищожи любовта и съвместния им живот?
Неразумна ревност и накърнена гордост се блъскаха в нея. Спомни си как много пъти той измамно често я беше лъгал и обвиненията започнаха наново. Можеше ли напълно да му вярва, след всичките години, изпълнени с любов? Само през онзи ден край реката да не се беше поколебал. Защо нерешителността му я нараняваше тъй дълбоко? Дали душевното престъпление е по-голямо от физическото?
Бавно се обърна и изгледа гърба му, приведен от мъка. Колко сложен е животът. Любовта им беше твърде голяма, за да я остави тъй лекомислено да се изпепели. Най-накрая бяха преодолели всички бариери помежду си. Сигурно и той страдаше толкова, колкото и тя. Тя трябваше да стигне до някакъв компромис, който задоволяваше всички.
Шали безшумно измина разстоянието, което ги разделяше. Позова целия си кураж и сила да победят страховете й. Нямаше да остави Лия да спечели тази битка за живот с нейна помощ! Той й принадлежеше и тя щеше да се бори и да защитава своята територия, да провали наглите планове на Лия. Би било глупаво да жертва то жизнен мъж, когото обичаше, и да го предаде на онази лукава вещица.
— Уандми Хота — започна тя меко, забелязвайки внезапното напрягане на тялото му. — Опитвам се да те разбера. Вярвам, че детето не е твое. Също така се надявам, че ти си почти невинен, що се отнася до плановете на Лия. Но ми трябва време да ти простя и да привикна отново да ти вярвам. Докато успея да излича сцената край реката от съзнанието си, ти няма да спиш до мен. Откажеш ли това примирие, утре ще се върна в лагера на Черния облак. Ако още веднъж се доближиш до Лия, в този миг между нас ще настъпи краят.
Той се изпъна и се обърна, за да я погледне. Все едно че се съмняваше в собствените си уши, той запита:
— Добре ли те чух? Заплашваш ли ме или ме предупреждаваш?
Тя въздъхна и поклати глава.
— Ти си мой и аз ще се преборя с всички сили, за да те задържа. Но ти ме обиди и ме излъга. Времето трябва да изличи тези рани. Докажи ми, че желаеш само мен, а не Лия, и стой далеч от опасната й магия.
Вик на радостно облекчение разтърси спокойната нощ. Той грабна, завъртя я, смееше се свободно и щастливо. Ръцете й се облегнаха на мускулестите му гърди, а той взе лицето й в ръце и се взря него.
— Ти си моят живот и сърце, Шали. Животът е празен и безсмислен без теб. Не смятах, че ще оживея дори заради нашия син, когато те мислех за умряла. Обичам те, Тревисти очи, със всичко това, което съм и мога да бъда. Ще направя както желаеш. Не мога отново да те изгубя. — Заради нея той се отричаше от гордостта си и дори от възмущението си от безмълвните й обвинения. Отново ще трябва да с докаже пред нея. Кратката му слабост бе разколебала доверието й. Той трябваше да я накара да разбере, че Лия не е заплаха за нея, нито за любовта им.
Устните му се притиснаха към нейните и се опитаха да покажат голямата му любов и желание. Тя си представи Лия, която се радва на това удоволствие. Отдръпна се от него.
— Твърде рано е. Тази нощ се случиха много неща. Първо трябва да бъде отстранен духът на Лия.
Той се смая от леденото й държание.
— Сега не ме ли искаш?
— Не мога да се правя, че всичко е наред, когато не е. Не съм в настроение за ласки и любов. Сърцето ми е наранено и трябва да заздравее — меко му обясни тя.
— Но аз те обичам и имам нужда от близостта ти — възрази той.
— Не и когато мислено виждам Лия в прегръдките ти — дрезгаво му отвърна тя.
— Но ти знаеш това отдавна. Защо сега то те разтревожи? Не разбирам — каза той объркано.
— След като те видях с нея, изпитах страх. Желаех те и се боях да не те загубя. Бях твърде разтревожена, за да се замисля за дълбочината на слабостта ти, а тази вечер, когато видях съмнението ти, осъзнах колко близо съм била дотам наистина да те загубя. Чух и за другите случаи. Откъде си сигурен, че детето не е твое? — внезапно запита тя, наблюдавайки го внимателно.
— Докато говорих с Бялата стрела някакво подозрение се промъкна у мен. Може ли да се прави любов и да не си личи по нищо? Тази нощ и на следващата сутрин по тялото ми нямаше никакви следи. Тя излъга. Иска да ме вкара в капан поради това, че не помня. Ако онази нощ не бях упоен, никога нямаше да си представя; че си ти. Но Великият дух е бдял над нашата любов и над моята чест. Той проясни съзнанието ми преди да извърша това непростимо деяние. Ако тя е бременна, детето е от баща ми — завърши той, смятайки, че е разрешил загадката й.
В гласа му се промъкна нотка на горчивина и враждебност проблесна в черните му очи, спомняйки си близката победа на Лия за негова сметка. Като неустрашим язовец, той беше хитър и смел. Нахвърляше се върху врага, без да се бои от големината или силата му. Беше самоуверен и непреклонен. Шали изпита някакъв животински и чувствен бяс. Той умееше да се бие и беше агресивен като страшния и дързък язовец. Беше бърз и подвижен, тялото му беше пригодено за борба и победа.
Но с близките си той можеше да бъде мил, да ги защитава както правеше това безстрашно животно. За разлика от язовеца, чийто единствен интерес беше оцеляването му, Сивия орел беше сложен и завладяващ.
