че я извеждаха от лагера, за да я накажат справедливо. По това време всеки се занимаваше със собствените си дела.
Бялата стрела спря, притисна Лия към твърдата земя, преди да завърже ръцете и краката й, за да не рита. Не завърза устата й, тъй като никой нямаше да се заслуша в думите й на английски, а тя не знаеше достатъчно сиукски. Минаха дълго разстояние и спряха. Бялата стрела изтърси Лия на земята.
— Ще навредиш на детето! — извика тя от страх.
— Няма никакво дете, вещице! — отвърна й Шали, която вече не се сдържаше.
Лия се обърна към Бялата стрела и го помоли да запази детето й. Бялата стрела й се изсмя в лицето.
— И той не ти вярва — каза Шали. — Всъщност той пръв предположи, че лъжеш. Ненавижда те. Обвинява себе си, че те е дал на Бяга шия мъж. Най-много ще се зарадва да те убие с голи ръце. — Лия продължаваше да гледа войнствено и се стараеше да прикрие страха и тревогата си.
— Сега, Лия, кажи всичко, което извърши и което замисляше да сториш.
— Няма да ми повярваш! — нагло отвърна тя.
— Ако говориш истината, ще ти повярвам.
— Не мога! Сивия орел и Бягащия мъж ще ме убият!
— Ако не го направиш, аз ще те убия. Докато броя до десет, трябва да започнеш, в противен случай езикът ти ще остане в ръката ми, за да не изрича повече лъжи и да не причинява повече неприятности. Едно… две…
— Не можеш да го извършиш! Няма да ти позволят!
— Кой няма за ми позволи, Лия?
— Бягащия мъж и Сивия орел.
— Но те не са тук, нали? Други видяха как ме нападаш. Да не мислиш, че ще ме обвинят, че съм се защитила?
— Иска ми се сержант Старнс да те беше пробол със сабята си, вместо да те удря по главата с приклада на пушката! Много лошо, че онези двама войници нямаха време да те изнасилят, както искаха да направят! — бързо изрече тя.
Шали се вкамени.
— Откъде знаеш, че той е сержант и че са били двама? — запита тя. Лия млъкна, а после отбранително се присмя:
— Сигурно съм чула някой да го споменава.
— Господи, всъщност ти си била свидетелка на нападението ми и нищо не си казала! Била си достатъчно близо, за да чуеш имената им и да разбереш плановете им! Ами ако бяха убили Сияйната стрела? Дори не си викнала за помощ! Колко време изчака, преди да нападнеш съпруга ми?
Изражението на Лия стана предизвикателно. Шали разказа на Бялата стрела какво чу от жената. Яростта му изплаши Лия. Той извади ножа си от кожения калъф, висящ на кръста му, и щеше да я убие, ако Шали не го беше спряла. Лия изкрещя от ужас. Тези двамата да не са полудели? Наистина ли щяха да постъпят тъй жестоко с нея? Защо ли така искаха истината? Реши да опита с лукавство. Шали кипеше от възмущение.
— Ако беше извикала помощ, още същия ден щяха да ме спасят. Искала си да умра, нали? Ти си даже по-лоша, отколкото си представях. Сега разбирам защо така се изуми от завръщането ми. Наистина си вярвала, че тогава са ме убили. Прикрила си видяното. Затова не са успели да открият истинската ми следа. Омразата и злобата ти нямат ли граници? Значи така, вещице, искаш да умра… — промърмори тя замислено.
— Добре! Видях, че те нападат и не изтичах за помощ! Страхувах се да не ме убият, понеже не съм индианка. Правех се, че не зная нищо. Грижех се за сина ти. Мислех, че са те убили.
— Искаш да кажеш, че си се надявала! Ти си демон от ада, Лия Уинстън, и с радост отново ще те пратя там! Но веднъж завинаги ще кажеш истината. Три… четири… пет… шест…
Бялата жена се гърчеше, но мълчеше.
— Седем… осем… девет… десет… — Бялата стрела я държеше здраво. — Аз ще го направя — блъфира тя за последен път, чудейки се какво ще стане, ако Лия извика.
Лия не извика. Със стиснати зъби и злоба, бушуваща в смарагдовите й очи, тя разказа на Шали почти всичко. Но гледаше да подчертае каква наслада доставяла на мъжете. Единственият въпрос, които не зачекна, беше този за бременността й — това беше последната й надежда за спасение. Трябваше да намери начин да избяга, но след като убие съперницата си.
Шали се усмихна победоносно, а после се обърна презрително към нея:
— Всеки мъж би бил доволен от такива удоволствия. Няма да те питам за детето, Лия. Искам да те гледам как се гърчиш от страх, очаквайки месечното си неразположение, с което ще дойде и краят на живота ти. Всеки ден ще бъдеш внимателно наблюдавана — заяви тя, все едно че четеше мислите на Лия.
— Ти каза, че ще ме отпратиш, ако ти кажа всичко. Значи ме излъга. Понякога човек може да сбърка с бременността.
— Да сбърка да — но не нарочно. Аз съм сигурна, че ти не носиш никакво дете, но ще си удържа на думата. Ако искаш да се изповядаш на Бягащия вълк още днес, аз ще го убедя да те изпрати в друг лагер. Той ще го направи заради мен. Може би ще е по-умно и безопасно да сложим край на тази работа, преди Сивия орел да се е върнал. Трудно ще удържим отмъстителната му ръка. Не бих желала да те видя мъртва, Лия, а само изгонена от лагера.
— Добрината ти ме удивлява, принцесо Шали — с горчивина отбеляза Лия. — Но разбира се, положението ти го позволява. Е, ти спечели. Какво повече искаш от мен? Обичам го толкова, колкото и ти! Исках само да ти го отнема и да живея с него.
— Отдавна те предупредих за последиците от подобни глупави и похотливи мечти. Аз нямам власт тук, разполагам само с любовта и уважението на народа си. Ти живя добре с нас, по-добре от всеки друг роб. Защо се отказа от този живот? Аз спечелих, но ти причини много мъка в нашия лагер. Ти само говориш за голяма любов, но смятам, че всъщност не умееш да обичаш. Сърцето ти е зло, а съзнанието ти болно. — На Бялата стрела тя каза да я развърже. — Дете на Бягащия мъж ли носиш, Лия?
— Да — обяви тя, страхувайки се да се довери на тази нова Шали.
— Ако не си бременна, аз ще се опитам да спася живота ти. Ако си, ще останеш тук само докато детето се роди.
Изумена, Лия неразумно извика:
— Ще отнемеш дете от гърдите на майка му! Какво чудовище си ти? — Хвърли й безумен поглед, на който никой не обърна внимание.
— Няма да ти позволят да останеш тук. Исках да знаеш, че ние ще се грижим за детето. Само ако научат каква роля си изиграла при нападението ми, ще те бичуват до смърт. След като си го направила и го призна, само се моля да е истина и за детето. Ако не е тъй, дано мога да спра ръцете им, които ще те убият за тази лъжа. Върви, Лия, иди да си вършиш работата. Не изричай повече лъжи, иначе ще оттегля помощта си — предупреди тя Лия, чудейки се дали трябва въобще да помага на тази жена.
Лия се обърна и затича към лагера, сякаш някакъв демон я беше подгонил. Шати се облегна на едно голямо дърво, въздъхна тежко, тази случка я беше оставила без сили. Сивия орел беше невинен. Както и Лия призна, той не беше я любил в онази злокобна нощ. Каква сложна и опасна мрежа от лъжи бе оплел този женски паяк!
— Дано Сивия орел се върне днес, Бяла стрела. Вече минаха три дни. Колко още ще се бави? Имам толкова неща да му разказвам. Обичам го и страшно се нуждая от него. Сигурно дълбоко съм го наранила със съмненията си.
— Би могъл да се върне това слънце, Шали, или да отсъства още много дълго.
— Тогава аз трябва да отида при него и да му разкажа всичко, което тежи на сърцето ми. Колко много изстрадахме. Време е да уредим това веднъж и завинаги — възкликна Шали щастливо.
— Не може, Шали. Не е разрешено — бързо й възрази той.
— Сигурно досега достатъчно се е молил и се е пречистил, Бяла стрела. Представям си, че седи някъде нещастен и замислен като мен. Моля те, трябва да отида при него. Къде е?
