— Не изглеждаш щастлива, че съм се върнал.
— Времената са тъжни, Уанмди Хота. Много наши хора бяха най-жестоко убити. Сините куртки отново те предизвикват. Твоят народ се нуждае от ръководството и силата ти. Само ти можеш да се справиш с това ужасно дело — тихо му отвърна тя, разкривайки само явната си тъга и увереността в силата му.
— Ти също ли имаш нужда от мен? — запита той, като я наблюдаваше.
— Аз съм твоя съпруга. Жена, която има нужда от съпруга си — предпазливо прошепна тя, а очите й не се откъсваха от неговите.
— Не исках да кажа това. Нуждаеш ли се от мен? От мен, Уанмди Хота? — дрезгаво поясни той, чувствайки колко е недоверчива и несигурна.
Но Шали държеше той да отговори на нейния въпрос, преди да му разкрие копнежа си по него.
— Ти нуждаеш ли се от мен? Нямаше те много дни, не ми изпрати никаква вест. Толкова много луни ли ти бяха необходими, за да решиш дали ме желаеш и имаш нужда от мен? Днес се връщаш само защото твоят народ изпрати да те извикат. През всичките тези дни те са знаели къде се криеш, само аз не знаех. — Гласът й беше изпълнен с мъка, а очите й издаваха борещите се в нея чувства.
Той поклати глава. Внимателно я хвана за брадичката, повдигна главата й и се взря в очите й.
— Не, Шали, не е така. По пътя към къщи срещнах Десет дни. Аз съм отново Сивия орел — воин и мъж, достоен за любовта на моя народ и на Великия дух. Тялото и съзнанието ми са пречистени от злото и поражението. Преди всичко друго аз се връщам при теб.
Тя се изуми от първите му две твърдения.
— Ти си идваше тази вечер? — запита с очакване тя, молейки се да го е чула правилно. А последното му изречение затопли душата й.
— Да, мъничка моя. Дните и нощите бяха празни и дълги без теб — промърмори той с ниския си омайващ глас.
Сълзи от радост и облекчение бликнаха от зелените й очи.
— Толкова дълги и толкова самотни, Сив орел — веднага се съгласи тя. — Не мога да ти опиша колко ми липсваше. Всеки ден се молех да се върнеш бързо невредим при мен. Всяка нощ ме обземаше все по-голям страх от забавянето ти. Но ти никога не си бил побеждаван или обзет от зли сили. Всички направихме грешки и страдахме заради кратки моменти на слабост. Ако беше съвършен и чист, тогава щеше да си Уакантанка, а не Сивия орел. Обичам те и се нуждая от теб. Ти се самообвини твърде сурово, а аз те обичам толкова много, че се страхувах да не те загубя. Може би моята болест ни направи напрегнати и ни накара да постъпваме както не биваше. Обидих те дълбоко, за което съжалявам. Тези моменти бяха трудни за нас, но те не успяха да унищожат любовта ни. Между нас вече няма никакви сенки.
Усмивка разтвори чувствената му уста — толкова ослепителна, че прогони всички сенки от тъмния вигвам и от сърцето й. Той я привлече в прегръдката си и я притисна с обич. Тя усещаше и чуваше туптенето на сърцето му.
— Тази вечер аз се връщах при теб, моя единствена любов. Изгладнях за теб. Докато се молех и пеех песни, с устните си изричах твоето име. Когато сънувах, твоето лице плуваше пред очите ми. Дори когато се чувствах слаб, нуждата ми за теб ставаше по-голяма. Никога търпението не ме е поставяло на такова изпитание. Много пъти трябваше да се спра със сила на входа на пещерата, тъй като сърцето ми искаше да тръгна, да се върна при теб. Но още не бях Сив орел и не бях в състояние да ти предложа каквото и да било; Какво представлява животът ми без теб? От мига, в който те зърнах в укреплението, докато бях пленник на твоите хора, те обичам и те желая, мъничка, само теб с цялото си сърце и душа. Ти ме изпълваш така, както тялото ми изпълва кожата ми, няма място за друг.
Тя се облегна назад и се взря в пламналите му очи, в които се четеше любов и страст.
— Бяхме глупави, любов моя. Не бива никога да позволяваме някой да застраши любовта и радостта ни. Само ние имаме силата да я разрушим или да я защитим. За мен никога няма да има мъж, който да заеме мястото на Сивия орел, тъй като ти си единствен в живота ми. Без теб няма да мога да живея.
Той сведе устни и започна да вкусва сладкия нектар на нейните. Притисна я толкова силно, че тя едва дишаше, но не я беше грижа. Той нетърпеливо потърси съкровищата на тялото й, с умение и решителност устата му потъна в нейната. Ръцете й обгърнаха кръста му и се спуснаха по гърба му. Колко приятно бе да го докосва. Главата й се завъртя от огнени усещания. Близостта му събуждаше желания и тя се опиваше от тях.
Нямаше място върху лицето й, което да не пламти от огнените му целувки. Тялото й се събуди за живот и желания, както и неговото. Никъде не се чувстваше така жизнена и истинска, както в ръцете му. Той контролираше самото й съществуване. Топлият му дъх събуди трепет из цялото й тяло, докато захапваше меката част на ухото й и шепнеше нежни думи в него. Настоятелните му ръце се раздвижиха по чувствителното й тяло и всяко местенце незабавно им отвръщаше. Плъзгаха се бавно, сякаш той си припомняше всеки сантиметър, нежността и пламенността им я възбуждаха.
— Тялото ми изгаря от огнения ти допир, мъничка моя. Почти се страхувам да те взема толкова бързо, тъй като сигурно бентът на желанията ми ще се срине в мига, в който вляза в теб.
Гласът й бе станал дрезгав от страст:
— Аз съм едно безгрижно бобърче, любов моя. Бентът е тъй слаб, че му трябва малко, за да се срути. — Тъй тя му разкри отчаяната си нужда от него.
Докато събличаше дрехите й, пламъците облизаха лакомо пламналото му тяло и черните му очи започнаха да блуждаят по чувственото тяло пред него. Той се наведе напред, за да поеме с устни подканящата го гърда. Езикът му направи кръгче около зърното, а тя го гледаше като хипнотизирана. Диви и прекрасни усещания нахлуха в нея. Искаше й се да удължи този дългоочакван неповторим миг, но желанията й бяха твърде големи, за да чака.
Ръката й се вдигна към главата му и се зарови в черната му коса. Всеки път, щом той оставяше едната гърда, за да подразни другата, тя безмълвно го умоляваше да се върне отново. Устните му се задвижиха нагоре и се впиха силно в нейните. Ръката му предизвикателно се плъзна по ханша й, по напрегнатия корем, за да потърси тайното място, което зовеше вниманието и умелите му движения. Между целувките един стон излезе от устните й.
— Огънят, който бушува в мен; със сигурност ще ме изпепели, ако скоро не го погасиш.
Той я повдигна и я занесе до леглото. Положи я върху него и я последва, притискайки уста към нейната, а ръката му се върна към напрегнатите й гърди и женственост.
Замаяна от желание, тя го молеше:
— Люби ме, Уанмди Хота… люби ме или ще умра от желание…
Той бързо се съедини се нея, нещо толкова дълго отказвано на тялото й, което жадуваше за неговото. От контакта тя едва не припадна и не извика, изпитвайки изключително удоволствие. Хванал лицето й с ръце, той завладя устните й, а мъжеството му се стремеше да задоволи голямата й нужда. Тя беше пленена от силата му. Всякакви задръжки и обиди бяха останали назад, тя пламенно отдаде тялото си на любовните му пориви, търсейки пълно задоволяване, което само той можеше да й даде.
Ръцете й се движеха по гърба му нагоре-надолу и се радваха на силата на жилавите му мускули. Устните му не напускаха нейните, тъй като страстта й беше тъй голяма, че тя не би могла да спре стоновете си, а те биха могли да събудят сина им.
Бушуващите талази на страстта се спуснаха стремглаво към бента и го пръснаха на парченца. Шали бе понесена от силните течения на блаженството, отдадена на дивата вълна, изхвърляща я към свободата и успокоението.
Когато потокът на нейната страст започна да утихва, Сивият орел бързо я последва, преди тя да е стигнала най-тихите води. Отпускайки юздите на мъжеството си, той се втурна напред, за да я догони. Освобождението му беше толкова силно, че тялото му се разтрепери, избухвайки в нея. Той се понесе по силните вълни, докато всички спазми престанаха и после се потопиха заедно с Шали в спокойните води, които леко ги обливаха.
