Дишаше задъхано, а сърцето му биеше бурно. Прошепна й?
— Уасте чедаке, Синстина. Уасте чедаке.
Той се изтърколи на лявата си страна и я понесе със себе си, за да не се прекъсва контактът им. Тя го погали по бузата, след това отхвърли гарвановочерната коса от бронзовото му рамо. Погали гладката кожа и бавно спусна ръка към гърдите му, нагоре по врата и стигна до устните му. Щом очите им се срещнаха, тя изрече:
— Както и аз те обичам. Ти си много силен и мъжествен, небесни мой воине.
— Беше ми по-необходима от храната и въздуха, мъничка моя. Ти ме правиш щастлив тъй, както нищо друго на света. При такова щастие всеки орел би се извисил и би се понесъл като вятъра. Ако тази вечер страстта ти не беше колкото моята, Тревисти очи, сега само аз щях да се усмихвам щастливо. Загубвам всякакъв контрол само като те погледна или те докосна. Може би знаеш, че последният ден на пречистването включва подсилване на тялото с храна и почивка? — весело й припомни той.
— Ако аз съм твоята храна и спокойствие, можеше да не се лишаваш от тях толкова дълго — весело изрече тя и му се засмя, наведе се напред и захапа долната му устна.
— Защо мислиш, че яздих като вятъра насам в тъмнината? — възкликна той, а от веселата му усмивка сърцето й подскочи.
— Защото орелът е имал нужда да зашити и да се порадва на своята земя.
— Ти ли си моята земя? — предизвикателно се пошегува той и отмахна един кестеняв кичур, който му пречеше да вижда цялото й тяло.
Тя докосна лъскавата си огърлица и се усмихна.
— Това казва на целия свят, че съм твоя.
— Щеше ли да бъде така, ако не бях поискал ръката ти и не те накарах да се омъжиш за мен? — каза той, лукаво продължавайки играта, до която често стигаха.
— Ако тя не беше около шията ми, сигурно очите и сърцето ми биха блестели по-силно от нея. Аз ти принадлежа много по-отдавна, от момента, в който поиска да се ожениш за мен. Ако не беше дошъл да ме вземеш, някой ден щях да открадна един кон и щях да те отвлека. Щях да те отнеса на някое тайно място и щях да те държа като мой заложник. Щях да те подлудя от желание, докато нямаше да можеш да ми устоиш.
— Как така, аз и без това никога не мога да ти устоя, Тревисти очи?
— Щях да отслабя волята и тялото ти.
Той се усмихна леко.
— Не ме ли предпочиташ силен?
— Предпочитам те такъв, какъвто си. Няма друг като теб.
— В какъв смисъл никой не може да се сравнява с мен? — настоя той, тъй като му беше приятно да го чуе.
— Във всичко, моя любов. Във всичко…
— Във всичко ли? — запита я сериозно.
Тя се усмихна.
— Всеки друг е само като една частица от теб. Ако не беше тъй, ти нямаше да си Сивия орел. Ако не си Сивия орел, значи не си мъжът, когото обичам…
— Както и аз те обичам всякак — отвърна той със страст.
— Всякак? — пое тя предизвикателството му, усмихвайки се.
— Обичам всичко, което едно време беше Алиша Уилямс, всичко, което сега е принцеса Шати. Обичам те цялата.
Тя се усмихна доволна.
— Вярно, любов моя, аз съм принцеса Шали. Алиша беше само име, а не жена.
— Алиша не е умряла, мъничка моя. Тя само се превърна в принцеса Шали, моята жена, моята съпруга. Само името беше на бяла жена, а сега ти си индианка. Тя се взря в очите му.
— В пещерата ли се убеди в тази истина?
— Великият дух ми показа много неща, Шали. Кръвта ти е червена като моята. В нея тече само живот, а не злото на белите. Злото живее в сърцата и умовете, им. Твоите не са такива. Ти си индианка. Това виждам и чувствам, когато те погледна и те докосна.
Сърцето й се понесе свободно и леко като перце на вятъра.
— Обичам те — заяви му тя.
Погледът му милваше очарователното й лице.
— Знам, малка моя. — Устните му потърсиха нейните и запалиха поутихналия огън, който никога нямаше да спре да гори в тях.
По-късно, докато лежаха прегърнати в приятната отмала след любовта, те разговаряха за много неща.
— Щом Уи покаже лицето си, Тревисти очи, трябва да тръгна…
Тя притисна пръст до устните му.
— Не говори повече за раздяла, любими. Тази нощ съществуваме само ние. Но трябва да ми обещаеш, че ще пазиш живота си с цялата си хитрост и смелост, защото без теб аз съм нищо.
— Ще приберем телата на нашите хора. Но аз ще се върна при теб, преди да отмъстя за смъртта им. Не се страхувай, Тревисти очи, защото още не ми е дошло времето да отида при Уанкантанка. Той ми разкри много неща. Нашият народ ще добие величие, каквото другите народи нямат. Белите ще се страхуват от силата на сиукската нация. Ще минат много зими, малка моя, но Слънчевия облак ще дойде при нас.
Тя го погледна и се засмя.
— Какво ти разкри Великият дух за другия ни син?
— Трябва да бъдем търпеливи. Когато видението се появи пред мен, аз видях как Сияйната стрела язди до мен. Много преди да отидем при Великия дух, нашите синове ще яздят заедно срещу белите. И двамата ще станат големи вождове. — Сънищата и привиденията съдържаха силна магия, в която те не се съмняваха.
Облак премина през погледа му. Шали забеляза, че настроението му веднага се промени.
— Уанканканка нещо тревожно ли ти е разкрил?
— Имаше много видения, които не успях да проумея. Бягащия мъж умираше в леглото си. Един воин пристъпи от близката сянка. Хем беше Сивия орел, хем не беше. Кой освен моят син може да има същото лице като моето? Надявам се това да означава, че Бягащия мъж ще доживее да види сина ми голям.
Погледна я особено и някакъв неуловим хлад мина през тялото и. Той я притисна към себе си, за да я успокои с топлината си.
— Много пъти нож проблясва пред лицето ти. Може би съм сънувал как веднъж много отдавна Чела се опита да те убие. Но въпреки всичко трябва да внимаваш. Обещай ми.
Тя забеляза, че той е съвсем сериозен, затова се усмихна и обеща. Това, че индианците толкова силно вярваха в сънищата, често я объркваше. Наистина много пъти той й бе говорил за неща, които по-късно се случваха. Дали се дължеше на ясно проникновение и логика, или така се приемаха някакви тайнствени предупреждения? Кой можеше да обясни загадката на живота? Но индианците вярваха в подобни знаци, следователно тя трябваше да ги приема сериозно.
Той дълбоко вярваше, че някой ден ще имат още един син. Сега този сън го изпълваше с търпение и доволство. Но защо тя реагира тъй необяснимо на първото му разкритие? Защо усещаше, че чрез това предчувствие трябваше да се предаде някакво съобщение? Тъй като знаеше колко често виденията му се превръщаха в реалност, тя го слушаше внимателно.
Сивият орел хвърли поглед към спящото тяло на сина им. В очите му се появи тъга, от която тя се боеше.
— Семето на Сивия орел няма да премине през първия ни син, Шали, величието на Оглала ще живее чрез Слънчевия облак и неговите деца.
Тя побледня и усети тръпки.
— Искаш да кажеш, че ще бъде убит ли?
— Не, малка моя. Но Слънчевия облак ще язди като вожд преди Сияйната стрела да е достатъчно стар, за да предаде поста на своя син. Слънчевият облак ще бъде толкова велик, колкото много малко воини.
