преследват войниците, избили хората им.
Сивия орел не рискува да погледне жена си, когато обяви, че ще потеглят на зазоряване, за да се върнат само след като постигнат победа. Водачите на отряди получиха нареждания — трудни и опасни, които само Сивия орел можеше да планира и да изпълни. Когато всичко беше казано и уредено, младият вожд седна.
Настъпи тишина. Този знаменателен момент промени всяко лице около лагерния огън. Бягащия вълк се изправи, за да обяви края на церемонията, предлагайки всички да се оттеглят за почивка и да се сбогуват с домашните си, може би за последен път. Групата постепенно се разпръсна.
Церемониалните дрехи на Сивия орел бяха внимателно подредени във вигвама. Шали го чакаше мълчаливо в постелята. Той се вгледа в нея без да продума. Най-накрая протегна ръка и я погали по бледата буза.
— Прости слабостта и страха ми, любими — заплака тя. — Не се съмнявам в храбростта ти, но сърцето ми страда, като си помисля с какво ще се сблъскаш, преди да се върнеш при мен. Мразя тази безкрайна война! Ако падне дори косъм от главата ти, аз самата ще отида да се бия с белите!
Той я прегърна и я целуна.
— Не се тревожи, мъничка моя! Скоро пак ще бъда при теб — нежно й обеща той.
— Знам. Но сърцето ме боли за онези, които няма да се върнат. Споделям мъката на Блестящата светлина за Наблюдателя на луната. Боли ме като знам, че Червения облак вече няма да прегърне Жената костенурка, а Говорещата скала — Малкото цвете. Тъй безсмислено се пропилява човешкият живот във война.
— Трябва да я приемем, Шали, тъй като мирът никога вече няма да възтържествува в земите и сърцата ни.
— Трябва добре да подготвим синовете си, любими. Те трябва да бъдат много по-силни от бъдещите си врагове.
— Нямаме време, малка моя. Нека да поговорим за друго — той искаше да забрави за утрешния ден.
Погледите им се срещнаха и тя отчаяно го помоли:
— Люби ме така, все едно че няма утрешен ден, а съществува само днес.
Нямаше нужда повече да го окуражава, за да я овладее страстно. Устните му покриха тялото й с целувки, докато тя започне да стене от желание. Умелите му ръце се плъзнаха навсякъде по нея. Любиха се тъй, сякаш целият им живот се бе съсредоточил в този миг на върховна наслада, а утрешният ден беше само някакъв сън. Обзети от екстаз, те си шепнеха между целувките колко се обичат.
После, макар и изтощени, двамата все още не се разделяха. Главата й се сгуши във вдлъбнатината на рамото му, а той беше облегнал бузата си в кестенявата й коса. Ръката му нежно галеше копринената кожа на гърба й, а пръстите й се плъзгаха по гладките му гърди.
След второто им трескаво съединение Шали го помоли да заспи, за да може на следващия ден сетивата му да са бодри.
Двамата влюбени заспаха, а телата им останаха съединени цяла нощ.
При първото раздвижване зелените й очи се отвориха. Независимо, че беше сигурна в храбростта му, страх и безпокойство изпълниха погледа и тялото й. Позната присмехулна усмивка се разля по неотразимото му лице.
— Време е, малката ми — заяви той трезво.
Тя се усмихна и добави:
— Време е да се любим, преди да тръгнеш.
Той се засмя от сърце и отвърна:
— Така е. — Отпуснати, те се любиха безгрижно и шеметно.
После отидоха до реката да се изкъпят. След като Сивия орел се облече и се подготви, той отиде при другите воини.
Шали остана на входа на вигвама им. Не беше нито времето, нито мястото сега да бъде близо до него. Воините се качиха на конете. Тя се усмихна, когато Сивия орел й хвърли един последен поглед, пълен с любов. Въпреки безбройните погледи, насочени към него, той сви ръката си в юмрук и го сложи на сърцето си, после протегна ръка към нея с открита длан, гледайки към небето, с което искаше да заяви на всяко живо същество, че й предлага сърцето и любовта си.
Радостни сълзи изпълниха очарования й взор. Като хипнотизирана, тя без никакъв свян повтори този жест, за да види целият свят, че тя обича този мъж повече от всичко. Той се усмихна и кимна, бавно отмести черните си очи от нея.
— Ку-уа, Оглала, хийюпо — извика той на воините.
Безброй копита затрополиха по твърдата земя, когато големият отряд излезе от лагера на Оглала, за да търси враговете, нито един мъж не се обърна назад към любимата си. Нито един воин не трепна или каза нещо, докато прахта се вдигна и воините не се изгубиха в далечината.
Шали отмести очи от изчезналия отряд и ги спря върху тревожния израз на Скитащата кошута. Тръгна към нежната жена, за която Бялата стрела искаше да се ожени. Спря пред нея и привлече погледа на красивата индианка.
Размениха си приятелски усмивки. Шати я запита дали има време да поговорят насаме. Скитащата кошута се зачуди от палавите пламъчета в очите на Шали. Тя кимна утвърдително и последва принцесата в шатрата й.
Шали учтиво покани младата жена да седне. Скитащата кошута неохотно се съгласи и попита:
— Какво има, Шали?
— Как е Полегналия храст? — поинтересува се тя.
— Със всяко слънце става все по-слаб. Очите му едва ли ще видят следващия сезон, когато Уи покаже лице над равнината.
Шали кимна с разбиране.
— Обичаш ли Полегналия храст, Скитаща кошута? — неочаквано я попита тя.
— Защо ме питаш? — предпазливо отвърна Скитащата кошута.
— Известно е, че Полегналия храст те е купил, за да се ожени за теб, че не ти си го избрала. Той скоро ще тръгне по Пътеката на духовете. Сърцето ти не копнее ли за друг воин? — смело, но предпазливо я запита тя.
— Не бива да мисля за такива неща, докато той все още се радва на живота, Шали.
— Да, ако го обичаше. Ти нямаш деца и скоро ще останеш сама. Естествено е да помислиш за бъдещия си живот, тъй като той наближава. Няма ли друг мъж, който да стопля сърцето ти? Защото ще имаш възможността да избереш следващия си съпруг — каза Шали, изпълнена с любопитство.
Скитащата кошута се изчерви и сведе ресници.
— Защо ме питаш? — настоя тя.
— Зная един воин, чието сърце си докоснала. Докато е жив Полегналия храст, той не може да се приближи до теб или пък да ти разкаже за желанието си. Няма да каже нищо, докато съпругът ти не почива върху смъртното скеле, но се страхува, че ще избереш друг и ще се съединиш с него, преди той да се е върнал.
Будният ум на Скитащата кошута изброи неженените мъже, които вече бяха напуснали лагера.
— Кой е този воин? — повтори молбата си тя, изпълнена с подозрение.
— Не е имал жена по-рано. Красив и смел е. В битка мъжете с уважение го следват. Освен това е много добър и щедър. Мъж, който се извисява над останалите — намекна тя.
Шоколадените очи на нежната индианка се изпълниха с вълнение и щастие. Тя тръпнеше от очакване. Ала все още се страхуваше, че може да има грешка.
— Дали да се моля за един воин… за Бялата стрела? — безпомощно запита тя, притаила дъх.
Шали се усмихна на реакцията й.
— Говоря за мъжа, който язди до моя съпруг, мъжът, който е добър наш приятел и брат. Докоснала си сърцето му. Ако и ти чувстваш същото, той ще те изчака, докато се освободиш, за да се съединиш с него.
Индианката не успя да скрие въодушевлението си.
