ХРОНОЛОГИЯ

775 година — внезапно умира византийският император Константин V Копроним.

830 година, пролет — Зора, дъщеря на канасубиги Омуртаг, е грабната от змей.

23 октомври 838 година — ражда се Верена.

1 ноември същата година — роден е бъдещият боила колобър Радан.

901 година, ранна есен — малката змеица е заточена в скалата.

23 юли 1969 година, 9:05 часа — раждането на Радослав.

17 май, 1996 година, петък — новолуние; Янкул (Юпитер) е в съзвездие Стрелец.

18 май, между 13:50 и 14:30 часа — първата среща на Радослав и Верена; Слънцето залязва в 20:45, Луната — в 21:37.

19 май — в 5:28 звездите гаснат, Слънцето изгрява в 6:00.

1 юни, събота — пълнолуние 23:47; Венера е Вечерница.

16 юни, неделя — новолуние 4:36; Венера вече е Зорница.

21 юни, петък 5:24 часа — началото на астрономическото лято; Слънцето изгрява в 5:49 и залязва в 21:08, луната залязва около полунощ.

1 юли, понеделник — пълнолуние 6:58.

15 юли, понеделник — новолуние 19:15.

18 юли — Радослав отива в пощата около 15:00 часа.

19 юли, петък, 00:01 часа — кулминация на Юпитер за 28° източна дължина.

ЗА ПРОДЪЛЖЕНИЯТА

…на „Драконче“, които изобщо не се предвиждаха през май-юни 1996 г., но изкушението взе връх и доведе до появата на романите „Царска заръка“ и „Пълноземие“, които за себе си определям като първа ВТОРА книга и втора ВТОРА книга. Логиката на тези чудати подзаглавия е, че действието в двата романа е успоредно и почти независимо от гледна точка на развитието на сюжета й всеки от тях е пряко продължение на „Да пробудиш драконче“.

И накрая, последната, ТРЕТА книга, ще се казва „Слънце Недосегаемо“… и доскоро вярвах, че завършването й ще ме убеди, че змейската тема е окончателно изчерпана.

Обаче музата се разпореди другояче и добре, че не се заричах да изоставя люспесто-огнедишащите сюжети.

Предвид някои технически трудности публикуването им ще се позабави, но — ето ги:

„Антиземие“ — клонинг-мутант на „Пълноземие“; и ако „Пълноземие“ е квалифицирано от читателите като утопия, „Антиземие“ според мен се получи в стил антиутопия;

„Слънцеград“ — боила колобър Витан-Вананд все пак осъществява плана си за промени; резултатът от усилията му през ХІV век през очите на двама „второстепенни“ герои от „Слънце Недосегаемо“ — пак в успоредно-огледална на нашата Вселена;

„Ние сме зората“ — корените на Хилядолетната война, загатната в „Слънце Недосегаемо“; обединява на практика всичко написано дотук и се надявам наистина змейско-човешките отношения повече да не ме занимават.

Споменатите току-що три романа са самостоятелна серия, свързана с „Драконче“ и вероятно ще я кръстя „Деветте цвята на дъгата“ (ако не ме напердашат редакторите заради грандомания, а издателите запазят биволското търпение при общуването с такъв темерут като мен).

Прието е да се казва и нещо за другите „творчески“ планове, така че ще пусна един гъдел по любопитството на всички, на които им допада какво и как пиша.

Натрупва критична маса и узрява за експлозия цикъл новели под общото заглавие „Астроконкиста“ — за разселването на човешката раса из Галактиката с помощта на добрите стари звездолети от златното време на фантастиката — жест към почитателите на Ефремов, Лем и други „динозаври“. Повече от десет години човъркам и още един проект по въпроса за намесата на „извънземни цивилизации“ в развитието на Земята на хората — работното заглавие е „Ангели пазители“. По примера на Зелазни, а и при запознаване с признати като древни митове, се изкуших да бръкна в космогонични и теологични дебри с все по-оформящия се замисъл за книга, която сигурно ще се казва „Кръвта на Кингу“ (за справка: Кингу е шумерски бог, екзекутиран от другите божества като предател, застанал на страната на богинята-майка Тиамат, а от кръвта му, смесена с глина, са били сътворени хората).

Разбира се, планирам и сборник разкази — в чернови има над 30–40 единици материал, но кои ще послужат като суровина за вече споменатите неща, кои ще идат за безмилостно рециклиране, а кои ще цъфнат и вържат като самостоятелни текстове — това даже аз не знам.

Пишете ми на адресите: [email protected], [email protected], [email protected], по възможност без да ми пращате вируси. Ще се радвам на всякакви отзиви, като се надявам книгите ми да не ви карат да съжалявате за похарчените пари и/или време.

АВТОРЪТ

,

Информация за текста

© 1996 Николай Теллалов

Забележка: Поради използването на старобългарски букви в текста, желателно е да се чете с Unicode шрифт, напр. „Lucida Sans Unicode“. Бел.Mandor

Източник: http://www.bukvite.com (през http://sfbg.us)

Редакция: Mandor, 2003

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/746]

Последна редакция: 2007-02-18 10:43:43

,

1

Харо, харав — стар.

2

Алтаир, Вега, Тубан — най-ярките звезди от съзвездията Орел, Лира, Дракон.

3

Фѝлия — на латински (ромейски) означава „дъщеря, момиче“.

4

Бърдуче — малък съд за вода.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату