5
Мокан — безделник, мързеливец.
6
Зертон — дворец.
7
Кънига — и тази дума, както например зид, обич, къща, баща, кокиче, са дошли от езика на Аспаруховите българи.
8
„Жими Бога“ — буквално: „Бога ми“.
9
Възгеч — близко по смисъл до „опашата измислица“.
10
Боил, боила — благородник. Означава също „главнокомандващ“, например ичиргу боила (началник на всички стражници-стрелци), а в съчетания като боила колобър (жрец) има значението на „велик, почитаем, прославен“.
11
Мотовила — унищожителка, душегубка.
12
Рока̀н — сметало; ра̀кам — смятам, изчислявам; рокамчѝя — математик.
13
Патрав — кривокрак.
14
Варe, варa — недей.
15
Кутугер — лечител, знахар.
16
Велик владетел — кан, канасубиги — висша титла в българската държава.
17
Хонса — крадец.
18
Бан, банава — област, район, местност.
19
Таркан — управител (бори-таркан), надзорник; съдия.
20
Хестрогин, естрогин — ризница.
21
Тулш — шлем, каска.
22
Звънци по колана (или пулове) — знак за храброст, бележи броя победени в бой врагове.
23
Бир, бири — конен отряд, ескадрон.
24
Багаин — човек от военното съсловие, командир.
25
Багатур — тежковъоръжен конник; също така: почетно звание на отличил се воин, то е давало възможност на човек от простолюдието да стане част от по-висшето съсловие багаини, от които после излизали боилските (управляващи) родове.
26
Белак — годежен дар.
27
Кубачия — майстор-оръжейник; означава и просто „оръжие, амуниции“.
