изсмея!
— Би било чудесно, Дани… Само че не мисля, че ще ни се размине.
— Какво няма да ни се размине?
— Нямам представа. Нещо.
— Дремването по никое време и само за около час винаги разваля настроението — каза Даниел. — Я си сипи кафе.
— Добра идея. Още ли сме на външно захранване с ток?
— Невероятно, но факт… А, ето още нещо!
Мъжете се склониха пред телевизорчето, слушайки какво обяснява от екрана мъж в генералска униформа.
— Това не го ли опитваха вече? — попита Теди. — Мисля, че вече пращаха безпилотни разузнавачи.
— Да, обаче този канал официално обяви, че щял да отразява гледната точка на щаба на въоръжените сили. Забравих да ти кажа.
— Първи симптоми за военен преврат?
— Засега само контрол над медиите, тоест над само една от тях.
— Трябвало е да започнат по-рано… — Теди се развълнува. — Добре, че са се сетили! Със сектите не бива да се воюва по улиците, а в ефира.
— Да, обнадеждаващо. Подценихме фуражките май, а?
Военният в студиото изреди уредите, които щяха да предават информация пряко. Три камери — обикновена, за нощно виждане на принципа на фотоумножителни прибори и инфрачервена. Радар, детектор за йонизиращо лъчение, сензори за измерване на различни физически величини…
— Кога ще излети това чудо на техниката? — подхвърли нетърпеливо Теди и се изправи. — Да ти донеса ли и на теб кафе?
— Да, може…
Оказа се, че самолетът вече се намираше на пистата. Камерата го показа от кулата — тъмен сплескан силует, изработен по технологията за максимална оптична и радарна маскировка. Вариообективът го увеличи, като изображението леко се люлееше.
— Кога друг път са показвали такива машини по телевизията — поклати глава Даниел. — Много на сериозно са взели нещата.
— Да, наистина. Пацифистът в мен почва да сменя боята, Дани.
— Радвам се, че си върна чувството за хумор… — Даниел замръзна от казаното по телевизора. — Какво?!
Двамата млъкнаха, вслушвайки се в думите на говорителя.
— Стига бе! — плесна с ръце Теди. — Това чудо изобщо не било предназначено да се управлява от човек?! Тия да не са създали ИИ?!
— Не съвсем, но почти, като го слушам какво приказва за коефициентите на Тюринг… Слушай, слушай!
След половин минута смаяно се спогледаха.
— Правилно ли чух? Самолетът бил всъщност интелигентна ракета-бомбардировач?
— Ракетоносец с ниска височина на полета за нанасяне на прецизни превантивни ядрени удари — бавно повтори Даниел току-що заявеното по телевизията. — Коригирай се, Теди. Военните винаги са били маниакални масови убийци.
— Не съм почнал да ги харесвам. Просто се надявам да свършат нещо полезно.
— Онова чудо е въоръжено с пълния си боен комплект — двеста мегатона сумарно. Кого ще атакуват превантивно отвъд линията на Преминаването?! Падналите ангели на Луцифер?
— Не е смешно, Дани.
— Не е.
— Вероятно не възнамеряват да ги използват…
— Да ги махнат тогава. Атомните бойни глави тежат. Не знам колко, но по-добре да заредят повече гориво или да качат още уреди…
— Стоп, ето — обяснява…
Заслушаха се.
— Хубава работа! — рече Даниел. — Конструктивно не бил приспособен да лети невъоръжен. Маниакални масови убийци! Ето за какво чупя от залъка на децата си!
— Излита.
Черната машина се втурна по пистата, като соплата й едва припламнаха.
— „Безшумна“ ли каза оня?!
— Безшумна за мощността си. Обаче прелитането със скоростта, която споменаха, определено създава шум.
— Тръпки ме побиват! Теди? Ами ако това е… контакт?
— С извънземни? А защо ще кацат по линията на часа точно полунощ? Тя е съвършено произволна. Физическият терминатор — линията на залеза или изгрева, е по-естествен. Пък и дори съобразяването с него е твърде мелодраматично, не мислиш ли?
— Да, по принцип по-впечатляващо би било, ако кацнат навсякъде едновременно.
— Забрави зелените човечета, Дани. Приближаването и зоната зад него или са медийна измама, или са нещо, което не можем да си представим.
— Мммм…
— Страшният съд също е нещо, което можем да си представим, макар и мъгляво, повече като зрелище, не и като механизъм на явлението, не от научната му страна. Имам предвид нещо, което ще е просто непостижимо за разбиране, а може би дори за възприемане.
— Но пак е Краят на света — също пълна мистерия, ако се абстрахираме от атрибутите — ангели, тръби, жупел от небето…
— Просто вече приемам, че Приближаването или ще се окаже нещо напълно разбираемо и банално — заговор на сектите, или напълно ново явление.
— Само заради мащаба, не бих нарекъл подобен заговор банален.
— Мотивите са банални, не размахът.
— Знаеш ли, тъкмо размахът на това, ако е заговор, ми се вижда вън от постижимото. Планирането и изпълнението трябва да са съвършени, за да заблудят всички. Това говори за висока квалификация на извършителите, да не говорим за планиралите го. Управление и контролиране на толкова много фактори — просто фантастично.
— За нас с теб е съвършено като изпълнение, защото сме с възможностите на средния човек за достъп до информацията. Специализирани екипи може би знаят далеч повече и тях не са ги заблудили… Всъщност накъде биеш?
— Тези хипотетични екипи защо си мълчат? Военните не са ли също такъв „специализиран“ екип, който би трябвало да вижда повече от масовия зрител?
— Ами нямат доказателства, които да убедят публиката, или нямат същия този достъп до средствата за масово осведомяване… Не ми отговори.
— Че квалификацията е просто нечовешка ли?
— Аха, пак търсиш извънземни…
— Бог извънземен ли е?
Настъпи пауза. Даниел наруши мълчанието:
— За да управляваш кола, трябва да имаш квалификация на шофьор, не става дума за формални доказателства като книжка. За да управляваш кораб, трябва да си капитан. А за да управляваш света, в това число и да го „изключваш“, когато е планирано такова мероприятие, трябва да си… Бог.
Теди съсредоточено остави празната чаша от кафе на бар-плота до телевизора.
— Въртим се в кръг, Дани. И постоянно опираме в хипотезата, която всъщност формулират фанатиците.
— Не, почакай. Ако към Земята се движеше астероид, който астрономите са забелязали твърде късно, за
