Ох… и аз съм привързан!…
Обаче бозайник за домашен любимец в космоса — това си е луксозно удоволствие. Уж половин-едно кило козина, плът, кости, зъбки, нокти, чифт огромни очи и разкошна кормилна опашка, пък СТРАШНО скъпо зверче, леле! Това понеже е специално адаптирано да се чувства еднакво добре и в условия на привличане, и при безтегловност. Орбитално същество, с една дума. Да те е страх да му се скараш или да го накажеш ако направи беля.
Обаче пък е много по-забавно от четирите крастави жабчета, които се свират в херметичен блатариум. По-мило е от богомолката — за нейна безопасност също затворена в херметичен терариум. И определено издава повече звуци от седемте рибки в херметичния полиедричен аквариум. Въпреки това Васил би отложил придобиването на подобна движимост. Ала Леда поначало си го имаше и то неволно изигра важна роля в събирането им като двойка.
Да не говорим колко сладко мърка и се умилква… особено когато е гузно от някое свое деяние.
Ех, малкият пакостник също му липсва… Васил се усмихва, като се сеща с какво внимание котето разглежда рибките. И щом някоя мине твърде близо до прозрачната черупка на аквариума — цап с лапичка по акрилопласта! Разочарована муцунка… и пак търпеливо преструване, че хич не му пука за някакви си риби, нали си има почти същите от консерва… но е нащрек! Зарязва дебненето само за да се настани в скута или да се вкопчи в гърба, за да ти мърка в ухото.
Така казва колко те харесва.
Ох…
Васил пъди тъгата и се опитва да мисли за бъдещето. Спрял е новините, за да не се дразни повече. И така…
Десет години минимум. Под куполите. Или, което е почти същото — в мегаотсеците на Технопръстена, където гравитацията е постоянна, а херметичните обеми са в състояние да предизвикат у ветераните орбитални жители същинска агорафобия. Макар че е смешно — да те е страх от открито пространство, когато живееш в орбитър. Май трябва да измислят друг термин за тази фобия. Нещо като притеснение от липса на стени наблизо, дискомфорт от това, че не усещаш бронираната черупка на жилищния си модул. Никой сериозен орбитален плъх не се е побъркал от реене по скафандър ДЕНОНОЩИЯ наред далеч от станциите. Но озове ли се в просторен херметичен обем — хваща го притеснение… Ами да, в грамаданските роторни мегаотсеци понякога се образуват ОБЛАЦИ и вали ДЪЖД!
Васил вече не може да си го представи. Много отдавна не е виждал дъжд, макар да го сънува горе-долу веднъж седмично. Много отдавна не е излизал под откритото земно небе да нагази трева в гората, макар да копнее за това… но някак като за нещо, което е хубаво да се случи НЯКОЙ ДЕН. И не предприема стъпки да го направи. Ами то какви планове може да кроиш, какви мечти може да имаш за отпуска на Земята, след като от два месеца пред Представителствата на МФ в земните градове се точат агитки с плакати „ИЗВЪНЗЕМНИТЕ — ВЪН!“… Леле, леле, черното небе да ми помага, на Марс кажи-речи няма човек без кръвни роднини на Земята, пък…
Арапов се мръщи. Не е ли време да си намери занимание из ротора, там винаги има работа за вършене, вместо да си лази сам по нервите…
И тогава се обажда Икономът.
— Внимание, приближава се небесно тяло — обажда се Икономът. — Регистрирам сигнал за бедствие. Авариралият обект следва удобна за прихващане траектория.
Васил е разсеян и не вниква веднага в съобщението, затова казва лениво:
— Разстреляй го с бластерите… — И се сепва.
Обектът не е заблуден опасен метеорит, опа.
Но Икономът е възприел инструкцията буквално, затова възразява:
— Отказана инструкция. Обектът е изкуствен. Нямаме правомощия да нападаме КА.
Икономът е бившият БК — съответно разширен с нови блокове и процесори, с допълнен софтуер. Много е полезен. Знае почти всичко, което може да му потрябва на човек, особено законите.
Васил Арапов вече се е опомнил.
— Какъв е сигналът?… Автоматичен? — добавя напрегнато.
По принцип в корпуса на всеки космически апарат, предназначен да носи хора на борда, а вече и на повечето безпилотници, е вградена микромрежа от сензори. Ако корпусът бъде пробит, минипредаватели започват да алармират първо екипажа, а после, понеже имат собствено захранване, излъчват сигнал за бедствие — автоматично. Същият принцип прилагат пасажните риби или кошерните насекоми — нараненото същества отделя във водата или въздуха феромони, които крещят: „Помощ! Опасност! Тревога!“. Е, разбира се, КА използват радиовълни вместо химически вещества. Резултатът е, че останалите риби, насекоми или космонавти разбират, че нещо е тръгнало на зле. Само че рибите бягат, пчелите или осите жилят, единствено хората изпращат спасителни совалки.
— Не. Морзов код. — Следва пауза. — Къщата се намира най-близо до бедстващия апарат.
Обикновено корабите и особено частните станции имат имена. Арапов не обича гръмките названия, затова е кръстил орбитъра си „Къщата“, с одобрението на Леда, естествено.
Морзов код? Хм. Отдавна не се използва.
— Маневрирай за прихващане! — нарежда тутакси Васил. Нормална първа реакция на космонавт. Усеща лек тласък, коланите на ложемента се врязват в тялото, бордовият костюм се втвърдява. — И уведоми Федералния патрул!
Патрулът е оторизиран да извършва всякакви операции в космическото пространство — в това число има право да унищожава опасни за навигацията космически кораби. Тъкмо в такива се превръщат безконтролно дрейфуващите орбитъри, претърпели крушение. Тоест такива, които вече нямат жив екипаж на борда…
Васил тръсва глава, кръстосва пръсти срещу неканената си лоша мисъл и чак тогава се интересува:
— Какво представлява бедстващият КА?
— Корекцията на траекторията… завършена. — Пауза. — Вероятно круизър… — в гласа на Иконома личи несигурност.
Арапов се замисля.
Круизър значи пътнически космически кораб. Превозва сменни екипи до далечни станции или тежки добивни рейдери. Но нерядко е предназначен да вози клиенти със специални изисквания. Има ги много такива люде. Не желаят кротко да си лежат по стелажите в благ електросън. За тях полетът в космоса е приключение. Затова остават будни и се забавляват… докато не им се случи нещо лошо.
— Дай повече тяга, Иконом. И тествай совалките… Приведи в готовност Лечителя. Ъхъм… сещаш ли се за нещо друго?
— Имаме пет часа на форсаж до круизъра, капитан. Ако е круизър…
— Действай!
Наистина е круизър. Обаче с линейни размери на цяло астроимение. Грандомания тресе хората напоследък…
— Леле… — смайва се Васил. — Виж му ротора само! Чудовище!
Икономът се съгласява, програмиран е да отвръща адекватно на иначе безсмислени човешки реплики като тази. Естествено, че „вижда“. Дори е класифицирал отделните възли и блокове на кораба. А след малко ще го идентифицира.
Обитаемият ротор е със сложна комбинирана конструкция. Три свързани концентрични „геврека“ (тороидални модули), в тях се врязват четири радиални конуса с широките си основи навън, тоест „надолу“ според вектора на изкуствената гравитация. Около ротора подвижно е окачена огромна рама-шаси с монтирани служебни отсеци. Те са масивни и внушават уважение. Два йонни двигателя. Солидни емитери на защитни полета.
