Ланселот, рицарят на каруцата

не ще е чакането много.
С вас ще се разплатим накрая.
На зарове ако играя
и по-големи са числата,
да ми помагат небесата —
каквото има във залог,
го вземам, да ме пази бог.»
И без да чака, несмутим
Говен им нареди: килим
да изнесат и да постелят.
И сръчно, време да печелят,
без шум, дори без дума тиха
оръженосци го развиха.
И всичко тука да е в ред,
килима сложиха отпред,
да греят шарките му скъпи.
Там заповеднически стъпи:
доспехите да му дадат,
по-бързо да го облекат
те, пажовете, на килима.
Те бяха братовчеди трима
или пък племенници — смели,
добре възпитани, умели.
С доспехите го сподобиха —
за нищо на света не биха
могли да ги упрекнат, че
друг някой ще го облече
по-притъкмено и без грешка.
Един след бронята му тежка
испански боен кон докара —
такъв препуска в надпревара
по хълми, през води и кал
по-бързо и от Буцефал.63
На коня, чухте колко бяга,
качи се рицарят веднага,
и да не кажа няма начин:
Говен, от всички най-юначен.
Щита си тъкмо улови,
пред него в миг се появи,
а и пред всичкия народ,
без да се крие, Ланселот.
Втрещи се, че е тук, дори
ще кажа, че го озари
и мисълта за чудеса
днес от самите небеса —
като че паднал бе оттам.
А и нуждаеше се сам
май тъкмо от едно видение.
Да, Ланселот е, без съмнение,
не беше паднал от небето —
върви, ръце протегнал, ето
прегръща го и го целува.
Говен направо заликува,
побратим имаше в куража.
И истината ще ви кажа,
че аз не съм лъжец умел:
Говен сега не би приел
да бъде крал на цял народ,
но да изгуби Ланселот.
Научи кралят, а и двора:
бил дълго Ланселот в затвора,
безкрай му пречели лукаво,
но върнал се е живо-здраво.
Голяма радост ги обхвана,
събра ги празнична камбана —
очакван бе от дълго време.
И всички — малки и големи,
се радваха. И радостта
върху лицата зачерта
напряко скърбите предишни.
Побягнаха злините скришни,
изгряха радостните сили.
Кралицата не сподели ли
всеобщата им радост? Знам,
наистина бе първа там.
Но боже, а къде е скрита?
Безкрайна радост тя изпита,
щастлива тръпна да го види,
ала при него не отиде.
А бе наблизо, при това
дъха си сдържаше едва
сърцето си да не последва.
А то любовната си клетва
току на Ланселот изрече.
А тялото й не понечи.
Не бе ли обща радостта им?
Омраза ли е взело в заем?
Не, нямаше такова нещо,
добре е да се каже вещо:
край нея свитата и кралят
го гледат само и го хвалят,
ще забележат те, дребнави,
какво желае да направи —
сърцето нейно както иска;
умът й ако не потиска
желание, от бяс обзето,
ще й надникнат те в сърцето,
а чиста лудост е това.
И разумът затуй скова