А падналите по-сурово за битка скочиха отново, просветне меч, но меч го дебне, изписан също с букви дребни. Със щитовете се прикриха и вкопчиха се в битка лиха, най-после пира стар настана на мечовете от стомана. А Ланселот не се и стресна — фехтовката му бе известна от детски дни. Мелеаган не беше в нея издържан. Ехтяха удари корави и все по щитовете здрави, по шлемовете, украсени със златни ленти драгоценни. Но Ланселот най-после свари с голяма мощ да го удари, зад неговия щит така откри му дясната ръка и тъй желязна я посече. Мелеаган ранен бе вече и викна от немай-къде, че скъпо ще я продаде. И в сгода със съдбата своя, реши да продължи двубоя. Обзет от болка, гняв и бяс, обезумял, почти в несвяст, но пак на участта сега решен да прави зла шега. И пак се хвърли да убива. Но Ланселот не се прикрива, а с меча остър без уплаха дълбоко мушва го в стомаха. Мелеаган с такива рани до месец жив не ще остане. А след забралото строши му три зъба най-неумолимо. Мелеаган от ярост даже ни дума не можа да каже, да проси милост със ръце — да, глупавото му сърце го беше впримчило в лъжи. А Ланселот се приближи и с мах главата му отряза. Не ще го мами той с омраза, да, мъртъв, край, ръце разпери. И ни един не се намери от цялата тълпа и свита към него жалост да изпита. И кралят, а и всички там се радваха с възторг голям. Свали доспехи Ланселот и тръгна, а щастлив народ с веселие го обсади. Да бях го казал по-преди, от смисъла бих кривнал негли, към края затова ме тегли: конец да сложа с разум бистър. Да, Годфроа дьо Лейни, писар,65 „Каруцата“ завърши. Даже не би за упрек да се каже — работи според Кретиен, от волята му вдъхновен, бе дело негово подето. Оттам започна, откъдето сам Ланселот затворник стана, разказа края на романа. Ни ред не слагва, да не би романът да се похаби. Така свършва романът за Ланселот от каруцата. ,
© 1986 Димитър Стефанов, превод от френски
© 1986 Стефан Бъчваров, превод от френски
© 1986 Валентин Маринов, превод от френски
Chretien de Troye
Lancelot ou le chevalier a la charette, 1181
Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007
Издание:
Кретиен дьо Троа. Ланселот, рицарят на каруцата
Библиотека за европейска средновековна литература „Ариел“
Редакционна колегия: Александър Шурбанов, Андрей Данчев, Борис Парашкевов, Кую Куев, Стоян Атанасов
Предговор: Симеон Хаджикосев
Превод: Димитър Стефанов Стефан Бъчваров Валентин Маринов
Бележки: Стефан Бъчваров, Валентин Маринов
Народна култура, София, 1986
Chretien de Troye. Lancelot ou le chevalier a la charette
