Треванян
Шибуми
Начин за игра на Шибуми
В памет на мъжете, които тук се появяват като:
Кишикава
Отаке
Де Ланде
Льо Каго
Всички други образи и организации
в тази книга нямат нищо общо
с действителността,
въпреки че някои от тях не го съзнават.
ЧАСТ ПЪРВА
Фусеки — начало на играта, когато се използва цялата дъска
ВАШИНГТОН
На екрана примигнаха цифри: 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3…, след което прожекционният апарат спря. Свещниците, поставени в ниши по стените на частната прожекционна зала, бяха запалени.
Гласът на оператора, тънък и металически, прозвуча по вътрешната уредба:
— Готов съм, мистър Стар.
Т. Дарил Стар, единственият зрител в залата, натисна бутона на пулта пред себе си:
— Хей, приятел? Кажи ми нещо. За какво са всичките тези числа в началото на филма?
— Показват мястото за рекламното време, сър — отговори операторът. — Добавих ги към филма просто като шега.
— Шега?
— Да, сър. Искам да кажа… имайки предвид естеството на филма… изглежда някак смешно да имаш предвидени реклами, не мислите ли?
— Защо да е смешно?
— Е, добре, искам да кажа… с всички тези оплаквания за жестокостите във филмите и всичко това…
Т.Д.Стар изсумтя и потърка носа си с опакото на ръката си, след което плъзна надолу слънчевите очила — стил пилот, които беше бутнал нагоре в късо остриганата си коса, когато светлините бяха загаснали за първи път.
Шега? Дяволски добре ще е, ако
Стар отхапа края на пурата си, изплю го на килима, задъвка я, след което я запали с кибритена клечка, която драсна в нокътя на палеца си. Като най-старши агент имаше достъп до кубински пури. Все пак бе нещо!
Той се смъкна рязко надолу и качи крака на облегалката пред себе си, така, както правеше като момче, когато гледаше филми в киносалона „Самотна звезда“. И ако момчето отпред започнеше да протестира, Стар му предлагаше да опита един удар между плешките. Другото дете обикновено отстъпваше, защото всеки във Флет Рок знаеше, че Т. Дарил Стар си пада по жестокостите.
Това беше преди много години и оттогава имаше много удари, но Стар не беше загубил жестокостта си. А и как иначе би станал най-старши агент в ЦРУ. Това беше помогнало, а също и опитът. И някои други хитрини.
И патриотизмът, разбира се.
Стар погледна часовника си: четири без две минути. Мистър Даймънд беше поискал прожекцията да е в четири и щеше да пристигне на секундата. Ако часовникът му не покажеше точно четири, когато Даймънд влезеше в залата, Стар щеше да предположи, че се нуждае от поправка.
Той отново натисна бутона.
— Как изглежда филмът?
— Не е зле за условията, при които е сниман — отговори операторът. — Светлината в помещението на Външни линии в Рим е малко особена… смесица от естествена светлина и луминисцентно осветление. Трябваше да използвам комбинация от СС филтри1, които много затрудняват фокусирането. А колкото до качеството на цветовете…
— Не искам да слушам за пикливите ти проблеми!
— Съжалявам, сър. Просто отговарях на въпроса ви.
— Е добре, тогава недей да ми отговаряш!
— Сър!
Вратата в дъното на частната прожекционна зала рязко се отвори. Стар погледна часовника си: точно пет секунди преди четири. Тримата мъже бързо тръгнаха по пътеката надолу. Начело вървеше мистър Даймънд, чиито движения бяха бързи и сръчни, а безукорно ушитите дрехи като че ли отразяваха подредения му начин на мислене. Отблизо го следваше първият му помощник, висок, слаб мъж със съмнителен научен вид. Човек, който не обича да губи време, Даймънд обикновено диктуваше бележки дори и по пътя между две срещи. Първият му помощник носеше закачен на колана касетофон, чийто микрофон, голям колкото глава на топлийка, беше прикрепен към металните рамки на очилата му. Той винаги вървеше до мистър Даймънд или седеше близо до него с наведена глава, за да долови потока от кратки монотонни нареждания.
Имайки предвид заложената ограниченост на интелекта в ЦРУ, беше неизбежно агентите с чувството си за хумор да предположат съществуването на хомосексуална връзка между Даймънд и вечно надвесения над него помощник. Повечето от шегите бяха около това — какво би се случило с носа на помощника, ако мистър Даймънд внезапно спре.
Третият мъж, някак смутен от бързите движения около себе си, беше арабин, облечен в тъмни, скъпи западни дрехи, които обаче му стояха зле. И това не беше по вина на шивача. Просто тялото му не се чувстваше комфортно в дрехи, които изискваха стойка и дисциплина.
Даймънд се отпусна в едно кресло до пътеката в срещуположната страна на залата, където седеше Стар; първият помощник седна точно зад него, а палестинецът, който очакваше, че някой ще му каже къде да седне, най-накрая се мушна на една седалка отзад.
Обръщайки главата си така, че микрофонът да улови края на неговата бърза диктовка, Даймънд довърши мисълта си:
— Запознайте ме със следните въпроси в следващите три часа. Първо — инцидентът с нефтените съоръжения в Северно море: поражения върху околната среда. Второ — този професор, който разследва вредата от тръбопровода в Аляска — да приключи със случаен инцидент.
И двете задачи бяха във финалните си фази и мистър Даймънд очакваше с нетърпение да поиграе малко тенис в края на седмицата. Естествено, ако тези глупаци от ЦРУ не бяха оплескали акцията на летището в Рим. Това беше едно просто ликвидиране, което не трябваше да предизвика никакви затруднения, но през шестте месеца, откакто компанията-майка го беше назначила да управлява действията на ЦРУ в Средния Изток, той беше разбрал, че нямаше акция, колкото и проста да изглежда, която да изключва възможностите ЦРУ да сгреши.
Даймънд разбираше защо компанията-майка беше избрала да работи под прикритието на ЦРУ и на Националната служба за сигурност (НСС), но това не правеше задачата му по-лека. Нито пък беше особено развеселен от шеговитата забележка на Шефа, че използването на агенти на ЦРУ от компанията-майка е нейният принос към повика за наемане на работа на умствено недоразвити личности.
До този момент Даймънд не беше прочел рапорта на Стар за акцията, затова, без да се обръща посегна да го вземе. Първият помощник очакваше това и го беше приготвил.
