които сте абонирани, данъците ви за доход, шофьорската ви книжка, отпечатъци от пръсти, свидетелство за раждане — всичко това, ако сте обикновен гражданин, към който компанията-майка не проявява особен интерес. Ако обаче компанията-майка или някои от нейните подразделения, като ЦРУ, НСС или подобни организации в другите демократични страни, имат по-специално отношение към вас, Дебелака знае много повече от това.
Програмирането на данни в Дебелака беше една постоянна работа на армия от инженери и техници, но получаването на информация от него беше сложна задача. Проблемът беше в това, че Дебелака знаеше прекалено много. Ако човек разглеждаше даден проблем твърде повърхностно, можеше да не открие това, което иска. Ако го разглеждаше прекалено дълбоко, имаше опасност да бъде засипан с купища информация без значение: резултати от стари проби на урина, предсказания за годишните изпити в университета, предпочитания към марката на тоалетната хартия. Уникалната дарба на първия помощник беше деликатното му умение да зададе точните въпроси и да търси отговорите на най-подходяща дълбочина. Опитът и интуицията му успяваха да го насочат към най-верните индекси, правилните пермутации, верните пасажи, подходящите дълбочини. Умееше да работи с компютъра и го обичаше. Да работи на своя пулт, беше за него това, което беше сексът за другите мъже, по-точно — каквото той предполагаше, че е сексът за другите мъже.
Даймънд каза през рамо на мис Суивън:
— Когато съм готов, искам да говоря със Стар и арабина, когото наричат Хаман. Нека бъдат на разположение.
Под управлението на първия помощник пултът се загряваше и бръмчеше. Първите резултати вече идваха; части от тях бяха съхранени в местната памет; диалогът беше започнал. Нямаше два еднакви разговора с Дебелака; всеки имаше свой собствен патос и удоволствието от решаването на проблема беше започнало да оказва своето въздействие върху интелекта на първия помощник.
За да се получи пълната картина, щяха да са необходими двадесет минути. Даймънд реши да не губи това време. Щеше да направи малко упражнения, да настрои тялото си и да изчисти съзнанието си. Той направи знак на мис Суивън да го последва в малката стая за упражнения, разположена извън работното помещение.
Когато той се съблече по къси гащета, мис Суивън си сложи един чифт кръгли предпазни очила за слънце, подаде подобни и на него, след което включи лъчевите лампи. Даймънд започна да прави коремни преси на една наклонена платформа, докато мис Суивън се притисна до стената, опитвайки се да държи чувствителната си кожа колкото може по-далече от ултравиолетовите лъчи. Даймънд правеше коремните преси бавно, стараейки се да извлече най-добрия ефект. Беше в чудесна форма за мъж на неговата възраст, но коремът му се нуждаеше от постоянни грижи.
— Слушай — каза той с глас, напрегнат от усилието, докато се навеждаше, за да докосне дясното си коляно с левия лакът. — Ще трябва да привлечем и някой от ЦРУ в тази работа. Уведоми някой на върха, останал след последната козметична административна промяна.
Най-висшият администратор след политическите длъжности, които идваха и си отиваха като жертвени агнета в зависимост от общественото мнение, беше заместник-пълномощникът по международните връзки, към когото обикновено се обръщаха, използвайки съкращение от първите букви на длъжността му. Мис Суивън информира началника си, че той се намира все още в сградата.
— Ще свърши работа. Нареди му да е на разположение. О-о, и анулирай срещата ми по тенис за края на седмицата.
Веждите на мис Суивън се повдигнаха високо. Нещата май наистина бяха много сериозни.
Даймънд започна да действа с тежестите.
— Искам освен това бърз достъп и предимство за работа с Дебелака за остатъка от следобеда, а може и за по-дълго.
— Да, сър.
— Добре. Какво записа в бележника?
— Високо съдържание на протеин в течна форма. Да задържа мистър Стар и мистър Хаман. Да уведомя и задържа заместник-пълномощника. Заявка за бърз достъп и предимство за работа с Дебелака.
— Добре. Преди да свършиш всичко това, изпрати съобщение до Председателя. — Даймънд дишаше тежко от упражненията. — Съобщение: „Възможно е акцията на Външни линии в Рим да се окаже незавършена. Ще потърсим, обработим и представим алтернативите.“
Когато мис Суивън се върна след пет минути, тя носеше една голяма чаша с гъста, пенлива пурпурна течност, чийто цвят се беше получил от разбиването на суровия черен дроб. Даймънд беше в последната фаза на своите упражнения. Той спря и взе вечерята си, а тя се притисна близо до стената, избягвайки колкото може лъчите, но знаейки много добре, че беше изложила нежната си кожа достатъчно, за да изгори. Въпреки че работата й в компанията-майка имаше много предимства — добро пенсионно осигуряване, медицинско обслужване, почивна станция на Компанията в Канада, празненства за Коледа — мис Суивън съжаляваше само за две неща в кариерата си: слънчевото изгаряне, което получаваше почти всяка седмица, и това, че мистър Даймънд я използваше от време на време, за да облекчи напрежението си. Все пак тя беше философ. Няма идеална работа.
— Всичките ли задачи са изпълнени? — попита Даймънд, потрепервайки леко, като изпи напитката.
— Да, сър.
Без да обръща внимание на присъствието й, Даймънд събу гащетата си и влезе в стъклената кабина с душа, където пусна мощна струя студена вода. Надвиквайки шума й, той попита:
— Председателят отговори ли на съобщението ми?
— Да, сър.
След кратко мълчание Даймънд каза:
— Не се притеснявай да ми предадеш неговия отговор.
— Извинете ме, сър?
Даймънд спря душа, излезе и започна да се изтрива с една груба кърпа, предназначена да повишава кръвообращението.
— Искате ли да ви прочета съобщението на Председателя, сър?
Даймънд въздъхна дълбоко. Ако тази досадница не беше най-хубавата от останалите 100…
— Би било чудесно, мис Суивън.
Тя разгърна бележника си, примижавайки срещу светлината на лампите.
— Отговор: „Председателят до Даймънд, Дж.О.: «Провал по този въпрос е недопустим».“
Даймънд кимна, докато подсушаваше старателно пениса си. Друго не беше и очаквал.
Като се върна в работното помещение, беше със свеж ум и готов за вземане на решения. Беше се преоблякъл в работния си костюм, един жълт гащеризон, който беше удобен и подчертаваше тена му.
Първият помощник работеше съсредоточено и бодро на пулта и вече беше готов да извлече разпечатка на данните за „Петимата от Мюнхен“.
Даймънд седна на своя въртящ се стол пред млечно-бялата стъклена повърхност на масата.
— Започвай — нареди той. — Дай ми скорост петстотин думи в минута. — Не можеше да възприема информацията по-бързо от това, защото данните пристигаха от половин дузина международни източници и механичният превод на английски на Дебелака беше надут и недодялан.
ПЕТИМАТА ОТ МЮНХЕН…
ОРГАНИЗАЦИЯ… НЕОФИЦИАЛНА… РАЗБИВКА…
ЦЕЛ РАВНА НА УНИЩОЖАВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЧЕРНИЯ СЕПТЕМВРИ, ЗАМЕСЕНИ В УБИЙСТВОТО НА ИЗРАЕЛСКИТЕ АТЛЕТИ НА ОЛИМПИАДАТА В МЮНХЕН…
ВОДАЧ И КЛЮЧОВ ЧОВЕК РАВНО ЩЕРН, АСА…
ЧЛЕНОВЕ И ПОДДРЪЖНИЦИ РАВНО НА ЛЕВИТ-СЪН, ЙОЕЛ…ЯРИВ, ЧАИМ… ЗАРМИ, НЕХЕМИА… СТЕРН, ХАННА…
— Задръж — каза Даймънд. — Нека ги проследим един по един.
СТЕРН, АСА
РОДЕН НА 13 АПРИЛ 1909…БРУКЛИН, НЮ ЙОРК, САЩ… 1352 КЛИНТЪН АВЕНЮ…АПАРТАМЕНТ ЗВ
Първият помощник стисна зъби.
— Съжалявам, сър.
