— Рапортът на Стар за акцията. От края на страница тридесет и втора до средата на страница тридесет и четвърта. Описание на съдържанието на раниците и облеклото на жертвите. Списък, изготвен от италианската полиция. Включващ и два самолетни билета за Пау.
Първият помощник не спомена, че няма идея къде се намира Пау. Реши при първи удобен случай да попита Дебелака.
— Какво означава всичко това, сър?
— Това означава, че за пореден път ЦРУ не се отметна от традициите си. Още веднъж се провалиха. — Челюстта на Даймънд се стегна. — Безмозъчните гласоподаватели в тази страна грешат, като се притесняват за опасността от вътрешна корупция в ЦРУ. Когато доведат страната до катастрофа, то това няма да е поради тяхната подлост, а поради некадърно свършена работа. — Той се върна на примитивното си бюро и взе снимката на Ханна Щерн. — Дебелака се прекъсна заради онази корекция докато даваше информацията за Ханна Щерн. Започни това отначало. И дай малко по-голяма дълбочина.
Оценявайки данните и пропуските, Даймънд прецени мис Щерн като относително обикновена, занимаваща се само с елементарни неща от терористичната дейност. Млада, интелигентна средна американка, с цел. Познаваше този тип. Тя щеше да е либералка в миналото, когато това беше все още модерно. Тя беше от тези, които търсят „уместност“ във всичко; която обяснява липсата си на критично отношение като освобождаване от предразсъдъци; която се вълнува от глада в Третия свят, но се разхожда в двора на университета с голямо куче, унищожаващо огромни количества протеин — символ на нейната любов към всички живи същества.
Тя отива за първи път в Израел на една лятна обиколка в кибуц, с цел да посети чичо си и — съгласно собствените й думи, цитирани в проучването на НСС и взети от едно нейно писмо до дома — „да намеря моето еврейско начало“.
Даймънд не можа да потисне една въздишка, когато прочете тази фраза. Мис Щерн явно страдаше от демократичната заблуда, че всички хора са създадени интересни.
Дебелака й приписа нисък коефициент на дразнител, определяйки я като типична млада интелектуална американка, търсеща причини да оправдае съществуването си, докато бракът, кариерата или артистичните занимания я променяха. Анализът на личността й не показваше никоя от онези психически извратености, които създаваха участника в градската партизанска война, намиращ сексуална изява в жестокостта. Нито пък беше обхваната от отчаян глад за известност, който караше артистите да не се задоволяват само с публичните изяви на таланта си.
Не, нямаше нищо в разпечатката за Ханна Щерн, което да предизвика специално внимание — с изключение на два факта: тя беше племенница на Аса Щерн. И беше единственият оцелял член на „Петимата от Мюнхен“.
Даймънд се обърна към мис Суивън.
— Нека Стар и този арабин…мистър Хаман да са след десет минути в прожекционната зала.
— Да, сър.
И нека и заместник-пълномощникът да е там. — Той се обърна към първия помощник. — Продължавай да работиш с Дебелака. Искам по-задълбочено проучване на този водач, този Аса Щерн. Той е този, от който започват нещата. Дай ми списък на контактите му от първо поколение: семейство, приятели, съучастници, съдружници, познати, любовни връзки и т.н.
— Само за момент, сър. — Първият помощник въведе два въпроса в компютъра и една променлива. — А…сър? Контактите му от първо поколение представляват списък с триста двадесет и седем имена, заедно с някои подробности. Ще се увеличат на трета степен, когато преминем към списъка за второ поколение — приятели на приятелите и т.н. Това ще ни даде почти тридесет и пет милиона имена. Очевидно, сър, трябва да имаме някакъв приоритетен критерий.
Първият помощник беше прав; критично положение; съществуваха буквално хиляди начини, по които да се зададе един списък.
Даймънд си припомни описанието за Аса Щерн. Интуицията му се задейства от един ред: професия и/или прикритие…фермер, журналист, историк. Не, тогава, един типичен терорист. Нещо по-лошо — един романтичен патриот.
— Дай заявка за списъка по емоционален критерий. Използвай индекси, означаващи любов, приятелство, доверие — нещо от този сорт. Започни от най-близкото до най-далечното.
Очите на първия помощник заблестяха, той пое дълбоко въздух и леко потри ръце. Това беше едно приятно предизвикателство, изискващо виртуозност на пулта. Любов, приятелство, доверие. Нито един компютър, дори и Дебелака, не би могъл да отговори на такива въпроси направо. В най-простата си форма действия, извършени по неоправдани причини или противно на логиката, могат да са причинени от мотиви като любов или приятелство, или доверие. Но трябва да се прояви голямо внимание, защото подобни действия могат да са предизвикани и от омраза, лудост или изнудване. Още повече, че в случай на любов, същността на действието рядко може да помогне за откриване на мотивацията. Особено трудно е да се разграничи любов от изнудване.
Беше една чудесна задача, усложнена още от началото. Той започна да въвежда първите пробни въпроси, поклащайки се леко напред-назад.
Мис Суивън се върна в работната стая.
— Чакат ви в прожекционната зала, сър.
— Добре. Донеси и тези телеснимки. Какво, по дяволите, става с теб?
— Нищо, сър. Гърбът ме сърби, това е всичко.
— За бога.
Дарил Стар усети неприятност във въздуха още щом двамата с арабина получиха строго нареждане да се явят веднага в прожекционната зала. Страховете му се потвърдиха, когато завари прекия си началник да седи мрачно в залата. Заместник-пълномощникът поздрави кратко Стар и изсумтя към арабина. Той обвиняваше всички богати на нефт шейхства за повечето от настоящите си проблеми и най-вече за присъствието на Даймънд във вътрешността на ЦРУ с неговата фалшива поза към всяко малко прегрешение в работата.
Когато за първи път арабските производители на петрол започнаха бойкот срещу промишления Запад, за да го принудят да оттегли своите морални и юридически задължения към Израел, заместник- пълномощникът и другите ръководители на ЦРУ предложиха да се приведе в действие План за непредвиден случай NE385/8 (Операция Шест Втора Война). Според този план, спонсорирани от ЦРУ военни групи на православната ислямска маоистка фаланга щяха да освободят арабските държави от изкушенията на алчността. Те щяха да окупират повече от 80% от петролните им съоръжения в едно сражение, което не би трябвало да продължи повече от една минута, макар официално да беше признато, че ще са необходими три допълнителни месеца, за да се наберат такива арабски и египетски групи, които да не избягат панически още при първия изстрел.
Беше решено тази операция да се предприеме без да се затрудняват Президентът или Конгресът да вземат отговорни решения, толкова обременителни в една предизборна година. Фаза едно беше поставена в действие и политически лидери от черна и ислямска Африка бяха обхванати от епидемия от убийства, някои извършени от членове на собствените им семейства. Фаза две беше започнала да набира скорост, когато изведнъж всичко замря. Доказателства, засягащи дейността на ЦРУ, бяха изтекли към комитетите за разследване към Конгреса; списък на агентите на ЦРУ се появи във вестници на левицата във Франция, Италия и Близкия Изток; вътрешните комуникации на ЦРУ се затрудниха; масово изтриване на ленти се появи в хранилищата, унищожаващо „биографичната система“, с която нормално контролираха изборите.
Тогава един следобед мистър Даймънд и неговият скромен екип се появиха в Центъра, носейки нареждания, които даваха пълен контрол на компанията-майка над всички операции касаещи директно или косвено страните — производителки на петрол. Нито заместник-пълномощникът, нито неговите колеги бяха чували някога за тази „Компания Майка“, така че се проведе бързо проучване. Оказа се, че компанията- майка беше консорциум от главните международни петролни, комуникационни и транспортни корпорации, които контролираха енергетиката и информационното обслужване на западния свят. След известно обсъждане компанията-майка беше решила, че не може да позволи на ЦРУ да продължава да се намесва в работи, които могат да накърнят или обезпокоят приятелските отношения с производителите на петрол,
