Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

благодарение на които тя, за две години беше успяла да утрои печалбите си.

Никой в ЦРУ не възнамеряваше сериозно да се противопостави на мистър Даймънд или на компанията- майка, която контролираше кариерите на най-главните правителствени фигури не само с директна поддръжка, но и със своите методи да очерня и да деморализира потенциалните кандидати и да оформя това, което американските маси приемаха за истина.

Какъв шанс имаше разтърсеното от скандала ЦРУ да устои на една сила, която беше достатъчно мощна, за да построи петролопровод през тундра, и призната при това за екологически чувствителна? Кой можеше да се противопостави на организация, която беше намалила правителствените разходи за проучвания върху енергията от слънцето, вятъра, от приливите и отливите и от геотермални източници в своя полза, за да няма съперник за атомната енергия и твърдите горива, които предлага. Как можеше ЦРУ успешно да застане срещу група, която успя да убеди американския народ, че няма нищо опасно в атомните отпадъци?

Когато компанията-майка превзе ЦРУ, никой от изпълнителната власт в правителството не се намеси, тъй като наближаваха избори и всякакъв вид публичност през тази година беше по-благоразумно да се избягва. Тя не се безпокоеше и от паузата от три години преди следващия демократичен спазъм, тъй като американската версия за представително правителство досега показваше, че такива качества като интелект и етичност, които би трябвало да притежава човек, ръководещ една могъща нация, бяха по-скоро качествата, които биха го предпазили от представленията, предхождащи изборите.

Компанията-майка не преживя никакви неудобни моменти и когато група млади сенатори решиха да проведат спешно разследване, засягащо нейните арабски милиони, които манипулираха американските банки и държаха националната икономика като заложник срещу възможността — колкото и да бе невероятна — Съединените щати да се опитат да изпълнят моралните си задължения към Израел. Тези опити обаче бяха бързо прекратени от заплахата на Кувейт да изтегли парите си и да съсипе банките, ако сенаторите продължават да настояват. В резултат комитетът докладва, че не може да се каже със сигурност, че нацията е чувствителна към изнудване, тъй като не им било позволено да продължат разследванията си.

Това беше причината за лошото настроение на заместник-пълномощника, когато чу вратата на залата да се отваря с трясък. Той се изправи, когато Даймънд влезе с бърза походка, последван от мис Суивън, носеща разпечатка от принтера на Дебелака и купчина снимки на „Петимата от Мюнхен“.

За да покаже, че е забелязал появяването на Даймънд, Стар надигна леко задните си части, след което се отпусна със сумтене. Като видя мис Суивън, арабинът скочи на крака, ухили се и се поклони с някаква пародия на европейска изисканост. Много хубава жена, помисли си той. Много съблазнителна. Снежнобяла кожа. И много надарена.

— Операторът в кабината ли е? — попита Даймънд, сядайки отделно от другите.

— Да, сър — проточи Стар. — Искате да видите филма отново ли?

— Искам вие, глупаци, да го видите. Заместник-пълномощникът не беше очарован, че го приравняват с един обикновен агент и още повече — с един арабин, но се беше научил да страда мълчаливо. Това беше едно от уменията на висшата администрация.

— Вие не ни предупредихте, че искате да видите филма — каза Стар. — Не мисля, че операторът го е пренавил.

— Нека го пусне отзад напред. Няма значение.

Стар даде инструкции и светлината започна да намалява.

— Стар?

— Сър?

— Загасете тази пура.

…Вратите на асансьора се отваряха и затваряха срещу главата на мъртвия японец. Мъжът се плъзна нагоре по стената. Раната на дланта му изчезна и той измъкна куршума от гърба си. Затича се назад през групата ученици и едно момиче от тях се надигна от пода, червеното петно върху дрехата му изчезна обратно в стомаха. Когато достигна главния вход, парченца стъкло се издигнаха и възстановиха стъклената врата. Вторият стрелец скочи от пода и улови летящия автомат, и двамата се затичаха назад, докато камерата ги изостави и откри лежащия на пода израелски младеж. Като че ли вакуум върна на място тила му и възстанови бедрото му. Той скочи и хукна назад, като грабна раницата си, минавайки покрай нея. Камерата се полута, след което откри втория израелец, тъкмо за да улови как се появява бузата му. Той се надигна на колене, кръвта се скри в гърдите му, а ризата му стана като нова. Двамата младежи тръгнаха назад. Единият се обърна и се усмихна. Те се промъкнаха обратно през групата италианци, посрещащи роднината си, и италианският митничар взе печата си, за да подпечата паспортите им. Едно червенокосо момиче поклати глава, след което се усмихна в знак на благодарност…

— Стоп! — извика мистър Даймънд, стряскайки мис Суивън, която не го беше чувала досега да повишава така глас.

— Виждате ли това момиче, Стар?

— Разбира се.

— Можете ли да ми кажете нещо за нея?

Стар малко се притесни от тази деспотична заповед. Разбираше, че има някакви неприятности и реши да използва стила си на добро глупаво момче.

— Е… да видим. Има доста сносни гърди, това е сигурно. Стегнат малък задник. Малко е кльощава в ръцете и в кръста, но както моя стар татко обичаше да казва: колкото по-близо е до кокала, толкова по- вкусно е месото. — Той се насили да се разхили и арабинът се присъедини към него, нетърпелив да покаже, че е разбрал всичко.

— Стар? — гласът на Даймънд беше монотонен и плътен. — Искам да направите нещо за мене. Искам да се опитате да спрете да се правите на идиот през следващите няколко часа. Не искам да ме забавлявате, не искам да съпровождате отговорите си с народни мъдрости. Няма нищо смешно в това което става. Съвсем в традициите на ЦРУ, вие сте оплескали работата, Стар. Разбирате ли това?

Настъпи тишина и заместник-пълномощникът се замисли дали да не се възмути от тази клевета, но реши за по-благоразумно да замълчи.

— Стар? Разбирате ли това? Една въздишка, след което тихо:

— Да, сър.

Заместник-пълномощникът изчисти гърлото си и заговори възможно най-авторитетно:

— Има ли нещо, което Агенцията…

— Стар? Познаваш ли това момиче? — попита Даймънд.

Мис Суивън извади снимката от папката и я плъзна към Стар и арабина.

Стар повдигна снимката, за да я види по-добре на слабата светлина.

— Да, сър.

— Коя е тя?

— Това е момичето от екрана.

— Това е вярно. Нейното име е Ханна Щерн. Чичо й е Аса Щерн, създателят на „Петимата от Мюнхен“. Тя беше третият член на действащата група.

— Третият? — попита Стар. — Но на нас ни казаха, че в самолета има само двама от тях.

— Кой ви каза това?

— Това беше доклад на разузнаването, който ни даде този приятел тук.

— Това е вярно, мистър Даймънд — намеси се арабинът. — Нашите разузнавачи…

Но Даймънд беше затворил очи и бавно клатеше глава.

— Стар? Искаш да ми кажеш, че си базирал операцията на информация, осигурена от арабски източници?

— Е, ние… Да, сър. — Гласът на Стар беше безизразен. Поставено по този начин, наистина изглеждаше глупаво. Все едно да оставиш италианци да организират политиката ти или англичани да управляват промишлените ти отношения.

— Струва ми се — вмъкна заместник-пълномощникът, — че след като сме извършили грешка, базирана на фалшива информация от нашите арабски приятели, и те трябва да приемат известна част от отговорността.

— Грешите — каза Даймънд. — Но предполагам, че сте свикнали с това. Те няма какво да приемат. Те