пещера, която бяха обходили през деня, разговорът се завъртя около необичайната възможност на Николай да се ориентира. Един млад мъж изказа предположение, че без да го съзнава Николай разчита едно неуловимо ехо от своето дишане и от триенето на краката си и най-вероятно различната миризма на подземния въздух, и от тези леки, но не и тайнствени сигнали, той успява да изгради своите „догадки“. Николай нямаше нищо против да възприеме това обяснение. В действителност това не го засягаше силно.
Един от групата, който изучаваше английски за да получи по-добра работа в окупационните сили, удари Николай по рамото и изръмжа:
— Добри са тези западняци в ориентирането.16
А друг, едно жилаво момче с маймунско лице, който беше смешникът на групата каза, че изобщо не е странно това, че Николай вижда в тъмното. Та той самият е човек на мрака.
Тонът на това изказване показваше, шегата, но след него около огъня настана за няколко секунди тишина, докато се опитваха да разгадаят смисъла на тази засукана игрословица, която беше нещо типично за хумора на маймунското лице. Когато разбраха смисъла им, се разнесоха викове за пощада, а едно от момчетата замери с шапката си нахалния смешник.17
Николай посвети ден и половина на новото усещане и откри някои неща за естеството му. На първо място, това не беше просто сетиво като чуването и виждането. По добро сравнение можеше да се направи с усещането за допир, тази сложна група от реакции, които включват чувствителност към горещина и натиск, главоболие и гадене, усещането в асансьора за издигане и падане, управлението на равновесието чрез течността в средното ухо — всичко, което малко неточно се слага под общ знаменател „допир“. При шестото чувство съществуват две точни класификации на реакции — качествена и количествена — и две големи подразделения за контрол, пасивно и активен. Количествената страна се занимава с по-простите неща като разстояние и посока на одушевения или неодушевения обект. Николай скоро разбра, че обхватът на приемане при случай на неодушевен обект — книга, камък, замечтан човек, беше доста ограничен. Присъствието на такъв обект може да се регистрира на не повече от четири — пет метра. След това сигналите ставаха твърде слаби, за да се доловят. Обаче, ако Николай се концентрираше върху обекта и изградеше един силов мост, разстоянието можеше да се увеличи приблизително два пъти. Ако обектът беше човек (или в някои случаи животно), който мислеше за Николай и изпращаше свои сигнали, разстоянието можеше да се увеличи още два пъти. Втората страна беше качествената, но тя ставаше осезаема само когато се отнасяше за човешки същества.
Николай не само можеше да отчете разстоянието до даден излъчващ източник, но можеше със съответните вибрации на собствените си чувства да долови качеството на излъчването: приятелско, неприятелско, заплашително, любвеобилно, озадачено, ядосано, страстно. Тъй като цялата система се възбуждаше от централната мозъчна кора, най-добре се възприемаха примитивните емоции: страх, омраза, страст.
След като откри тези малки особености на своята дарба, Николай се върна към ученето си и към упражненията, които поддържаха знанията на езици. Той съзнаваше, че докато беше в затвора, от тази му дарба едва ли щеше да има голяма полза, освен да отгатва кой го посещава. Нямаше как да предположи, че през следващите години тази негова способност щеше да му помогне не само да стане един от най-добрите изследователи на пещери, но щеше да му служи едновременно като оръжие и като защита в призванието му на професионален унищожител на международни терористи.
ЧАСТ ВТОРА
Сабаки — опит за измъкване от опасна ситуация по бърз и ефикасен начин
ВАШИНГТОН
Мистър Даймънд вдигна поглед от прожектирания материал и каза на първия помощник:
— Добре, прекъсни тук и скочи напред във времето. Дай ни сканиране на неговата контра терористична дейност от момента, в който е напуснал затвора, до днес.
— Да, сър. Ще ми отнеме само една минута да нулирам. С помощта на Дебелака и първия помощник Даймънд беше запознал гостите си с общите факти от живота на Николай Хел до средата на затворничеството му, като от време на време подчертаваше или вмъкваше някоя подробност от собствената си памет. Запознаването с тази информация беше отнело само двадесет и две минути, тъй като Дебелака имаше известни ограничения за запаметяване на случки и факти; мотивите, страстите и идеалите бяха чужди за неговия речник.
През тези двадесет и две минути Дарил Стар се беше излегнал в своя бял пластмасов стол, копнеейки за пура, но без да има смелостта да я запали. Беше му ясно, че подробностите от живота на този любител на японци бяха подчертавани нарочно заради него, като наказание за провала на удара в Рим и за това, че беше оставил момичето да се измъкне. В усилието си да не загуби достойнство той се преструваше на отегчено примирен със съдбата, приплясквайки и изпускайки от време на време по някоя въздишка. Но нещо го безпокоеше повече от факта, че го наказват като непослушен ученик. Усещаше, че интересът на Даймънд към Николай Хел не беше само професионален. Имаше нещо лично в него, а опитът, натрупан с години участие в операциите на ЦРУ, го беше направил предпазлив, когато текущата работа се смесваше с лични чувства.
Племенникът на важния човек — специализантът на ЦРУ, палестинския козар — беше приел отначало изражение на съсредоточено внимание към информацията, която се прожектираше върху стъклената повърхност на заседателната маса, но много скоро вниманието му се прехвърли към опънатата кожа на прасците на мис Суивън, на която се ухилваше от време на време, смятайки, че с това проявява прелъстителна галантност.
Заместник-пълномощникът отговаряше на всяка информация с рязко кимане с глава, искайки да създаде впечатлението, че ЦРУ е в течение на цялата тази информация и, че той я отмята наум. В действителност ЦРУ нямаше достъп до Дебелака, въпреки че биографичната система на компютъра на компанията-майка много отдавна беше погълнала и обработила всичко, което можеше да се намери по лентите на ЦРУ и Службата за национална сигурност.
От своя страна, мистър Ейбъл беше предпочел изражение на лека досада и любезност, въпреки че някои епизоди от живота на Хел бяха събудили любопитството му, най-вече тези, които разкриваха мистицизма и рядко срещаната му дарба за „шесто чувство“. Защото този фин мъж също имаше вкус към окултното и екзотичното, но апетитите му се изразяваха в сексуалната му неопределеност.
От съседната машинна зала се чу приглушен звън. Мис Суивън стана и отиде да вземе снимките на Николай Хел, които Даймънд беше поискал. За около минута в заседателната зала настана тишина, като се изключи бръмченето от пулта на първия помощник, където той разучаваше банките с данни в международната памет на Дебелака, прехвърляйки част от информацията в своята памет за временно съхранение. Мистър Даймънд запали цигара (той си позволяваше по една на ден) и завъртя стола си, за да погледне навън към осветения паметник на Вашингтон, като през цялото време съсредоточено потупваше устните с върховете на пръстите си.
Мистър Ейбъл въздъхна гласно, изпъна елегантно ръба на единия крачол на панталона си и погледна часовника си.
— Надявам се, че това няма да отнеме много време. Имам планове за вечерта. — Образът на онзи сенаторски син, красив като Ганимед, не беше напускал съзнанието му през цялата вечер.
— А, ето, можем да започваме. — каза Даймънд. Той протегна ръка за снимките, които мис Суивън беше донесла от машинната зала, и бързо ги прелисти. — Те са в хронологичен ред. Първата е правена за картата му за самоличност, когато е започнал да работи в криптографския отдел на Сфинкс/ФЕ.
Той я подаде на мистър Ейбъл, който разгледа снимката, зърнеста от прекаленото увеличение.
— Интересно лице. Надменно. Фино. Строго.
Той побутна снимката към заместник-пълномощника, който й хвърли един бърз поглед, правейки се, че вече я е виждал, и я подаде на Дарил Стар.
— По дяволите! — възкликна Стар. — Той изглежда като дете! Петнадесет-шестнадесетгодишен!
