ефективно. Известни са ни три случая на инциденти със хора, отишли в планината, за да потърсят известно възмездие за някои дейности на Хел. Във всичките тези случаи хората просто са изчезвали. Понякога Хел приема работа само поради отвращението, което храни към някоя терористическа група. Не много отдавна извърши подобна операция за германското правителство. Покажи го, Люелин.
Мъжете около масата проследиха подробностите около проникването на Хел в една общоизвестна германска градска терористична група, което беше довело до вкарване в затвора на мъжа, чието име носеше групата, и до смъртта на жената.
— Той е бил замесен в това? — попита Ейбъл с лека нотка на страхопочитание.
— Това беше доста добър номер — съгласи се и Стар.
— Да, но най-високо заплащане за единична акция е получил в Съединените щати — каза Даймънд. — И най-интересното е, че частно лице е дърпало конците. Нека да го видим, Люелин.
— Кое точно, сър?
— Лос Анжелис — май, седемдесет и четвърта.
Когато изображението се появи, Даймънд обясни.
— Не може да сте забравили този случай. Пет члена от една банда от вандали и крадци, които наричаха себе си „Симбиозна маоистка фаланга“, бяха отстранени след едночасов обстрел, в който триста и петдесет полицаи, хора на ФБР и съветници от ЦРУ изсипаха хиляди куршуми в къщата, където бяха обкръжени.
— Какво общо има Хел с това? — попита Стар.
— Той е бил нает от определено частно лице, за да открие горилите и да ги отстрани. Бил е изработен план, според който някой е трябвало да уведоми полицията и ФБР, но всичко било така планирано във времето, че те да пристигнат след като мократа част е приключила, само за да оберат славата… и отговорността. За нещастие на Хел те пристигат половин час по-рано, и той все още се е намирал в сградата, когато те я обкръжават и откриват огън, като използват също запалителни и газови куршуми. Той е трябвало да пробие пода и да се свие в някаква дупка, докато всичко наоколо горяло. При бъркотията в последната минута той успял да се измъкне и да се смеси в тълпата от офицери. Очевидно е бил облечен като полицай.
— Но доколкото си спомням — каза мистър Ейбъл, — в доклада имаше информация за стрелба и от къщата.
— Това беше историята за външна консумация. За щастие никой не се замисли защо след като в развалините бяха намерени две картечници и цял арсенал от пистолети и пушки, нито един от триста и петдесетте полицаи (и Господ знае още колко любопитни) не беше дори одраскан.
— Но струва ми се, че си спомням една тухлена стена с дупки от куршуми.
— Сигурно. Когато си обкръжил една сграда с триста и петдесет човека и откриеш огън, съвсем естествено част от куршумите ще минат през единия прозорец и ще излязат през другия.
Мистър Ейбъл се засмя.
— Искате да кажете, че полицаите, ФБР и ЦРУ, са се обстрелвали едни други?
Даймънд повдигна рамене.
— Не можеш да купиш гении за двадесет хиляди на година.
Заместник-пълномощникът почувства, че трябва да защити организацията си.
— Искам да ви напомня, че ЦРУ присъстваше там само като наблюдател. По закон ни е забранено да участваме в такива операции на домашна почва.
Всички мълчаливо го изгледаха, след което мистър Ейбъл наруши мълчанието:
— Защо тази особа си е направила труда и разходите да наеме мистър Хел да свърши това, след като полицията е щяла да свърши работата?
— Полицията е можела да вземе затворник. И този затворник е щял да свидетелства пред съда.
— О, ясно.
Даймънд се обърна към първия помощник.
— Вдигни скоростта и дай бегло сканиране на останалите операции на Хел.
В бърз хронологичен ред се занизаха акция след акция. Сан Себастиян, спонсор ЕТА-6; Берлин, спонсор германското правителство; Белфаст, спонсор ИРА; Белфаст, спонсор УДА; Белфаст, спонсор британското правителство — и т.н. След това записът изведнъж прекъсна.
— Преди две години той се оттегли — обясни Даймънд.
— Добре, след като се е оттеглил… — мистър Ейбъл повдигна дланите си с жест, който означаваше „за какво тогава се безпокоим“.
— За нещастие, Хел притежава прекалено развито чувство на лоялност към приятелите си. А Аса Щерн му е бил приятел.
— Кажете ми нещо. На няколко пъти видях думата „каскада“. Какво означава това?
— Това идва от начина, по който Хел оценява услугите си. Той нарича така акциите си и подобно на филмовите каскадьори ги оценява по два фактора: трудност на работата и опасност от провал. Например, ако един удар е трудно осъществим поради това, че измъкването виси на косъм или внедряването в съответната организация е трудно, цената ще е по-висока. Но ако последиците от акцията няма да са много сериозни, поради некомпетентността на организацията, срещу която е насочен ударът, цената е по-ниска (например в случаите с ИРА или ЦРУ). Или да вземем един обратен случай: последният удар на Хел преди да се оттегли. Имаше един мъж в Хонг Конг, който искаше да измъкне брат си от комунистически Китай. За човек като Хел това не би представлявало трудност, така че би могло да се предположи, че заплащането ще бъде скромно. Но цената на залавянето щеше да бъде смърт, така че се покачи и цената на акцията. Разбирате ли как става?
— Колко е получил за този конкретен номер?
— Колкото и да е странно, никакви пари. Мъжът, който му го е възложил, притежава школа за обучение на най-скъпите държанки в света. Той купува малки момиченца от целия Ориент и ги обучава на държание и такт. Едва половината от тях стават достатъчно красиви и опитни, за да навлязат в този скъп бизнес. Останалите се занимават с разни полезни дейности и когато станат на осемнадесет години, ги освобождават. В действителност, всички момичета могат да си отидат, когато поискат, но тъй като получават петдесет процента от годишната си заработка — между сто и двеста хиляди долара — те обикновено продължават да работят за него за около десет или повече години, след което се оттеглят с петстотин хиляди или повече долара в банката. Този човек е притежавал една особено надарена ученичка, жена на около тридесет години, която е вървяла на пазара за около четвърт милион на година. В замяна на връщането на брата Хел е получил услугите й за две години. Тя живее сега с него в замъка. Името й е Хана — отчасти японка, отчасти негърка, отчасти европейка. Едно интересно странично сведение е, че тази школа може да мине за християнски приют. Момичетата носят тъмносини униформи, а жените, които ги обучават са облечени като монахини. Мястото се нарича „Приютът на страстта“.
Стар подсвирна продължително.
— Искате да кажете, че тази любовница на Хел получава четвърт милион на година? Чудя се колко ли струва едно ебане тогава?
— Във вашия случай, — каза Даймънд — около сто двадесет и пет хиляди.
Палестинският козар поклати глава.
— Този Николай Хел трябва да притежава доста пари?
— Не е толкова богат, колкото си мислите. На първо място, организирането на тези негови „каскади“ е доста скъпо. Това важи особено, когато му се налага да неутрализира правителството на страната, в която трябва да извърши своя номер. Той извършва това с помощта на услугите на един мъж, който до този момент не сме успели да открием — един мъж известен само като Гномът. Гномът събира компрометиращи факти за правителствата и политическите фигури. Хел купува тази информация и я използва като средство за изнудване срещу усилията на правителството да попречи на неговите действия. И тази информация е много скъпа. Освен това той харчи много пари за своите експедиции в пещерите на Белгия, Австрия и около замъка. Това е негово хоби, което е доста скъпо. И най-накрая съществува замъкът. През петнадесетте години, откакто го е купил, е похарчил над два милиона за реставрирането му в оригиналния му вид, осигурявайки последните майстори каменоделци, дърводелци и други подобни, които е успял да намери. А самото обзавеждане струва още няколко милиона.
— Значи — каза мистър Ейбъл, — той живее доста разкошно, този ваш Хел.
