Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

— Разкош, предполагам. Но примитивен. Замъкът е възстановен напълно. Няма електричество, няма централно отопление, никакви модерни придобивки освен телефонът, който го предупреждава за пристигането на непознати.

Мистър Ейбъл кимна.

— Следователно, един човек от осемнадесети век си е създал живот от осемнадесет век с прекрасно усамотение в планините. Много интересно. Изненадан съм, че не се е върнал в Япония, за да живее по начина, по който е отгледан.

— От това, което знам, той е решил да напусне, след като е излязъл от затвора и е видял доколко традиционният начин на живот и етични норми в Япония са се повлияли от американизма. Оттогава не се е връщал.

— Колко мъдро. За него в паметта му Япония винаги ще остане такава, каквато е била в по- благородните времена. Жалко, че е враг. Мисля, че бих харесал вашия мистър Хел.

— Защо го наричате моя мистър Хел? Мистър Ейбъл се усмихна.

— Това дразни ли ви?

— Всякакви глупости ме дразнят. Но нека се върнел към нашия проблем. Не, Хел не е толкова богат, колкотс си представяте. Най-вероятно той се нуждае от пари е това може да е шанс за нас. Той притежава няколко хиляди акра земя в Уайоминг, апартаменти в половин дузина столици, планинска хижа в Пиринеите, но има по-малко от половин милион в швейцарска банка. Той все още има разходи за замъка и експедициите си. Дори и ако продаде земите в Уайоминг и апартаментите, животът му в замъка по неговите стандарти няма да надхвърля средното ниво.

— Един живот на… каква беше думата? — попита мистър Ейбъл, усмихвайки се леко на себе си, съзнавайки, че дразни Даймънд.

— Не разбирам какво искате да кажете.

— Онази японска дума за нещата от живота?

— Шибуми!

— Ах, да. Така че дори и без да предприема повече „каскади“, вашият — искам да кажа — нашият мистър Хел би могъл да води живот, отдаден на шибуми.

— Не бих бил толкова сигурен — вметна Стар. — Не и с тази дама, която струва сто хиляди на сеанс.

— Бихте ли млъкнали, Стар! — каза Даймънд.

Не успявайки да следи разговора, палестинецът се надигна от заседателната маса и застана до прозореца, където започна да наблюдава как долу една линейка си пробиваше път през движението — както правеше всяка вечер по същото време. Цветистият речник на Стар беше привлякъл вниманието му и той търсеше някаква дума в своя джобен английско-арабски речник, когато изведнъж паметникът на Вашингтон и широкото авеню с коли изчезна и прозорецът се изпълни с ослепителна светлина.

Козарят изпищя и се хвърли на пода, покривайки глава с ръце в очакване на експлозия.

Всеки в стаята реагира по различен начин. Стар скочи и измъкна своя магнум. Мис Суивън се отпусна рязко на стола. Заместник-пълномощникът закри лицето си с един напечатан лист хартия. Даймънд затвори очи и поклати глава при мисълта за всичките тези магарета, от които беше заобиколен. Мистър Ейбъл задълбочено разглеждаше кожичките на ноктите си. А първият помощник, задълбочен в работата си с Дебелака, изобщо не беше забелязал какво се е случило.

— За бога, станете от пода — каза Даймънд. — Няма нищо. Филмът с уличната сцена се е скъсал, това е всичко.

— Да, но…

— Нима смятате, че гледаме от шестнадесетия етаж надолу?

— Не, но…

— Мис Суивън, загасете задния прожекционен апарат и си отбележете да бъде оправен. — Даймънд се обърна към мистър Ейбъл. — Трябваше да направя това, за да създам една по-приятна работна среда, за да не изглежда офис като затворен в недрата на земята.

— И ви беше възможно да си го въобразявате?

Стар прибра пистолета в кобура си и погледна към прозореца като че ли искаше да каже, този път имаше щастие.

Със схватливост на преживно животно палестинецът тъпо се усмихна и се надигна.

— Това наистина беше добър номер! Май майтапът беше за моя сметка.

В другата зала мис Суивън завъртя един ключ и ослепителната светлина изчезна от прозореца, оставяйки един бял матов правоъгълник, който като че ли намали размерите на стаята и я запуши.

— Добре — каза Даймънд, — сега имате някаква представа за човека, с когото имаме работа. Бих искал да обсъдим някои стратегически особености и по тази причина ще трябва да напуснете. — Той посочи на Стар и палестинеца стаята за упражнения и слънчеви бани. — Изчакайте там докато ви повикам.

Опитвайки се да изглежда, че това не го е засегнало, Стар се отправи към стаята, последван от палестинеца, който продължаваше да обяснява, че шегата сигурно е била специално за него.

След като вратата се затвори зад тях, Даймънд се обърна към останалите двама около масата, говорейки така, като че ли заместник-пълномощникът не присъства, което до голяма степен беше вярно.

— Нека предложа какво трябва да направим. Първо…

— Един момент, мистър Даймънд — прекъсна го мистър Ейбъл. — Аз се безпокоя за едно нещо. Какви точно са вашите отношения с Хел.

— Какво имате предвид?

— О, хайде! Ясно е, че имате особен интерес към таз] личност. Запознат сте с толкова много подробности, кои то ги няма в компютъра.

Даймънд повдигна рамене.

— Той все пак е с морава карта и мое задължение е да съм в течение с…

— Извинете, че пак ще ви прекъсна, но се отклонявате. Вие признахте, че офицерът, който е отговарял за разпита на Николай Хел, е бил ваш брат.

Даймънд се загледа в човека от ОПЕК.

— Да, това е вярно. Майор Даймънд беше мой брат. Моят по-голям брат.

— Бяхте ли близки с вашия брат?

— След като родителите ни починаха, брат ми пое грижата за мене. Той ме издържаше, докато следваше, и след това когато започна кариерата си в различни организации и накрая в ЦРУ, той продължаваше да…

— Спестете ни тези домашни подробности. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че сте били много близки с него?

Гласът на Даймънд беше напрегнат:

— Да, много близки.

— Добре. Имаше нещо в биографията на Хел, което вие много бързо прескочихте. Вие споменахте, че той е поискал като част от заплащането му за акцията в Пекин настоящите адреси на тримата мъже, които са го разпитвали. Ще ми позволите ли да предположа, че не е поискал адресите им, за да им изпрати картички за Коледа?

Мускулите около челюстта на Даймънд се свиха.

— Скъпи приятелю, ако тази работа е толкова сериозна, както вие явно мислите, и ако искате помощта ми, за да се оправи, тогава настоявам да се изясни всичко, което има нещо общо с въпроса.

Даймънд притисна дланите си и преплети пръсти под брадичката си. Той заговори с механичен и беззвучен глас:

— Приблизително една година след като Хел се появи в Индокитай, „лекарят“, който бе вкарвал лекарствата по време на разпита, беше намерен мъртъв в своята клиника за аборти в Манхатън. Докладът на офицера, разследвал случая, описваше смъртта като случаен инцидент — падане, в резултат на което една от епруветките, които е носил, се е счупила и е пронизала гърлото му. Два месеца по-късно сержантът