например седмица след силни дъждове, сигурно пътешествието им щеше да завърши в пещерата Зазпиак. Бяха планирали едно проучване с леководолазни екипи под водата до устието на реката, стига резултатите от опита с боята да се окажеха приемливи. Но ако бяха намерили едно плитко езеро в по-горната пещера, много малко вероятно беше Хел да успееше да намери този глинен улей под водата, да го преплува, да локализира Винарската изба, да мине през триъгълния отвор и да се пребори с мощното течение на потока. Бяха имали късмет, че направиха спускането си след продължителен сух период.
— Е? — каза Льо Каго, поглеждайки часовника си. — Да пускаме ли боята?
— Колко е часът?
— Малко преди единадесет.
— Нека почакаме да стане точно. Ще улесни пресмятанията. — Хел погледна надолу през невидимата вода. Беше трудно да се повярва, че там, на дъното, течеше и всмукваше едно течение с голяма сила. — Иска ми се да знам две неща — каза той.
— Само две?
— Иска ми се да знам колко бързо се движи водата. И също така ми се иска да знам дали тази триъгълна тръба е чиста.
— Нека да предположим, че получим добро време — да кажем десет минути — ще се опиташ ли да го преплуваш, когато дойдем следващия път?
— Разбира се. Дори и при петнадесет минути. Льо Каго поклати глава.
— Това е много дълго въже, Нико. Петнадесет минути през тръба като тази изисква много дълго въже за мене, за да мога да те издърпам срещу течението, ако изпаднеш в беда. Не, не съм съгласен. Максимум десет минути. Ако е повече от това, ще го зарежем. Не е чак толкова лошо да оставиш някои от загадките на природата девствени.
Льо Каго беше прав, разбира се.
— Имаш ли някакъв хляб в пакета си?
— Какво искаш да правиш?
— Да го пусна върху водата.
Льо Каго му подхвърли едно парче вафла. Хел внимателно го постави върху повърхността на водата и започна да наблюдава движението му. То потъна бавно; изглеждаше сякаш с бавни движения пада в чист въздух. Беше нереална и зловеща гледка и двамата мъже наблюдаваха омагьосани. След това, изведнъж, като по чудо парчето изчезна. Беше стигнало до течението долу и беше всмукнато в тръбата по-бързо, отколкото окото можеше да долови.
Льо Каго тихо подсвирна.
— Не знам, Нико, но това не ми харесва.
Но Хел вече правеше предварителен план на действията си. Трябваше да влезе с краката напред в тръбата.
Щеше да бъде чисто самоубийство да се спусне в нея с главата напред, в случай че срещнеше някой камък, който да я препречва. Освен това, ако не можеше да се мине, щеше да е по-добре, ако се върнеше с главата напред. Така щеше да помогне на Льо Каго при тегленето, ритайки с крака.
— Не ми харесва, Нико. Онази малка дупка там може да те убие като нищо и още по-лошо — да намали почитателите ми с един. И не забравяй, умирането е нещо сериозно. Ако човек умре с грехове на душата, отива в Испания.
— Имаме няколко седмици, за да решим. След като излезем, ще говорим за това и ще преценим дали си заслужава да влачим леководолазния екип чак дотук. Пробата с боята ще ни покаже дали тръбата е много дълга. Колко е часът?
— Ще стане точно.
— Нека тогава да хвърлим боята. Флуоресцентната боя, която носеха, беше в пакети по два килограма. Хел ги измъкна, Льо Каго ги отряза отгоре и ги нареди покрай ръба на дупката. Когато малката стрелка застана точно на единадесет, те ги бутнаха вътре. Светлозелен дим се измъкна от отворите, докато торбите падаха надолу. Две от тях изчезнаха веднага през триъгълната тръба, но другите две останаха на дъното. От тях почти хоризонтално излизаше цветният поток, който се устреми към тръбата. Накрая, полупразни, торбите бяха отнесени от течението. Три секунди по-късно водата беше отново чиста и спокойна както преди това.
— Нико? Реших да нарека това малко езеро Душата на Льо Каго.
— О-о?
— Да. Защото е ясно, чисто и прозрачно.
— И коварно и опасно?
— Знаеш ли, Нико, започвам да подозирам, че си прозаичен човек. Това е твой недостатък.
— Никой не е идеален.
— Говори само за себе си.
Връщането им до базовия лагер беше относително лесно. Новооткритата пещера беше, въпреки всичко, лесна, без дълго лазене през тесни пасажи, без ями, с които да се съобразяват, защото подземната река течеше в корито от твърда шиста.
Баскските момчета, дремещи до лебедката, бяха изненадани да чуят гласовете им по телефона.
— Имаме изненада за вас — каза едното от тях.
— Каква е тя? — попита Льо Каго.
— Почакай, докато излезеш, и ще я видиш сам.
Дългото теглене от върха на чакъления конус до първия тирбушон беше изтощително и за двамата. Напрежението в диафрагмата и гръдния кош от висенето в парашутните костюми беше много голямо, а бяха известни подобни случаи на задушаване. Точно тази конструкция на човешкото тяло беше причинила и смъртта на Христос на кръста — един факт, чиято уместност Льо Каго не пропусна да отбележи.
За да намалят мъката от висенето и борбата за въздух, момчетата героично въртяха педалите, докато мъжът долу можеше да намери опора вътре в тирбушона и да си почине малко, възстановявайки кислорода в кръвта си.
Хел излезе последен, оставяйки по-голямата част от оборудването им долу за по-нататъшни експедиции. След като се справи с двойното V-образно място, му остана едно кратко вдигане нагоре до отвора на пещерата и той се измъкна от абсолютната чернота, за да попадне в ослепителна белота.
Докато бяха долу, в планината беше настанала необичайна промяна във времето. Един от най-опасните феномени на природата: бяла мъгла.
От няколко дни Хел и неговите приятели планинари виждаха, че условията предразполагат за появяването й. Като повечето баски, те подсъзнателно бяха в съзвучие с особеностите на времето, които можеха да се забележат по красноречивото баскско небе. Първо
