Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

— Какво?

— Яж!

Отец Ксавиер пъхна една пълна вилица в устата си и задъвка мрачно.

— Яж по-бързо, отче. Напълни устата си с храна, която не си спечелил.

Очите на свещеника се бяха навлажнили от ярост и страх, но той пъхаше вилица след вилица в устата и гълташе колкото може по-бързо.

— Ако си решил да останеш в този край на света, отче, ако още не си готов да се съединиш с твоя Господ, тогава това е което трябва да направиш. Всеки път, когато се срещнем в някое село, ти ще го напуснеш веднага. Всеки път, когато се срещнем по пътя, ти ще стъпиш извън пътя и ще се обърнеш с гръб към мене. Можеш да ядеш по-бързо от това!

Свещеникът се задави с храната и Хел го остави кашлящ и давещ се. Същата вечер разказа историята на Льо Каго с инструкции да направи така, че да се разпространи. Хел беше решил, че публичното унижение щеше да е от полза за този страхливец.

— Хей, защо не ми отговаряш, отче Естека?18 — попита Льо Каго.

Свещеникът стана и напусна кафенето, докато Льо Каго викаше след него.

— Хола, няма ли да си доядеш яденето?

Тъй като бяха католици, старите мъже в кафенето не се разсмяха, но понеже бяха баски — се ухилиха.

Льо Каго потупа задните части на стопанката и я изпрати за храната им.

— Не мисля, че спечелихме голям приятел, Нико. А той е човек от когото трябва да се страхуваш. — Льо Каго се разсмя. — Все пак баща му беше французин и много активен в Съпротивата.

Хел се усмихна.

— Да си срещал някой, който да не е бил?

— Вярно е. Направо е изумително, че германците успяха да задържат Франция с толкова малко дивизии, като се има предвид, че всеки, който не изсмукваше германските източници с умната маневра да оцелее и да накара нацистите да го хранят, беше смело ангажиран в Съпротивата. Има ли село без Площад на Съпротивата? Но човек трябва да бъде честен; човек трябва да разбере галското понятие за съпротива. Всеки хотелиер, който вземаше по-висока цена на германски войник, беше от Съпротивата. Всеки, който потупаше германски войник по гърба, беше борец за свобода. Всички, които злобно изпълняваха, без да казват тяхното весело bonjours, бяха герои на освобождението.

Хел се засмя.

— Съдиш французите малко сурово.

— Историята ги осъди сурово. Имам предвид истинската история, не тази която учат в училищата. Истината е, че се възхищавам от французите много повече, отколкото от другите чужденци. Те от векове живеят до баските и са възприели някои добродетели — разбиране, философско виждане и чувство за хумор — което ги е направило по-добри от другите. Но дори и аз съм принуден да приема, че са нелепи хора, също както англичаните са несръчни, италианците некомпетентни, американците невротизирани, германците романтично свирепи, арабите зли, руснаците варвари, а датчаните правят сирене. Французите могат да разреждат бургундското си за повече печалба и в същото време да дават милиони франкове за радиоактивното замърсяване на Тихия океан, като се надяват, че по-този начин ще се изравнят технологично с американците. Те се виждат като Давид срещу ненаситния Голиат. Жалко за техния имидж в чужбина. Останалата част от света гледа на тях като на мравка, която лази по крака на крава и я убеждава, че ще бъде нежна с нея.

Льо Каго погледна замислено покривката на масата.

— В момента не мога да се сетя нещо повече за французите.

Вдовицата се присъедини към тях на масата и седна близо до Льо Каго, притискайки крак в неговия.

— Хей, имаш посетител в Етчехелия — каза тя на Хел, използвайки баскското име за замъка. — Момиче. Чужденка. Пристигна вчера вечерта.

Хел не беше изненадан, че новините бяха достигнали вече Лару, през три планини и на петнадесет километра от дома му. Без съмнение са станали общо достояние чайове след появата на посетителя.

— Какво знаеш за нея? — попита Хел.

Вдовицата повдигна рамене и присви устни, като искаше да покаже, че знае само някои факти.

— Пила е кафе и е нямала пари да плати. Вървяла е пеш от Тардет до Етчбар и е била видяна от хълмовете няколко пъти. Тя е млада, но не прекалено млада за раждане. Носила е къси шорти, които показвали краката й, и казаха, че имала едър бюст. Твоята жена я е приела и е платила сметката за кафето. Има английски акцент. Старите клюкарки в твоето село казват, че е курва, която са изгонили от стопанството, защото е спала с мъжа на сестра си. Както виждаш, знам много малко.

— Казваш, че е млада с голям бюст? — попита Льо Каго. — Без съмнение търси мене.

Вдовицата го ощипа по бедрото. Хел стана от масата.

— Мисля да се прибера, да взема един душ и да поспя. Идваш ли?

Льо Каго погледна вдовицата с края на окото си.

— Как смяташ? Да отида ли?

— Не ме интересува какво ще правиш, стари човече. Но когато започна да се надига, тя го дръпна обратно за колана.

— Може би ще поостана за малко, Нико. Ще се върна тази вечер и ще хвърля един поглед на твоето момиче с голите крака и големите цици. Ако ми хареса, може да те ощастливя, като удължа посещението си. Оу!

Хел плати и отиде при волвото си, като ритна задния калник, преди да го подкара към дома си.

ЗАМЪКЪТ ЕТЧБАР

След като паркира на площада на Етчбар (той не разрешаваше на автомобили да влизат в неговата собственост) и удари с юмрук на прощаване покрива на колата, Хел тръгна по частния път към замъка чувствайки — както винаги, когато се връщаше вкъщи — една бащинска привързаност към тази прекрасна сграда от седемнадесети век, в която беше вложил години преданост и милиони швейцарски франкове. Това беше нещото, което обичаше най-много на този свят, физическа и емоционална крепост срещу двадесетия век. Той спря по пътя към тежките порти, за да потупа земята около един новопосаден храст. Докато правеше това, усети приближаването на една неясна и разпръсната аура, което можеше да бъде само Пиер, неговият градинар.

— Bonjour, M’sieur — поздрави Пиер по своя пеещ начин, когато разпозна Хел със замъгления си поглед, дължащ се на редовно поеманите още от зазоряване чаши червено вино.

Хел му кимна.

— Чух, че имаме гост, Пиер.

— Така е. Едно момиче. То още спи. Жените ми казаха, че е курва от…

— Знам. Госпожата будна ли е?

— Сто на сто. Информираха я за вашето пристигане преди двадесет минути. — Пиер погледна към небето и кимна мъдро. — Ах, ах — каза той, клатейки глава. Хел разбра, че се готви да направи предсказване за времето, както се случваше всеки път, когато се срещнеха в градината. Всички баски в тази страна вярваха, че притежават специална дарба за метеорологични прогнози, базираща се на планинския им произход и множеството народни мъдрости, отнасящи се до особеностите на времето. Предсказанията на Пиер, поднесени със спокойна убеденост, която никога не се разколебаваше въпреки постоянната неточност, съставляваше темата на разговора му с Хел от петнадесет години — от момента, в който селският пияница беше повишен в ранг градинар и официален негов застъпник срещу селските клюки.

— Ах, мосю, ще падне дъжд преди края на деня — каза монотонно Пиер, кимайки на себе си с твърда убеденост. — Така че няма никакъв смисъл да аранжирам тези цветя днес.

— Наистина ли, Пиер? — Колко ли стотици пъти бяха провеждали този разговор?

— Да, така е. Снощи, при залез, облаците близо до планината бяха оцветени в червено и златисто. Това е сигурен знак.