Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

оформяйки нещата, сътворени от Бога, опъвайки нервите до крайност от постоянното свирене около ъглите и воя в комините. Тъй като Haize-hegoa е капризен и опасен, прекрасен и безжалостен, късащ нервите и страстен, на баскски той често се използва за синоним на „жена“. Изтощен, накрая южният вятър се обръща в западен, донасяйки дъжд и тежки облаци със сиви кореми и сребристи краища. Има — както винаги в баскската земя — една стара пословица, която описва феномена: Hegoak, hegala urean du — „Южният вятър лети с едното крило във водата“. Дъждът на югозападния вятър пада тежко и право надолу и е добър за земята. Но той отново променя посоката си и донася Haize- belza, „черния вятър“, с неговия писък, носещ дъжда хоризонтално, правейки чадърите безполезни, дори опасни. След което в някоя вечер съвсем неочаквано небето светва, надземният вятър изчезва, въпреки че на голяма височина продължават да се носят пластове облаци.

Тази красота продължава само една вечер. Следващата сутрин донася зеленикавата светлина на Ipharra. Северният вятър се завръща. Цикълът започва отново. Въпреки че този цикъл е доста редовен, не би могло да се каже, че баскското време може да се предскаже. В някои години има по три или четири такива цикъла, а в други само един. Понякога през нощта се появява определеният вятър, а на сутринта се разбира, че не е точно той. Освен това, понякога има баланс между два вятъра, когато нито един от тях не е достатъчно силен, за да доминира над другия. В такива моменти планинските баски казват: „Днес няма време“.

И когато няма време, няма движение на вятъра в планините, тогава понякога се появява прекрасният убиец: бялата мъгла. Появяват се плътни чаршафи от мъгла, заслепяващи, защото отгоре са осветени от слънцето. Непоносими за очите, толкова гъсти и блестящи, че протегната ръка едва се забелязва, а краката като че ли се губят в млечнобял блясък. Това е по-опасно от една обикновена слепота, защото предизвиква замайване и обърква сетивата. Човек може да намери пътя в тъмна нощ. Неговата слепота засилва действието на другите му сетива; движението на вятъра по бузите му подсказва, че наближава пречка; слабият звук на падащи листа му дава представа за разстоянието до земята. Освен това, чернотата не е винаги пълна; винаги има някакво сияние от небето, което силно разширените очи улавят. Но при бялата мъгла никое от тези компенсиращи възприятия не действа. Притъпените нерви на очите, препълнени със светлина, настояват да съобщят на централната нервна система, че могат да виждат, а осезанието и слухът спят. И всеки звук, въпреки че се чува отдалече, изглежда като че ли идва от всички посоки едновременно, като звук под водата.

И точно в такава бяла мъгла се озова Хел, след като излезе от пещерата. Докато се освобождаваше от парашутното оборудване, гласът на Льо Каго прозвуча някъде над отвора на пещерата.

— Това е изненадата, за която ни казаха.

— Колко мило. — Когато Хел заобиколи от другата страна, той можа да различи пет фигури, събрани около лебедката. Трябваше да се приближи на около метър, за да познае в другите две момчетата, които бяха лагерували при потока Холкарт, където бяха чакали появата на оцветената вода от подземната река.

— Вие сте се катерили през това? — попита Хел.

— Точно беше започнала да се образува. Съвсем за малко да не успеем.

— Как изглежда на по-ниското?

Те всички бяха планинари и разбираха какво пита Хел.

— По-сива е.

— Много?

— Много.

Ако мъглата бе по-сива долу, да се мине през нея щеше да е безумство в тази подобна на швейцарско сирене област, изпъстрена с опасни пукнатини и стръмни пещери. Трябваше да вървят пред нея и да се надяват да й се отскубнат, преди да слязат от планината. Това беше най-правилното в такива случаи.

Ако беше сам, Хел щеше да слезе от планината независимо от заслепяващата мъгла, ползвайки своите способности. Щеше да разчита на комбинация от възприемането за присъствие и на доброто познаване на планинския терен. Но не можеше да поеме отговорност за Льо Каго и другите момчета.

Те се завързаха с въжета, тъй като беше невъзможно да се вижда ясно на повече от метър и изобщо да се вижда на повече от три метра. Хел бавно и внимателно ги поведе, избирайки по-дългия, но по-лесен път, заобикаляйки натрупвания на скали, сипеи и отвори на дълбоки пещери. Мъглата не ставаше по-гъста, но беше започнала да става още по-ослепително светла, след като бяха започнали да се изкачват към слънцето. След четиридесет и пет минути Хел изведнъж излезе на слънчева светлина под опънато синьо небе. Гледката, която го поздрави, беше прекрасна и ужасяваща. В абсолютната неподвижност на пластовете мъгла, движенията на неговото тяло нагоре през нея бяха създали големи вълни, които мързеливо се издигаха нагоре надолу. Очите му бяха почти на едно ниво с равната повърхност от гъста бяла мъгла, която се простираше на стотици километри, запълвайки всички долини, като че ли бе навалял голям сняг. През тази пелена от мъгла, върховете на баскските Пиринеи се извисяваха ясни и остро очертани, като мраморни мозаечни парчета върху мазилка. А над всичко беше тъмносиньото небе, необичайно за баскската страна. Тишината беше толкова абсолютна, че можеше да се чуе туптенето на кръвта в слепоочията.

След което Хел чу друг звук — гласа на Льо Каго. — Завинаги ли смяташ да останеш тук? В името на плачещите топки на Йеремая, трябваше да се облекчиш, преди да тръгнем! — А след като се появи от мъглата, той каза: — О, виждам. Възхищаваш се на баскския спектакъл сам, докато ние висим долу като плъхове на въже! Ти си егоист, Нико.

Слънцето беше започнало да залязва и те тръгнаха по-бързо, за да стигнат до най-високия овчарски заслон преди да се мръкне. Когато пристигнаха там, той вече беше зает от двама възрастни овчари, дошли от другата страна също подгонени от мъглата. Тежкият им багаж ги издаваше като дребни контрабандисти. Баските се чувстват много по-добре, когато се занимават с контрабанда вместо с търговия, с бракониерство вместо с лов. Социално насочената дейност не ги привлича.

Разменени бяха поздравления и вино. Льо Каго започна да изказва възмущението си към всички чужденци, дефилиращи из планината: туристите, ловците и особено скиорите, които донасяха отвратителните машини в планината, защото бяха прекалено изнежени, за да се изкачват нагоре, и които строяха грозни хижи и шумни места за забавления. Тези мръсни лайна! Само заради тези шумни скиори и техните кискащи се зайчета на осмия ден Господ е казал: нека има и пистолети!

Един от възрастните овчари кимна сурово и се съгласи, че туристите са универсално зло. „Atzerri; otzerri“. Следвайки ритуала при среща на чужденци Хел отвърна на тази древна пословица с „Но аз мисля, че chori bakhoitzari eder bere ohantzea“.

— Вярно — каза Льо Каго. — Zahar hitzak, zuhar hitzak. Хел се усмихна. Това бяха първите думи на баскски, които беше научил преди много години в килията си в затвора Сугамо.

— С изключение на тази — каза Хел. Те мълчаливо седяха, ядейки и пиейки бавно докато слънцето залязваше, оцветявайки облаците в златисто. Един от младите пещерняци протегна краката си и заяви, че това е истинският живот. Хел се усмихна на себе си, знаейки, че не това щеше да бъде животът на този младеж, докоснат вече от телевизията и радиото. Както повечето баскски младежи, и той щеше да свърши привлечен от фабриките на големите градове, където жена му щеше да има хладилник, а той щеше да пие кока-кола върху пластмасовите маси в кафенето — хубавият живот, който беше продукт на френското икономическо чудо.

— Това наистина е хубав живот — каза Льо Каго. — Аз съм пътувал и съм обръщал целия свят върху дланта си като камък с красиви жилки и открих следното: човек е най-щастлив когато има равновесие межди нуждите му и това, което притежава. Въпросът е как да постигне това равновесие. Човек може да се опита, като увеличава наличното, съобразно с апетита си, но това ще бъде глупаво. Това ще наложи да извършва неестествени неща — да се пазари, да се ограничава, да работи. Ерго? Ерго, умният човек постига равновесието, като намалява нуждите си до нивото на това, което притежава. И най-добрият начин за това е да се научи да цени свободните неща в живота: планините, смеха, поезията, вино, предложено от приятел, по-възрастни и дебели жени. Ето аз? Аз съм абсолютно щастлив с това, което притежавам. Проблемът е да имаш достатъчно от него.

— Льо Каго? — каза единият от възрастните контрабандисти, като се настани удобно в ъгъла на заслона. — Разкажи ни една история преди сън.

— Да — каза неговият приятел. — Нека бъде нещо от старите времена.