трябваше. Очите й бяха влажни и замъглени.
— Трябва да ви кажа, че няма защо да се безпокоите повече за мене. Знам какво да направя. Рано тази сутрин реших да се върна вкъщи и да се опитам да забравя гнева и… грозотата. Това не ме привлича. Освен това разбрах, че всичко това сега — не знам как да го кажа — просто не е важно. — Тя разсеяно си играеше с пламъка на свещта, прекарвайки пръста си през него достатъчно бързо, за да не се изгори. — Миналата нощ ми се случи нещо странно. Но беше прекрасно. През целия ден усещах въздействието му.
Хел си спомни за алфа тоновете, които беше приел.
— Не можах да спя. Станах и започнах да обикалям вашата къща в тъмното. След което излязох в градината. Въздухът беше студен и нямаше никакъв вятър. Докато седях при потока, можех да виждам как проблясва водата. Бях се втренчила в нея, но не мислех за нищо специално, когато изведнъж… се почувствах така, както когато бях дете. Изведнъж цялото напрежение, объркване и страхове, всичко беше изчезнало. Почувствах се лека. Като че ли бях пренесена на място, където никога не съм била, но което познавах добре. Беше слънчево и тихо и около мен имаше трева. Струваше ми се, че разбирам всичко. Почти като че ли бях… не знам. Почти като че ли бях — ох! — Тя бързо отдръпна ръката си и лапна изгорения си пръст.
Той се засмя и поклати глава. Тя също се засмя.
— Беше глупаво да го правя — каза тя.
— Вярно е. Мисля, че искаше да кажеш, че е било почти като че ли ти, слънцето и тревата сте било едно цяло.
Тя се втренчи в него, пръстът й все още бе в устата.
— Откъде знаете?
— Това се е случвало и на други. Каза, че си спомняш подобно нещо и в детството?
— Не, не точно, че си спомням. Не, изобщо не си спомням. Просто когато бях там имах чувството, че това не е нещо ново и непознато. Беше нещо което съм правила и преди — но не мога да си спомня в действителност дали съм го правила. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Мисля, че да. Може би си участвала в атавистични…
— Ще ви кажа какво! Извинете, не исках да ви прекъсвам. Но ще ви кажа на какво приличаше. Същото е, когато си пушил трева и си на върха, и си в прекрасно настроение, и всичко изглежда чудесно. Познато ли ви е?
— Не.
— Никога ли не сте използвали трева или нещо подобно?
— Не. Никога не съм имал нужда. Вътрешните ми източници са незасегнати.
— Е, беше нещо подобно.
— Ясно. Как е пръстът ти?
— О, добре е. Въпросът е, че след това преживяване миналата нощ, аз се намерих седнала във вашата градина, отпочинала и със спокоен ум. И вече не бях объркана. Знаех, че няма смисъл да се опитвам да наказвам „септемврийците“. Жестокостта не води до никъде. Неуместна е. Мисля, че вече само искам да си отида вкъщи. Да прекарам малко време сама със себе си. След това, може би… не знам. Да се огледам какво става около мен, може би. Да се оправя. — Тя си наля още една чаша вино и я изпи, след което постави ръката си върху неговата. — Сигурна съм, че ви създадох големи неприятности.
— Мисля, че американският израз е „трън в задника“.
— Искам да ви се отплатя по някакъв начин. Той й се усмихна накриво.
Тя си наля още една чаша вино и попита:
— Мислите ли, че Хана има нещо против, че сте тук?
— Защо би трябвало?
— Е, искам да кажа… мислите ли, че ще има нещо против да прекараме заедно нощта?
— Какъв смисъл влагате в тази фраза?
— Какво? Е… че ще спим заедно.
— Ще спим заедно?
— Имам предвид на едно и също място. Знаете какво искам да кажа.
Хел я погледна, без да отговори. Нейното преживяване в мистичното прехвърляне, въпреки че беше предизвикано по-скоро от напрежение и отчаяние, а не от душевен мир, я беше издигнало в очите му. Той дори изпитваше малко завист, че това отнесено създание бе успяло да достигне състоянието, което той беше загубил преди години може би завинаги. Съзнаваше, че на неговата възраст завистта не му подхождаше, но не можеше да потисне това чувство.
Тя гледаше намръщено пламъка на свещта, опитвайки се да подреди чувствата си.
— Трябва да ви кажа нещо.
— Трябва ли?
— Искам да съм честна с вас.
— Не се притеснявайте.
— Не, искам. Дори и преди да ви срещна, често мислех за вас. Мечтаех си или нещо подобно. Всички тези истории, които чичо ми беше разказал за вас. Бях наистина изненадана, когато ви видях — колко сте млад и колко добре изглеждате. И ето ви вас, голямата легенда на живо. Бях уплашена и смутена и вие ме защитихте.
Мога да разбера всички психологични импулси, които ме карат да се чувствам привлечена от вас. А вие?
— Помисляла ли си, че си една здрава, буйна, млада жена с неприкрито желание за секс? Или това не се връзва психологично?
Тя го погледна и кимна.
— Със сигурност умеете да поставите всеки на място, нали? Не оставяте човек да се прикрие.
— Вярно е. И може би не е много любезно от моя страна. Мисля, че с теб става следното. Иска ти се да бъдеш прегръщана и утешавана. Не знаеш как да помолиш за това, защото си продукт на западната култура. Затова започваш преговори, предлагайки секс срещу гушкане. Това не е нещо необичайно за западната жена. Тя е свикнала да взаимодейства със западния мъж, който иска срещу парите си честен секс. Мис Щерн, ако искате, можете да спите с мене тази нощ. Аз ще ви прегърна и ще ви утеша, ако искате това.
Очите й се изпълниха с влага. — Бих искала, да.
Но не винаги добрите намерения се изпълняват. Когато започна да обръща внимание на милувките й и усети излъчваните от нея вълни, характерни за сексуална възбуда, неговият отговор не беше изцяло продиктуван от желанието му да я защити.
Тя беше изключително опитна и лесна, всичките й нерви бяха близо до повърхността и отчайващо чувствителни. Тъй като беше млада, се оказа малко трудно да я държи овлажняла, но като се изключеше тази механична подробност, той я доведе до кулминация без много усилия.
Очите й се извъртяха и тя се помоли.
— Не… моля… Не мога пак! Ще умра, ако го направя пак! — Но неконтролируемите й спазми следваха една след друга и тя се задъхваше при четвъртия си оргазъм, който той продължи така, че ноктите й се забиваха безпомощно в постелката.
Той си спомни предупреждението на Хана да не разваля бъдещите преживявания на Ханна със сравнения и тъй като нямаше желание сам да достигне до края, бавно я охлади, галейки стомаха и бедрата й, които потреперваха от умора след повтарящите се оргазми. Тя остана да лежи тихо на възглавниците, усещайки как плътта й се разтапя.
Той се изми в студената вода и легна на балкона.
След известно време я усети, че се приближава тихо. Той й направи място до себе си и я приюти между ръцете си. Преди да се унесе, тя каза сънливо:
— Николай?
— Моля те, не ме наричай с малкото ми име — промърмори той.
Тя замълча.
— Мистър Хел? Не се плашете. Това е нещо преходно. Но в този момент мисля, че съм влюбена във
