нощ, мои приятели.
Той се завъртя на пети, за да напусне и тогава забеляза кимоното на Ханна.
— Какво е това? Какво е станало с дрехите ти? О, Нико, Нико. Ненаситността е порок. Е, добре… лека нощ.
Хана нежно го разтриваше, премахвайки напрежението от гърба и раменете му, докато той лежеше по корем. После задърпа леко косата му, докато Хел започна да се унася в сън. Тя намести тялото си над неговото, ръцете и краката й върху неговите, нейната топла тежест като че ли го защитаваше, утешаваше, принуждаваше го да се отпусне.
— Това са неприятности, нали? — прошепна тя. Той изхъмка в знак на потвърждение.
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам — въздъхна той. — Първо, да махна момичето оттук. Те може би мислят, че смъртта й ще анулира дълга ми към нейния чичо.
— И си сигурен, че няма да я намерят? Знаеш, че тук, в долината, няма тайни.
— Само хората от планината ще знаят къде е. Те са мои хора и не разговарят с полицията по навик или по традиция.
— А след това?
— Не знам. Ще помисля.
— Искаш ли да ти доставя удоволствие?
— Не. Прекалено съм напрегнат. Позволи ми да бъда егоист. Нека аз да ти доставя удоволствие.
ЛАРУН
Хел се събуди на разсъмване и отдели два часа за работа в градината преди да закуси с Хана в стаята с татамитата.
— След време, Хана, това ще бъде една приемлива градина. Надявам се да бъдеш тук, за да й се наслаждаваш заедно с мен.
— Размислям по този въпрос, Нико. Идеята не е съвсем непривлекателна. Беше много замислен миналата нощ.
— Бях напрегнат. Това беше едно преимущество.
— Ако бях егоистка, щях да искам по-често да си така напрегнат.
Той се усмихна.
— О-о, би ли телефонирала в селото, за да запазиш място на мис Щерн за следващия полет до Съединените щати? Нека бъде Пау-Париж, Париж-Ню Йорк, Ню Йорк-Чикаго.
— Тръгва ли си?
— Не точно сега. Не искам да е на открито. Но резервацията ще влезе в компютъра на летището и ще бъде на разположение на Дебелака. Ще ги отклони от следата.
— А кой е Дебелака?
— Един компютър. Крайният враг. Въоръжава глупави мъже с информация.
— Изглеждаш огорчен тази сутрин.
— Огорчен съм. Дори се самосъжалявам.
— Нарочно не употребих този израз, но мисля, че е по-подходящ. А не отива на човек като тебе.
— Знам. — Той се усмихна. — Никой на този свят не би посмял да ми каже това. Ти си съкровище, Хана.
— Ролята ми е такава — да бъда съкровище.
— Вярно е. Между другото, къде е Льо Каго? Не съм го чул да боботи тази сутрин.
— Излезе преди час с мис Щерн. Щеше да й покаже някои от изоставените села. Тя ми се стори в добро настроение.
— Повърхностните хора бързо се възстановяват. Не можеш да нараниш възглавница. Кога ще се върнат?
— Сигурно към обед. Обещах на Бено печен овнешки бут. Ти каза, че ще заведеш Ханна в хижата. Кога ще тръгнете?
— След като се мръкне. Следят ме.
— Смяташ да прекараш нощта там, с нея?
— Хм-м. Предполагам. Не бих искал да се връщам по тези пътища в тъмното.
— Знам, че Ханна не ти харесва, но…
— Не ми допада нейният тип — авантюристи, търсещи приключения в революции и терор. Съществуването й ми коства прекалено много.
— Имаш ли намерение да я накажеш, докато сте там?
— Не съм мислил за това.
— Недей да бързаш. Тя е добро дете.
— Тя е на двадесет и четири години. Няма право да бъде дете на тази възраст. И не е добра. По-скоро е сладка.
Той знаеше какво има предвид Хана. Използвайки умението и опита си, понякога си беше отмъщавал на млади жени, които му бяха досаждали с желанието си да правят любов с него, докарвайки ги до такова преживяване, което не биха могли да постигнат пак и което щяха напразно да търсят в следващите си връзки.
Хана не изпитваше ревност към Ханна; това би било смешно. През двете години откакто живееха заедно, двамата с Хел бяха свободни да извършват малки сексуални отклонения, упражнения, които поддържаха апетита им на ниво и правеха по-ценно това, което притежаваха. Веднъж тя му се скара на шега, оплаквайки се, че той има по-добрата страна от сделката, защото един добре тренирай мъж би могъл да постигне задоволителни резултати със старателен партньор-аматьор, докато и най-надарената и опитна жена би имала трудности с недодялания инструмент на някой непохватен мъж. Въпреки това понякога тя се забавляваше с някой мускулест млад мъж от Париж или Лазурния бряг — най-вече като обект на мъжка красота.
Пътуваха в падналия здрач по изпъстрения със завои път. Планините, които се издигаха от лявата им страна, бяха започнали да губят очертанията си, докато тези от дясната им страна бяха оцветени в розово и кехлибарено от хоризонталните лъчи на залязващото слънце. Когато тръгнаха от Етчбар, Ханна не спираше да бърбори за изключително приятното време, което беше прекарала този следобед с Льо Каго, обикаляйки изоставените села, където беше забелязала, че преди да си тръгнат, селяните бяха махнали стрелките на църковните часовници. Льо Каго й беше обяснил, че това се прави, защото няма да има никой в селото, за да ги сверява, а човек не може да допусне часовникът на Господ да бъде неточен. Суровият тон на примитивния баскски католицизъм можеше да се усети в надписа
Сега тя се беше умълчала, завладяна от странната красота на планините, които като че ли бяха надвиснали над тях. На два пъти Хел се намръщи и я погледна, забелязвайки на устните й спокойна, нежна усмивка. Беше привлечен и изненадан от алфа насищането на аурата й, нещо необичайно и неочаквано от страна на личност, която беше отхвърлил като незаслужаваща внимание. Показваше спокойствие и вътрешен мир. Тъкмо щеше да я попита за решението й относно „септемврийците“, когато вниманието му беше привлечено от приближаването на кола, караща само на ограничителни светлини. Мина му през ума, че Даймънд или неговите лакеи от френската полиция може да са разбрали, че я отвежда на безопасно място. Той стисна здраво волана и си припомни особеностите на пътя, решавайки къде ще принуди колата да го задмине, за да я бутне в дефилето, което се простираше успоредно на пътя отляво. Беше изкарал изтощителни курсове по нахално шофиране.
Пътят нямаше прави участъци, непрекъснато се извиваше, следвайки дефилето на реката. Нямаше място за спокойно изпреварване, но това не би разколебало един френски шофьор, чийто младежки импулс да изпреварва е известен в цял свят. Колата отзад продължаваше да скъсява разстоянието, докато се озова на един метър от задната му броня. Тя примига с фарове и наду клаксона точно когато се намираха в един тесен сляп завой.
