— Разбира се, че знам. Но господинът и аз сме стари приятели.
— Той не е нищо повече от един изнудван.
— Глупости. Той е майстор в събирането на информация. Никога не е вземал пари от човек, в замяна на прикриване на факти, които събира от целия свят.
— Не, но осигурява на хора като вас информация, която ви защищава от правителствено наказание и от това прави много пари.
— Защитата струва много пари. Но за да се успокоите, ще ви каже, че човекът, когото наричате Гном, е много болен. Съмнително е, че ще доживее до края на годината.
— Значи скоро ще останете без защита?
— Ще ми липсва като човек. Но въпросът със защитата почти не ме вълнува. Както Дебелака трябва да ви е информирал, аз съм се оттеглил напълно. А сега… какво ще кажете, ако преминем към нашата малка работа?
— Преди да започнем, искам да ви задам един въпрос.
— Аз също имам въпроси към вас, но нека оставим това за по-късно. За да не губим време със запознаване, позволете да обрисувам картината с няколко изречения, а вие можете да ме коригирате, ако се отклонявам. — Хел се облегна на стената, лицето му бе скрито в сянката, мекият му затворнически глас бе безизразен. — Започваме с „черните септемврийци“, убили лекоатлетите в Мюнхен. Сред убитите е синът на Аса Щерн. Аса Щерн се заклева да отмъсти. За тази цел организира едно жалко, аматьорско ядро — не мислете лошо за мистър Щерн, той беше добър човек, но болен и под влияние на наркотици. Арабското разузнаване разбира за тези намерения. Арабите, вероятно чрез представителя на ОПЕК, помолват компанията-майка да ги освободи от този досадник. Компанията-майка прехвърля задачата на вас, очаквайки, че ще използвате бойните момчета от ЦРУ да свършат работата. Вие научавате, че отмъстителите — мисля, че са се нарекли „Петимата от Мюнхен“ — са на път за Лондон, за да отстранят последните оцелели убийци от Мюнхен. За да предотврати, това ЦРУ организира нападение на международното летище в Рим. Между другото, предполагам, че онези двама глупаци в къщата са участвали в акцията?
— Да.
— И вие ги наказвате, като ги карате да почистят след себе си.
— Нещо такова.
— Рискувате, мистър Даймънд. Един глупав сътрудник е по-опасен от един умен противник.
— Това е моя грижа.
— Сигурен съм. Добре, вашите хора оплитат конците в Рим. Всъщност трябва да сте благодарен, че са свършили и това. С тази комбинация между арабско разузнаване и ЦРУ сте късметлия, че не са отишли на друго летище. Но това, както сам казахте, си е ваша грижа. По някакъв начин, след като сте направили оценка на акцията във Вашингтон, вие сте разбрал, че израелските момчета не са отивали в Лондон. Те са имали самолетни билети до Пау. Също така сте открил, че един от членовете на ядрото, мис Щерн, с която току-що вечеряхме, е била пропусната от убийците. Компютърът ви ме е свързал с Аса Щерн, а направлението Пау е затвърдило всичко. Така ли е?
— Грубо казано, да.
— Добре. Дотук се изяснихме. Топката е у вас. Даймънд все още не беше решил как да изложи случая, каква комбинация от заплаха и обещание да използва, за да неутрализира Николай Хел. За да спечели време, той посочи към чифт странно изглеждащи пистолети с инкрустирани дръжки като едновремешни оръжия за дуелиране и с двойни деветинчови цеви, леко плоски накрая.
— Какво представлява това?
— Нещо като ловджийска пушка.
— Ловджийска пушка?
— Да. Един датски фабрикант ги изработи за мене. Подарък в отговор на една твърде рискована акция, включваща сина му, който беше задържан като заложник от терористи в един влак. Както сте забелязали, всяка пушка има два предпазителя, които се освобождават едновременно. Всички оръжия в тази стая са създадени за определена ситуация. Тези са за близка работа на тъмно или за неутрализиране на стая, пълна с мъже в момент на нахлуване. — Бутилковозелените очи на Хел се спряха на Даймънд. — Да не възнамерявате да прекараме вечерта, говорейки си за оръжия?
— Не. Предполагам, че мис Щерн ви е помолила да й помогнете да убие „черните септемврийци“ в Лондон.
— Изказа подобно желание.
— И какво възнамерявате да правите?
— Възнамерявам да изслушам вашето предложение.
— Моето предложение?
— Не постъпват ли така търговците? Не правят ли предложения?
— Не бих го нарекъл точно предложение.
— А как бихте го нарекли?
— Бих го нарекъл проява на разубеждаващи мерки, някои от тях вече задействани, а други — в очакване да бъдат задействани. В случай, че бъдете достатъчно глупав да се намесите.
Очите на Хел се присвиха в усмивка, която не достигна до устните му. Той направи подканящ жест към Даймънд да продължи.
— Трябва да ви призная, че при други условия нито компанията-майка, нито интересите на арабите, с които сме в съюз, щяха да бъдат засегнати по един или друг начин от това какво ще се случи с тези убийствени маниаци от ООП. Но в момента нещата в арабското общество са по-различни, ООП стана нещо като обединяващ флаг, въпрос повече на обществени взаимоотношения, отколкото на личен вкус. По тези причини компанията-майка се е ангажирала с тяхната защита. Което означава, че на вас няма да ви бъде позволено да се намесите и да попречите на тези, които смятат да отвлекат самолета в Лондон.
— Как ще ми се попречи?
— Дали си спомняте, че притежавахте няколко хиляди акра в Уайоминг?
— Предполагам, че миналото време, което използвахте, не е граматична грешка?
— Правилно. Част от земята беше в района Бойл, а останалата в Къстър. Ако се свържете с общината в тези два района, ще откриете, че не съществуват документи за закупуването на земята от вас. В действителност, книгите ще покажат, че в момента, а и от много години тази земя е била собственост на филиали на компанията-майка. Има известни въглищни залежи под земята и тя е предвидена за разработване на открити мини.
— Трябва ли да разбирам, че ако ви сътруднича, ще си получа земята обратно?
— Изобщо не става дума за това. Тази земя, представляваща по-голямата част от това, което сте си отделили за пенсия, е взета от вас като наказание, че смеете да се намесвате в делата на компанията- майка.
— Трябва ли да разбирам, че вие сте предложили това наказание?
Даймънд кимна.
— Доставих си това удоволствие.
— Вие сте злобно дребно копеле, нали? Бихте ли ми казали дали ако се оттегля от тази афера, ще спестите разработването на мините?
Даймънд издаде напред долната си устна.
— О-о, опасявам се, че не мога да поема такъв ангажимент. Америка се нуждае от своите естествени енергийни запаси, за да бъде независима от чужди източници. — Той се усмихна, като повтори изтъркания партиен лозунг. — Освен това не можете да сложите на влог красота. — Той явно се забавляваше.
— Не мога да разбера какво правите, Даймънд. Ако имате намерение да вземете земята и да я унищожите независимо от това какво ще направя, тогава какви средства ще използвате, за да ме спрете?
— Както вече казах, отнемането на земята е нещо като предупредителен изстрел. И наказание.
— Ах, разбирам. Лично наказание. От вас. Заради вашия брат ли?
— Точно така.
— Той заслужаваше смърт. Бях измъчван в продължение на три дни. Дори и сега, след толкова
