операции, лицето ми не е изцяло подвижно.
— Той беше мой брат. А сега, нека минем към санкциите и глобите, които ще си навлечете в случай, че не ни съдействате. В група с ключ KL443, с номер на кода 45-389-75 вие сте имал приблизително половин милион долара в златни кюлчета във Федералната банка в Цюрих. Това представлява почти целият остатък от сумата, с която сте смятал да живеете. Отбележете отново миналото време.
Хел остана за известно време мълчалив.
— И швейцарците също имат нужда от петрол.
— И швейцарците също имат нужда от петрол — повтори като ехо Даймънд. — Тези пари ще се появят обратно във вашата сметка седем дни след успешното завършване на акцията на „септемврийците“. В действителност, вместо да се опитвате да убиете някой от тях, вие дори ще бъдете облагодетелстван ако им помогнете да успеят.
— И най-вероятно тези пари служат също и за вашата собствена защита.
— Съвсем вярно. Ако нещо се случи с мене или с моите приятели, докато сме ваши гости, тези пари ще изчезнат — жертва на счетоводна грешка.
Вниманието на Хел беше привлечено от плъзгащите се врати, водещи към японската градина. Дъждът беше започнал, шумолейки върху дребния чакъл и поклащайки върховете на листата.
— И това е всичко?
— Не съвсем. Сигурни сме, че имате тук там около сто хиляди долара, предвидени за аварийни ситуации. Психологичният портрет, който ви направи Дебелака, ни показва, че има макар и малка вероятност да поставите лоялността и дълга към мъртвия приятел и племенницата му пред вашето благополучие. Всичко това — в резултат на селективния ви произход и обучението в японско разбиране на честта, нали знаете. Приготвили сме се и за тази глупава вероятност. На първо място, британските служби са уведомени да ви следят и ще ви арестуват в момента, когато стъпите на тяхна земя. За да им помогнат в тази дейност, френските служби за вътрешна сигурност ще се постараят да не напускате точно тази част на страната. Вашето описание е раздадено. Ако ви открият в някое друго селище различно от вашето собствено, ще ви застрелят на място. Запознат съм с историята на вашите постижения при справяне с невероятни задачи и разбирам, че тези ограничения могат само да ви се сторят глупости, а не нещо, което да ви възпре. Но независимо от това ние ще предприемем тези действия. Компанията-майка трябва да бъде видяна, че взема всички мерки, за да защити в Лондон „септемврийците“. Ако защитата се провали — а аз почти се надявам това да стане — тогава компанията-майка трябва да бъде видяна да изпълни наказание — едно такова наказание, което да задоволи нашите арабски приятели. А вие знаете какво представляват тези хора. За да задоволим вкуса им за отмъщение, ще бъдем принудени да извършим нещо много цялостно и с много… въображение. Хел известно време остана мълчалив.
— В началото на този разговор казах, че имам един въпрос към вас, търговецо. Ето го. Защо дойдохте тук?
— Това трябва да е очевидно.
— Може би не поставих правилно ударението. Защо
Даймънд се втренчи за момент в Хел.
— Ще бъда честен с вас…
— Не нарушавайте навиците си заради мене.
— Исках лично да ви съобщя за загубата на земята в Уайоминг. Исках лично да ви запозная с многото наказания, които съм измислил, ако не послушате компанията-майка. Дължах го на брат си.
Безизразните очи на Хел се спряха върху Даймънд, който седеше напрегнат; овлажнелите му очи издаваха страха, който изпитваше. Беше предприел опасна стъпка. Беше изоставил защитата на закони и системи, зад които се криеха корпоративните мъже и от които идваше силата им, и беше поел риска да покаже лицето си на Николай Александрович Хел. Подсъзнателно Даймънд знаеше, че зависи от анонимността си, от своята роля на обществено насекомо, драскащо в неистовите гнезда от печалба и успех. Както повечето от неговата каста и той намираше духовно утешение в каубойския мит. В този момент Даймънд се виждаше като мъжествена личност, разхождаща се смело по прашните улици на Холивуд, ръката му — колебаеща се на един инч над компютъра в кобура. Доста излагащ за американската култура е фактът, че прототипът им за герой е каубоят: един необразован, дебелашки, викториански, емигрирал селскостопански работник. В основата си ролята на Даймънд беше нелепа: той притежаваше най-развитата в света компютърна система; Хел имаше няколко картотеки. Даймънд имаше в джоба си всички правителства на индустриалния Запад; Хел имаше няколко баски приятели. Даймънд представляваше атомната енергия, световните нефтени запаси, военно-промишлената симбиоза, корумпираните правителствени институции, създадени, за да го защитават; Хел представляваше
— Това сигурно ви кара да се чувствате неудобно.
По време на мълчанието Даймънд беше забил ноктите си в дланите. Той се прокашля.
— Каквото и да мислите за мене, аз не мога да повярвам, че ще пожертвате годините, които ви остават, заради един жест, който ще бъде оценен само от онази дунда, която срещнах на вечеря. Мисля, че знам какво ще направите, мистър Хел. Ще обмислите въпроса и накрая ще разберете, че една шепа садистични араби не си струват тази къща и живота, който сте създали за себе си. Ще разберете, че честта не ви обвързва с отчаяните надежди на един болен, замаян от наркотици мъж. И накрая ще решите да се отдръпнете. Една от причините, които ще ви накарат да направите това, ще бъде мисълта, че би било под достойнството ви да направите един празен жест на смелост само за да ме впечатлите — мене, един човек, когото презирате. Не очаквам да ми кажете, че се отказвате веднага. Това ще бъде прекалено унизително, ще навреди на скъпоценното ви достойнство. Но именно това ще направите накрая. Ще бъде жалко да се види как наказанията, които измислих за вас, ще останат неизползвани. За ваше щастие председателя на компанията-майка е непреклонен в желанието си „септемврийците“ да бъдат оставени на мира. Уреждаме нещо, което може да се нарече „мирни преговори в Кемп Дейвид“, в резултат на които Израел ще бъде принуден да оголи южните и източните си граници. Като допълнителен ефект от тези разговори ООП ще излезе от играта в Средния изток. Те изиграха своята дразнеща роля. Но председателят иска да държим палестинците спокойни, докато този заговор се осъществи. Виждате, мистър Хел, че плувате в дълбоки течения, в които са замесени сили, малко под възможностите на пистолетен изстрел и хубавички градини.
Хел се загледа за известно време в Даймънд, мълчейки. След което се обърна към градината.
— Този разговор е приключен.
— Разбирам. — Даймънд извади една визитна картичка от джоба си. — Можете да се свържете с мене на този номер. След десет часа ще съм обратно в офиса си. Когато ми кажете, че сте решили да не се намесвате в тази работа, аз ще наредя освобождаването на вашите швейцарски фондове.
Тъй като Хел очевидно не се интересуваше повече от присъствието му, той остави картичката на масата.
— Няма повече какво да обсъждаме, така че аз си тръгвам.
— Какво? О, да. Сигурен съм, че можете да се върнете сам, Даймънд. Хана ще ви сервира кафе, преди да ви изпрати обратно в селото. Без съмнение, Пиер се е подсилвал с вино през последните няколко часа и ще е в добра форма, за да запомните пътуването.
— Много добре. Но първо… имах един въпрос, който исках да ви задам.
— Е-е?
— Това розе, което пихме на вечеря. Каква марка беше?
— Тавел, разбира се.
— Знаех си!
— Не, не знаехте. Почти знаехте.
Частта от градината, която достигаше японската постройка, беше създадена, за да се слуша падащият дъжд. Всеки дъждовен сезон Хел работеше седмици наред, бос, с подгизнали шорти, пренареждайки
