— Знам. Има нещо лошо, нещо нередно във всичко това. Ясно ми е, че по този начин предизвиквам съдбата. Мисля, че тази работа ще ме постави на място. Не задачата, с която трябва да се справя. Предполагам, че сравнително лесно ще освободя тези „септемврийци“ от теглото на живота. Усложненията и опасността са нещо, с което съм се справял и преди. Но след това всичко става лепкаво. Ще направят усилие да ме накажат. Аз мога да приема наказанието или да не го приема. Ако не го приема, ще трябва отново да се върна на бойното поле. Усещам някаква — той повдигна рамене, — някаква емоционална умора. Не точно фаталистично оттегляне, а опасно безразличие. Възможно е, ако се натрупат много унижения, да не виждам повече смисъл да живея.
Де Ланде кимна. Беше усетил нещо такова.
— Разбирам. Позволи ми да ти предложа нещо, стари приятелю. Ти ми каза, че правителството ми оказва честта все още да жадува за моята смърт. Те ще дадат много да разберат кой съм и къде съм. Ако се окажеш притиснат, имаш моето позволение да използваш тази информация.
— Морис!
— Не, не! Не страдам от пристъп на донкихотовска смелост. Твърде съм стар, за да прихвана такава детска болест. Това ще бъде нашата последна шега с тях. Виждаш ли, ти ще им дадеш една празна торба. Когато те дойдат тук, аз вече ще съм се оттеглил.
— Благодаря ти, но не мога да направя това. Не заради тебе, а заради мене. — Хел стана. — Е, мисля, че трябва малко да поспя. Следващите двадесет и четири часа ще бъдат трудни. Повечето ще бъде умствена работа, без освежителната струя на физическата опасност. Ще си тръгна преди разсъмване.
— Много добре. Аз ще поседя още няколко часа и ще си припомням удоволствията на дяволския живот.
— Добре.
— He
— Толкова ли е близо? Де Ланде кимна.
Хел се наведе и целуна приятеля си по двете бузи.
—
Хел беше спрян до вратата от думите:
— О, Николай, би ли направил нещо за мене?
— Всичко.
— Естел беше чудесна с мене през тези последни години. Знаеше ли, че името й е Естел?
— Не, не знаех.
— Е, добре, искам да направя нещо специално за нея — нещо като прощален подарък. Ще минеш ли през нейната стая? Втората от началото на стълбите. Кажи й след това, че това е било подарък от мене.
Хел кимна.
— За мен ще бъде удоволствие, Морис.
Де Ланде се беше загледал в загасващия огън.
— За нея също, да се надяваме — промълви той.
Хел пресметна времето си за пристигане на летището в Биариц така, че да намали до минимум престоя си на открито. Никога не беше харесвал Биариц, който беше баскски само по географско разположение; германците, британците и други умници го бяха превърнали в нещо като Брайтън на Бискай.
Не беше прекарал повече от пет минути на терминала, когато шестото му чувство улови директното, усилено наблюдение, което беше очаквал, знаейки, че ще го търсят на всички възможни места за пътуване. Той се облегна на касата на бара, където пиеше
— Извинете ме, сър — каза Хел на френски с подсилен немски акцент. — Току що пристигнах и не мога да разбера как да направя връзка с Лурд. Бихте ли могъл да ми помогнете?
Младият полицай разгледа несигурно лицето на Хел. Този човек отговаряше на основното описание, с изключение на очите, които бяха тъмнокафяви. (Хел носеше кафяви контактни лещи без диоптри.) Но в описанието нямаше нищо за това, че е германец.
Освен това се предполагаше, че ще напуска страната, а няма да пристига. С няколко кратки думи полицейският агент насочи Хел към гишето за информация.
Докато се отдалечаваше, Хел усещаше погледа на агента върху себе си, но концентрацията му беше примесена с объркване. Той, разбира се, щеше да докладва, че го е забелязал, но без абсолютна сигурност. А в същото време в централното управление щяха да се получават доклади за появяването на Хел в дузина други градове по същото време. Льо Каго се беше погрижил за това.
Докато Хел прекосяваше чакалнята, едно русо момче изтича в краката му. Хел хвана детето, за да го предпази от падане.
— Родни! О, съжалявам, сър. — Добре изглеждащата млада жена, която се беше появила почти веднага на сцената, едновременно се извиняваше на Хел и поучаваше момчето. Тя беше англичанка, облечена в лека лятна рокля, създадена така, че да показва не само слънчевия й тен, но и местата, където нямаше тен. На един ужасно неправилен френски, типичен за британците, които смятаха само собствения си език за истински, младата жена успя да спомене, че момчето й беше племенник, че се връщаше заедно с него от кратка почивка, че щеше да пътува със следващия полет за Англия, че не беше омъжена, и че името й беше Алис Браун, с „е“ накрая.
— Моето име е Николай Хелм.
— Радвам се да се запозная с вас, мистър Хел. Ясно. Не беше чула „м“-то, защото беше готова за това.
Беше британски агент, помагаща на французите.
Хел каза, че се надява да седят един до друг в самолета, и тя му се усмихна прелъстително. Той предложи да купи за нея и за племенника й плодов сок и тя прие, като не пропусна да отбележи, че обикновено не приема предложения от непознати мъже, но това било изключение. Та те буквално били налетели един на друг. (Кикот.)
Докато тя беше заета да изтрива сока от яката на Родни, наведена напред така, че да се види, че е без сутиен, Хел се извини за момент.
От магазинчето с най-различни дреболии купи евтин спомен от Биариц, една кутия, за да го сложи, малко обикновена бяла лигнинена опаковъчна хартия и скъпо метално фолио. Отнесе всичко това в мъжката тоалетна, където бързо опакова подаръка, който занесе на бара и подаде на Родни. Той скимтеше и се дърпаше от ръцете на мис Браун.
— Нещо съвсем малко, за да му напомня Биариц. Надявам се, че нямате нищо против?
— Е, би трябвало да имам. Но тъй като е за момчето… Викаха два пъти за нашия полет. Не трябва ли да се качваме?
Той обясни, че досадните французи обикновено викат много по-рано за полета, така че няма за какво да бързат. Той обърна разговора към възможността да излязат заедно в Лондон. На вечеря или нещо друго?
Явиха се на мястото за предаване на багажа в последния момент, като Хел застана на опашката преди мис Браун и малкия Родни. Неговата малка торба мина през рентгеновата проверка безпрепятствено. Докато вървеше бързо към самолета, който се подготвяше за излитане, той чу протестите на мис Браун и ядосаните думи на човека от охраната. Когато самолетът излетя, Хел се оказа лишен от компанията на прелъстителната мис Браун и малкия Родни.
ХИЙТРОУ
Пътниците, преминаващи през митницата, бяха насочвани към съответните опашки от надписи: „Англичани“, „Жители на Обединеното кралство“, „Граждани от страните от Общия пазар“ и „Други“. Тъй
