Няма да започна с извинения, че не съм ти писала толкова време, защото знам колко малко се интересуват от писма хората в град като Бат. Сигурно си доста щастлива там и едва ли ти е до някакви си новини от Апъркрос, където, както сама знаеш, не се случва нищо особено. Изкарахме една много скучна Коледа, а през празниците мистър и мисис Масгроув не дадоха дори един свестен обяд, защото Хейтърови съвсем не ги слагам в сметката. Ваканцията вече свърши и мисля, че децата никога не са имали толкова ужасно дълга ваканция. Поне за себе си съм сигурна, че не съм имала. Вчера в къщата не остана почти никой, с изключение на децата на семейство Харви, и сигурно ще ти стане чудно, че те не са се прибирали вкъщи още от есента. Мисис Харвил ми се вижда доста странна майка, щом ги оставя за толкова време по чуждите къщи. Просто умът ми не го побира. Пък и, според мене, не са някои мили деца, да речеш, но мисис Масгроув ги харесва и ги обича повече от собствените си внуци. Ако знаеш само колко отвратително беше времето тук! В Бат сигурно нищо не сте разбрали, пък и всичките ви улици са добре павирани, но на село времето има значение. От втората седмица на януари никой не е стъпвал вкъщи да ме види, само Чарлз Хейтър, който идва дори по-често, отколкото ми се иска. Да си остане между нас, но трябва да ти кажа, че много съжалявам, дето Хенриета не остана в Лайм толкова дълго, колкото и Луиза — това би я отдалечило малко от него. Днес изпратиха каретата в Лайм и се очаква утре с нея да пристигнат Харвилови и Луиза. Нас обаче не ни поканиха на първия обяд с тях, ще отидем в имението едва на следващия ден. Мисис Масгроув много се притеснява да не би дъщеря й да е уморена от пътуването, но според мен това хич не е вероятно, като се има предвид как всички се грижат за Луиза, а и за мен щеше да е много по-удобно да отида у тях утре. Радвам се, че мистър Елиът ти харесва и много ми се ще да се запозная с него, но ти знаеш какъв ми е късметът — вечно ме няма, когато някъде се случва нещо интересно, все аз и семейството ми сме оставени на заден план. Боже, колко време вече мисис Клей стои при Елизабет! Тази жена смята ли изобщо да си тръгне някога? Но дори и да освободи стаята, ние с Чарлз едва ли ще бъдем поканени. Пиши ми какво мислиш по този въпрос. Разбира се, не очаквам да ме поканят с децата. Спокойно мога да ги оставя в Голямата къща за месец ши месец и половина. Току-що научих, че семейство Крофт заминават за Бат всеки момент, въобразили са си, че адмиралът има подагра. Чарлз разбрал това съвсем случайно, защото те не са проявили към мен и най-малката любезност да ме посетят поне веднъж ши да ми поднесат някой подарък. Не смятам, че случихме много със съседи. Почти не се виждаме, а според мене, това е проява на оскърбително пренебрежение. Чарлз ти изпраща много здраве и пожелания за всичко най-хубаво.
Не ми е приятно да ти съобщя, че никак не се чувствам добре, а и Джемайма току-що ми каза, че чула месарят да разправя за някакъв грип с много лошо гърло, който се ширел навсякъде. Аз сигурно съм го прихванала, а ти знаеш, че карам настинките по-тежко от другите хора.
Така завършваше първата част на писмото, към която по-късно бе прибавена и друга, доста по- дълга.
Нарочно оставих плика отворен, за да ти пиша как Луиза е понесла пътуването и много се радвам, че постъпих така, тъй като имам да ти кажа още много неща. Първо, мисис Крофт ми се обади вчера и ме попита дали не бих искала да пратя по нея нещо в Бат. Това е наистина много мил и приятелски жест от нейна страна — да се обърне към мен, както му е редът, а и това ми дава възможност да ти пиша толкова, колкото искам. Адмиралът съвсем не изглежда особено болен и аз от сърце се надявам Бат да му се отрази така добре, както той се надява. Много ще ми е приятно да ги видя отново, след като се върнат, тъй като едва ли можем да се лишим за толкова време от чудесни съседи като тях. А сега за Луиза. Ще ти съобщя нещо, което може доста да те изненада. Тя и Харвшови пристигнаха във вторник и са пътували много добре. Вечерта отидохме да разберем как е Луиза и бяхме доста учудени, когато не намерихме в къщата капитан Бенуик, защото и той беше поканен заедно с Харвилови. И каква, мислиш, беше причината за неговото отсъствие? Бил влюбен в Луиза и не посмял да дойде в Апъркрос, докато не получи отговора на мистър Масгроув. Двамата с Луиза се били разбрали още преди тя да тръгне към къщи и той изпратил по капитан Харви писмо до мистър Масгроув. Бога ми, самата истина ти казвам! Не те ли изненадах? Много ще ми е чудно, ако си подозирала някога подобно нещо, защото на мене и през ум не ми е минало. На мисис Масгроув й стана доста криво, че никой не е обелил и дума пред нея. Съвсем друго би било, ако се бе омъжила за капитан Уентуърт, но все пак трябва да отбележа, че всички сме много доволни, защото партия като Бенуик е много по-добра в сравнение с тази на Чарлз Хейтър например. Мистър Масгроув му изпрати писмо, в което дава съгласието си и днес очакваме пристигането на капитан Бенуик. Според мисис Харви, съпругът й се чувства много по-добре, когато си спомнел за бедната си сестра, защото и двамата с жена му са много привързани към Луиза. Във всеки случай и аз, и мисис Харвил, обикнахме Луиза още по-силно, след като и двете положихме толкова грижи за нея. Чарлз се пита какво ли ще каже капитан Уентуърт, като научи новината, но ако си спомняш, самата аз никога не съм смятала, че е влюбен в Луиза, дори не съм забелязала нищо такова. И както разбираш, това е и краят на предположението, че капитан Бенуик уж бил твой обожател. Никога не съм разбирала как такава мисъл изобщо можа да мине през главата на Чарлз. Надявам се Бенуик да стане малко по-симпатичен. Не че е кой знае каква партия за Луиза, но е милион пъти за предпочитане пред перспективата да се сроди със семейство Хейтър.
Мери нямаше основание да се опасява, че сестра й може да е подготвена за подобна новина. Ан никога не се бе чувствала толкова смаяна. Капитан Бенуик и Луиза Масгроув! Беше прекалено изненадващо, за да повярва веднага и Ан трябваше да направи огромно усилие, за да остане в стаята, да запази спокойствие и да отговаря на въпросите, които й задаваха в този момент. За щастие, околните не проявиха голямо любопитство — сър Уолтър искаше да разбере дали семейство Крофт са пътували с карета с четири коня и дали според нея ще се настанят в такъв квартал на Бат, който ще е достатъчно представителен, че да може да им отиде на гости заедно с мис Елиът, но дори и тези въпроси бяха зададени без особен интерес.
— Как е Мери? — попита Елизабет и продължи, без да дочака отговор: — И какво, моля ви се, може да води семейство Крофт в Бат?
— Идват заради адмирала. Смятат, че може да има подагра.
— Подагра и немощ! — каза сър Уолтър. — Бедният стар човек!
— Дали се познават с някого от тукашното общество? — попита Елизабет.
— Не знам, но предполагам, че нямат познати. Адмиралът е сравнително млад и при неговата професия едва ли може да се очаква, че ще имат познати на такова място.
— Подозирам — каза хладно сър Уолтър — че в Бат адмиралът ще се прочуе по-скоро като наемателят на Келинч Хол. Как мислиш, Елизабет, дали да можем да си позволим да ги представим в Лора Плейс?
— О, не, в никакъв случай. При нашите отношение с лейди Далримпъл като нейни братовчеди трябва да бъдем особено внимателни да не я притесним, като я запознаем с човек, когото не одобрява. Не би имало чак такова голямо значение, ако не бяхме роднини, но при това положение тя ще бъде особено придирчива към всяко наше предложение. Най-добре ще е да оставим семейство Крофт в собствената им среда. Виждала съм няколко души, които изглеждат доста странно и за които са ми казвали, че са моряци. Семейство Крофт могат да общуват с такива като тях.
С това се изчерпи интересът на сър Уолтър и Елизабет към писмото и след като мисис Клей даде своя любезен принос, проявявайки повече внимание към мисис Чарлз Масгроув и нейните малки момчета, Ан най-после бе оставена на спокойствие.
Тя се качи в стаята си и се опита да вникне в същността на нещата. Чарлз имаше всички основания да се пита каква ще е реакцията на капитан Уентуърт. Може би капитанът се бе отказал от съперничеството и от Луиза, бе престанал да изпитва чувства към нея или просто бе открил, че не е влюбен. Ан не би могла да понесе мисълта, че е могъл да прояви безотговорност или предателство към приятеля си Бенуик или нещо подобно, не по-малко недостойно. Щеше й бъде много тежко, ако приятелство като тяхното свърши с разрив по толкова непочтен начин.
Капитан Бенуик и Луиза Масгроув! Пламенната, бъбрива Луиза и унилият, съзерцателен, чувствителен и образован капитан Бенуик никак не приличаха на хора, които си подхождат. Двамата имаха толкова различни разбирания! Каква ли може да е причината за взаимното им привличане? Отговорът се
