конкретно с него. В средата на юли, когато Арафат замина за Виена на посещение при австрийския канцлер Бруно Крайски и бившия канцлер на ФРГ Вили Бранд, Улф и Сартауи проведоха сериозен разговор във връзка с преговорите. Но за това се разнесоха слухове и Държавният департамент заяви, че Улф е действал на „своя глава“, независимо от политиката на САЩ да не преговаря с ООП. „Мосад“ обаче знаеше, че Улф е изпълнявал преките нареждания на Вашингтон.
Стремежът на Съединените щати да се стигне до някакво мирно споразумение непрекъснато растеше. Дори арабите започваха да схващат предимствата от това, а „Мосад“ научи посредством мрежата си от електронни подслушватели, монтирани в домовете и кабинетите на разни арабски посланици и водачи в Ню Йорк и Вашингтон, че ООП е склонна да потвърди изявлението на Кисинджър от 1975 за правото на съществуване на Израел.
По онова време представителят на САЩ в ООН бе Андрю Янг, чернокож либерал от Юга и близък приятел на Картър, който бе един от първите поддръжници на президента и се смяташе за най-стабилната връзка между Белия дом и черната общност.
Янг бе човек, за когото много се говореше: и хубаво, и лошо, и дължеше издигането си на Движението за граждански права. В Израел не го считаха за пропалестински настроен, но знаеха, че не одобрява и тяхната политика. Янг вярваше, че Картър търси разрешение, което да избави палестинците от настоящото им положение и същевременно да гарантира траен мир в района.
Янг се противопоставяше на новите селища на Западния бряг, но същевременно искаше да се отложи признаването на ООП, преди това да стане официално чрез ООН. Аргументът му бе, че това не би довело до нещо съществено, така че той търсеше частично разрешение на проблема, което в бъдеще да послужи за основата на един траен мир.
Кувейтският посланик Бишара бе движещата сила зад арабската резолюция и, разбира се, поддържаше постоянен контакт с неофициалния представител на ООП в ООН, Зехди Лабиб Терзи. „Ал“ бе наел апартаменти из цял Ню Йорк и Вашингтон и бе инсталирал безброй подслушвателни устройства, ето как разбраха за разговора между Бишара и Янг на 15 юли, от който стана ясно, че арабите не искат да отлагат обсъждането на резолюцията в Съвета за сигурност. Янг трябваше да се срещне с човек от ООП:
Янг уведоми Бишара, че:
— … не бих могъл да се срещна с представители на ООП, но в замяна на това не е допустимо да откажа поканата на член на Съвета за сигурност да обсъдим работата си у дома му и естествено не мога да определям кой друг ще присъства на срещата в дома на колегата ми.
Бишара бе член на Съвета за сигурност, а беше повече от ясно кой ще е „другият“ в дома му.
На 25 юли 1979 в управлението на „Мосад“ в Тел Авив се получи телеграма от Ню Йорк. Тя гласеше: „Посланикът на САЩ в ООН ще се срещне с представителя на ООП там.“ Клеймото на телеграмата бе: „Спешно. Тигър. Черно.“ Това означаваше, че е предназначена само за министър-председателя и някои от най-високопоставените му служители — вероятно броят им не надвишаваше пръстите на едната ръка.
Беше изпратена кодирано до шефа на „Мосад“ Ицхак Хофи. Той лично предаде декодираното съобщение на Бегин. Израелците с ужас разбраха, че Янг възнамерява да се срещне с Терзи. В съобщението бе отбелязано, че е записано от личната линия на Бишара със службата му в ООН, от което ставаше ясно, че Янг е бил поканен в дома му и е приел поканата.
Въпросът бе дали да попречат на тази среща да се осъществи, или да оставят нещата, както са. Ако оставеха всичко на самотек, това би потвърдило опасенията на Израел, че американците са охладнели към тях. По-късно можеше да се използва като доказателство пред високопоставените произраелски настроени сенатори, че проблемите идват от настоящата администрация, и така да се провокира една положителна промяна (за Израел) във външната политика на САЩ.
В допълнение така можеха да се отърват и от Янг, който се превръщаше във все по-нарастваща заплаха поради открития си подход и тежненията му към ООП. Той не удовлетворяваше Израел.
На 26 юли Янг и шестгодишният му син Ендрю отидоха в градската къща на Бишара в „Бийкман Плейс“. Микрофоните на „Ал“ записваха всичко. Янг бе посрещнат от Бишара и посланика на Сирия. Пет минути по- късно пристигна и Терзи. Детето остана само близо петнадесет минути, докато тримата дипломати решиха, че заседанието на Съвета за сигурност трябва да се отложи от 27.VII. за 23.VIII. (Така и стана.)
Веднага след това Янг и синът му си тръгнаха. Един час след срещата със самолет от Ню Йорк за Тел Авив замина пълен отчет за нея, написан от катсата на „Ал“ и шефа на отдела Ури Динур. На летището го прие Ицхак Хофи в отговор на телеграмата, която бе получил преди минути: „Паякът глътна мухата.“ Незабавно го предадоха на Бегин, но по пътя Хофи успя да прочете доклада.
Динур остана в Израел само шест часа, след което отпътува, за да предаде копие от отчета на посланика на Израел в ООН Йехуда Блум, специалист по международно право, родом от Чехословакия.
Хофи не искаше никакви новини да излязат в средствата за масова информация. Мрежата в Ню Йорк трябваше да остане в тайна. Той твърдеше, че Бегин не би постигнал повече, ако отиде и направо говори с администрацията — бяха действали по този начин и преди, когато Милтън Улф се срещна с ООП във Виена. Хофи добави, че няма да е разумно да се атакува директно Янг, който се ползваше с голяма популярност между чернокожите в САЩ. Така или иначе американците нямаше да са доволни, ако нещата получеха голяма гласност.
Но Бегин не се интересуваше от дипломация. Искаше кръв.
— Тая няма да стане — рече той.
Все пак се съгласиха, че няма смисъл да издават цялата информация, за да не изложат на риск собствените си източници. Пуснаха на „Нюзуик“ само новината, че Янг и Терзи са се срещнали. Разбира се, това доведе до разследвания в Държавния департамент и Янг трябваше да даде обяснение. Първата му версия бе, че се е разхождал със сина си и пътьом са се отбили при Бишара, където за негова изненада е бил и Терзи. Допълни, че са говорили на общи теми и нормалните за случая учтивости и са си тръгнали след около 20 минути. Нищо повече.
Секретарят Ванс получи телеграфически обяснението на Янг, когато се връщаше след посещението си в Еквадор. С облекчение разбра, че всичко е станало случайно, и нареди на говорителя на Държавния департамент Том Рестън да обнародва версията на Янг по обяд на 13 август, понеделник.
Щом работата се потули, „Мосад“ направи така, че до ушите на Янг стигнаха слухове, че Израел няма никакво намерение да остави така нещата.
Янг наистина се разтревожи и си уреди среща с Йехуда Блум, която продължи два часа. Той не знаеше, че Блум разполага с отчета за срещата му с Бишара и Терзи. Така Блум успя да принуди Янг да сподели много повече от онова, което бе казал пред Държавния департамент.
Блум нямаше особено високо мнение за Янг. В повечето от докладите си не пестеше критиките по негов адрес. Но Блум бе опитен дипломат. Той знаеше точно какво бе станало в дома на Бишара и сполучи да измъкне цялата истина от Янг. По този начин можеха да се позоват на него като източник на информация, а не на мрежата си от подслушвателни устройства и агенти.
Янг все още смяташе, че главната цел на Израел е да даде ход на преговорите, и не разбра какъв номер му скрояват. След срещата с Блум, на която Янг призна всичко, посланикът на САЩ в Израел бе повикан от Бегин и му бе връчено официално оплакване. Същото оплакване бе изнесено и в средствата за масова информация, за да са сигурни, че няма да се изгуби някъде по пътя.
На 14 август в 7 часа сутринта на бюрото на Ванс във Вашингтон се появи експресна телеграма от американското посолство в Израел, в която дословно се предаваха признанията на Янг пред Блум. Те доста се разминаваха с обяснението му пред Държавния департамент и изявлението на говорителя пред средствата за масово осведомяване. Ванс отиде в Белия дом и каза на Картър, че Янг трябва да бъде уволнен. Картър даде формално съгласието си, но допълни, че иска „време за размисъл“.
На следващата сутрин в 10 часа Янг пристигна в жилищния сектор на Белия дом, за да си подаде оставката. Час и половина по-късно той излезе за малко и отново се върне при Картър. Отидоха заедно в „Хамилтън Джордан офис“, където се бяха събрали останалите висши служители на Белия дом. Картър го бе прегърнал през рамото и Янг съобщи на приятелите си, че си подава оставката. Два часа по-късно прессекретарят Джоди Пауъл заяви, че за дълбоко съжаление г-н Янг напуска работа.
На път за Средния изток мирният пратеник на САЩ Щраус каза:
— Аферата „Янг“… подсилва недоказаните подозрения, че Съединените щати вършат задкулисни машинации с ООП.
