на палестинците, разрушават домовете им и ги разстрелват без съд и присъда.
Едва ли има семейство на Западния бряг, което да е без някой роднина, хвърлен в затвора от военните власти — добави Картър.
Израелските данни показват, че между 15 000 и 20 000 палестинци са били ранени, а 50 000 арестувани поне веднъж. Около 13 000 от тях все още са зад решетките.
На 12.IV.1990 г., в навечерието на Великден, група от 150 запалени еврейски националисти се нанесе в свободната сграда в центъра на християнския квартал в Йерусалим, известна като Странноприемницата на св. Йоан. Странноприемницата е в непосредствена близост с Църквата на Светата гробница, почитанаот християните като мястото, където е бил погребан Исус Христос. Това беше груб опит за провокация на християнската общност.
В продължение на десет дни израелското правителство отричаше участието си в събитието. Най-сетне признаха, че групата е получила от тях 1,8 милиона долара, т.е. 40% от наема на сградата.
Сенаторът Робърт Доул, който бе на обиколка в Израел, заяви в свое интервю, че огромната финансова помощ на САЩ за Израел трябва да бъде чувствително редуцирана, за да се подсилят фондовете за развиващите се демокрации в Източна Европа и Латинска Америка.
На 1.III.1990 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър потвърди намерението на администрацията на Буш да отклони част от помощта на Съединените щати за Израел и други страни към новите демокрации. Шамир бе дълбоко възмутен от факта, че Бейкър обеща заем от 400 милиона долара за Израел с изричното условие да се прекрати създаването на нови селища в окупираните територии.
Може би най-добрата илюстрация за настроението на дясното крило в Израел е забележителният случай с равина Моше Левингер, лидер на крайно дясното движение на еврейските заселници. През юни 1990 той получи шест месеца зад решетките за небрежност: бе застрелял арабин.
На 7.X.1988 г. Левингер минавал с колата си през Хеброн, когато някой хвърлил камък по нея. Той изскочил от колата и взел да стреля напосоки, при което убил собственика на някаква бръснарница, арабин. На едно от съдебните заседания Левингер влезе в залата с високо вдигната пушка и заяви, че е имал „привилегията“ да застреля арабина. След прочитането на присъдата Левингер бе отнесен до затвора на раменете на възторжена тълпа.
Равинът Моше Цви Нерия, директор на известното религиозно училище „Бнай Акива Яшийва“, изнесе лекция в защита на Левингер:
— Много мисъл не е нужна, дошло е време да се стреля.
Юристът Хаим Коен, бивш съдия от Върховния съд на Израел, сподели:
— Днес нещата се развиват така, че ме е страх да си помисля какво може да стане утре. Не бях чувал някой да е съден за небрежност, след като е застрелял хладнокръвно човек. Сигурно съм с остарели схващания.
Интифадата и последвалият срив на морала и човечността са пряк резултат от мегаломанията на „Мосад“. Оттук тръгва всичко. Чувството, че можеш да постъпиш както си искаш, с когото си поискаш, само защото е във властта ти.
Израел е в голяма опасност. Тези неща не се контролират. Продължават побоищата над палестинци, а Шамир казва:
— Те ни карат да бъдем жестоки. Принуждават ни да нараняваме деца. Не са ли отвратителни?
Ето това става, след като всичко е потънало в секретност от години; след като в сила е принципът „ние сме правите и ще бъдем правите на всяка цена“, а държавните служители умишлено се дезинформират и насилието и измамата са норми на поведение. Та нали мотото на „Мосад“ започва с „Чрез измама“?
Заразата започва от „Мосад“ и през правителството плъзва надолу в израелското общество. Има много хора, които се изправят срещу това, но никой не чува гласа им. И с всяка стъпка надолу пътят става по- стръмен, а връщането по-трудно.
Най-страшното проклятие в „Мосад“, което някой катса може да отправи към друг, е простото пожелание:
— Дано да прочета за теб във вестника!
Може би само така ще се променят нещата.
Приложение II
Извадка на „Мосад“ за структурата на датските служби за сигурност
(Преведено директно от файла за датското разузнаване в компютъра на „Мосад“)
Страна 4647 1985
Препечатано копие за страната
Редовен — 1536 13.VI.1985 г. До: Машове От: Страна Секретно — 4647
Мораво А-Датска служба за гражданска безопасност (ДСГБ)
1. Датската служба за гражданска безопасност е в състава на полицията. Тя е подчинена на Министерството на правосъдието.
2. Персоналътна службата, както и всичко останало идва от полицията. Министерството на правосъдието контролира дейността на службата. Контролът се изразява в разрешение за започване на операции, като за всяка се изисква отделно одобрение.
3. Командващият службата и заместникът му разполагат с трима официални съветници, които са и свръзки с подчинените им. Всеки от тримата отговаря за няколко подотдела.
4. Главните задачи на службата са контрашпионажът и антитероризмът. Службата носи отговорност за охраната на датските инсталации и посолства в чужбина. Задълженията им към Израел включват непрекъснато наблюдение на палестинската общност в Дания, възлизаща на 500 души.
5. Всяка операционна дейност на ДСГБ се посреща с подозрение и враждебност. Това Представлява сериозен проблем. Действията на службата се ограничават значително и от Министерството на правосъдието. Службата е задължена да обяснява, анализира и оправдава всяка стъпка, която смята да предприеме, особено ако това засяга свободите на личността. Службата се ръководи от видни обществени фигури и това я парализира.
6. Срещи с „Мораво“ се провеждат често. Всеки път, когато се нуждаем от извънредна информация, можем да уредим съвещание с тях в срок от няколко часа.
Веднъж на три години се провежда семинар по ПАХА. Последният бе миналия месец.
7. Сътрудничеството ни с „Мораво А“ е много тясно. Отношенията ни са добри и ползотворни.
Наш представител („марат“) присъства на заседанията им в ролята на съветник по ПАХА.
„Мораво“ винаги се обръща към нас, когато става въпрос за „маянот“ (код за подслушвателни устройства; буквалният превод е „извор“ или „източник“).
Венец на сътрудничеството ни е операция „Дружба“ (разпит на палестински пилот в болница в Дания от представител на управлението в Тел Авив). Кодът на главната квартира е ХА-И-ХАЛ, или „дворец“. Операцията целеше вербуването на иракски пилот. Датчаните поеха огромен риск, макар че ползата бе изцяло за нас.
Навремето бяхме започнали друга операция с „Шосанимо“ и „Абу ел Фида“, която трябваше да се проведе в Дания. Отказахме се от първоначалния си план поради причини, зависещи изцяло от нас.
8. Информацията, която получаваме от „маянот“, ни дава пълна картина за палестинската общност в Дания и известни сведения за политическата дейност на ООП.
9. Често обсъждаме с датчаните гореспоменатите теми.
10. По въпроса на „махол“ (буквално „танц“ съвместни операции по вербуване) получаваме пълната им подкрепа, когато и както я поискаме.
11. Централни фигури
A. Хенинг Фоде — командващ службата. Назначен през ноември 1984 г.
Б. Майкъл Лингбо — зам.-командващ от август 1983. Няма опит в разузнаването и все пак отговаря за
