и да му обяснявах после, Мики не искаше да повярва. Каза, че съзирал как духът ми се развява на няколко сантиметра от тялото ми — червен флаг, предупреждаващ го да се пази от измама. Така силно се разплаках. Очите ми чак пресъхнаха. Казах му, че веднъж съм излизала с Боби, но не сме стигали до никаква близост.
Мики просто излезе от колата, дойде до моята страна, отвори вратата и ме издърпа навън. После си се качи и потегли, без да каже дума.
Мило дневниче. Боби Гънтър е безгръбначно. Щял да се удави в басейнчето с рибките на майка си зад къщата им. Въпреки че в него има само две педи вода. Но нали казват, че човек можел да се удави и в локва. Карла казва, че през остатъка от живота си щял да бъде като бавноразвиващите се деца и дори нямало да може сам да се изпикава. Тъжно е, но смятам, че точно това заслужава. Ще горя ли в ада, задето говоря така?
Не съм виждала Мики от онази нощ и плача всеки ден, но си имам подозрения, че може да е направил нещо на Боби. Наречи го „женска интуиция“. Мразя го. Върви по дяволите, Мики Нокс!
Мило дневниче. Тази сутрин баща ми отиде до колата и я намери пълна цялата с животински вътрешности. Издрайфа се пет или шест пъти, преди да успее да стигне до телефона и да се обади в полицията. Каза им, че Мики го е направил, понеже работи в месарницата и така нататък. И аз съм на същото мнение.
Майка ми не може да спре да трепери.
А сега голямата новина. Преместваме се в Талъхаси, Флорида. За което баща ми обвинява мен, но ако ме питаш, той е едно голямо ПК лайно. Не искам никога повече да видя този град, нито Мики Нокс.
Какво отвратително лято. Надявам се втората ми година в гимназията да се различава коренно от тази, иначе ще полудея.
5
Ако Сканети знаеше нещо за психологията на влюбените, нещичко, каквото и да е, за любовта, нямаше да си губи времето в планиране на блокади и проверки по пътищата, за да улови жертвите си. Просто щеше да се насочи към Лас Вегас. Без да е необходимо да се правят сложни изчисления — посока към залеза, ето накъде щяха да се отправят Мики и Малъри.
Проснал се върху мъртвото тяло на пустинята, сглобен сякаш от парченца от „Лего“-то на дядо Боже, градът беше абсурден: място за игра. Зад крепостните му стени времето спираше, денят ставаше нощ и обратно и всичко беше до теб и се случваше моментално: ковачница на греха. В тази алтернативна вселена мъже, които биха се спрели и от жълтото на светофара, внезапно установяваха, че са вътре с пет хилядарки, а в същото време и на същото място съпругите на училищните им преподаватели играеха видеопокер и запяха танцьорки по монокини.
Лас Вегас е град, построен да даде възможности за изява на истински лудешката любов. Нищо по-малко не би просъществувало в него.
Влязоха в града по залез слънце, тъкмо навреме да видят събуждането на неоновите светлини.
Мики отиде да намери стая, а през това време Малъри се замота из казиното: покрай оазиса — подобие на Джунгла, грамадните аквариуми, спортния бар, групата, изпълняваща реге, и рулетката. Най-силно я порази липсата на каквито и да било стени — имаше само цветни пътеки, виещи се във всички посоки, сякаш се намираше в страната на приказките. Следвайки ги, на два пъти се озова пред една маса за бакара или, може би, по веднъж пред две различни маси с приличащи си японски бизнесмени. Табелки, висящи от тавана, упътваха към най-различни възможни цели, но никоя не показваше откъде да се излезе.
И навсякъде, ама навсякъде, имаше ротативки. Стояха си в редици, а работници-мравки непрекъснато ги тъпчеха с четвъртдоларови монети, премествайки се при съответната ротативка при необходимост или сигнализирайки на други насекоми за монети (още храна) или някаква напитка за самите тях. Ротативките пък не представляваха нищо повече от светлинки и лостове; редица отвори за жетони стояха отворени, докато мравка от трети вид събираше меда от тях, отбелязвайки старателно резултата от работата си в бележник.
Малъри се разположи в секцията с астрологическа тематика на казиното и се заигра на „Козирог“. В чест на зодията на Мики, не на нейната собствена.
Машината беше способна да озвучава играта само с последователност от четири тона, същите, които издаваха и флиперите, а и не само те — цялото казино беше изпълнено с все същата мелодийка, повтаряща и наслагваща се в безкрайно, зашеметяващо бръмчене. Видеокамерите на казиното обърнаха внимание на Малъри още щом спечели петнайсет монети, при положение че беше вложила две. После отчетоха загубата на десет от тях. Щяха да минат дни, преди полицията да попадне на кадъра, в който тя изрита машината при шестия си пореден неуспех.
Дотогава двамата Нокс щяха отдавна да са напуснали Вегас, а броят на жертвите им да е нараснал с нови дванайсет.
Седнал две редици по-нататък, Питър Т. Райс, солиден залагач от Тексас, наблюдаваше Малъри, която се премести при друга машина. Машината се казваше „Кулата“, с три монети за една игра, които се пускаха в отделни линии, а линиите се гънеха като паяжина по стъклото й, сякаш то е било натрошено, а впоследствие парчетата събрани и залепени със сребриста лепенка. Малъри беше единствената, играеща на тази редица, и се беше подпряла на стена (стена!) от огледала, отразяващи някакво различно, като че ли по-празно казино.
По-късно Райс си спомняше много добре как Малъри думкала машината след всяко зареждане с по три четвъртдоларови монети. „Тя не печелеше много, но, изглежда, съумяваше да измъкне от машината толкова, колкото да продължи да играе.“
Беше започнал да я оглежда внимателно от глава до пети, с мисълта, че му изглежда доста познато, но без да е в състояние да си припомни по каква причина, когато забеляза, че и още някой се е отдал на същото занимание — младеж на колежанска възраст, играещ с лениви движения на друга близка машина.
„Разбрах го точно какво прави — казва тексасецът. — Зяпаше я в извивката, където бедрото й се среща със задника. Знам го със сигурност, защото и аз правех същото.“
Сменяйки ротативката, колежанчето се премести малко по-близо и разтърка пръсти, за да свали мръсотията от монетите по тях. Русата му коса беше подстригана късо, в модерен сред неговите връстници стил. Пура, получена гратис, беше пъхната в джоба на тъмносинята му риза. Изведнъж той се оказа точно зад Малъри.
— Извинете, казахте ли нещо? — попита я той, широко усмихнат.
Малъри пусна три монети в отворите и дръпна ръчката.
Колежанчето постави бутилката си „Хайнекен“ до „Кулата“ и се намести в стола до Малъри.
— Мисля, че ви чух да казвате името ми.
— Само ако името ти е Ебльо — каза тя.
— И така би могло да е, стига да ти се иска.
Той отпи от бирата и задържа течността продължително в устата си, преди да я преглътне.
„Малъри, изглежда, никак не се впечатляваше от присъствието на момчето — припомня си Райс. — Цялото й внимание беше погълнато от автомата. Поне тогава аз така си мислех. Отстрани изглеждаше, сякаш с всички сили се старае да разбере каква е системата му.“
Момчето обаче не се притесни ни най-малко.
— Смятам, че ти си най-страхотната мадама в цялото казино — каза то. — Ще ми окажеш висока чест,
