ако ми разрешиш лично да те докарам до оргазъм.
Райс се усмихна и си помисли, че фразата вероятно е върхът в тактическите умения при полеви маневри от този род, достигнат от колежанчето. Звучаща като изискан комплимент от устата на аристократ. Въпреки това момичето не захапваше.
— Дори ще поема финансовото покритие на разходите, свързани с дейността ти, така да се каже, ако това при теб е задължително изискване. Или си имаш някой, който, нали разбираш, да се занимава в необходимите в подобни случаи резервации?
Тексасецът забрави за опитите си да изглежда дискретен и се взря любопитно в лицето на момичето, просто за да види реакцията й на последното подмятане. „Отне й няколко секунди, за да й просветне точно какво значат думите на момчето — припомня си той по-късно. — Но внезапно озадаченото й изражение изчезна.“
Малъри взе бутилката от ръцете му, надигна я и отпи голяма глътка. Усмихваше се. В очите й играеха пламъчета, които човек не можеше да различи, освен ако не се загледаше съвсем внимателно в зениците й и там, надълбоко, щеше да ги открие. Тя притисна леко студеното шише до коляното му, после го придвижи бавно нагоре по вътрешната част на бедрото, до слабините, които бяха започнали да издуват панталона. Разтърка го няколко пъти нагоре-надолу по чатала, наблюдавайки как очите му се разширяват. Точно когато колежанчето се пресегна, за да насочи ръката й в същата област, тя му връчи бутилката и се изправи да си ходи.
— Какъв е номерът на стаята ти, Ебльо?
— Шестнайсет шейсет и девет — отговори колежанчето с усмивка. — Значи ли това, че ще наминеш?
— Още не съм решила — каза тя през рамо. — Но, ако дойда, няма да съм сама.
— А с кого? — извика момчето, захилено до уши.
— Много ще ти хареса, — извика тя от изхода на залата. — Усмъртително преживяване.
Момичето се изгуби в тълпата, а колежанчето се завъртя в малък танц на радостта. Следващата среща на тексасеца с момчето щеше да е по време на новините от девет часа — чистачката Кони Родригес вече щеше да е открила голото му тяло в стая № 1669 и припаднала при гледката.
При аутопсията извадиха двайсет и седем парчета зелено стъкло от челюстта на студента първа година в Университета на Уисконсин в Медисън, Чип Бъркхарт. В резултат възникна предположението, че той е бил принуден да напъха дълбоко в гърлото си празна бутилка от бира „Хайнекен“, симулирайки фелацио. След вкарването в гърлото бутилката е била строшена вътре в него с твърд предмет, най-вероятно с крака от маса, намерен в близост до жертвата, в резултат от което по лицевите тъкани и в основата на мозъка са се набили малки парчета стъкло, перфорирайки също така трахеята на няколко места. Смъртта беше настъпила от задръстване на белите дробове с кръв.
Близо до тялото му бяха намерени петцентови и двайсет и пет центови монети с петна от окисляване и това даде основание на съдебните медици да отворят стомаха му, където намериха осемнайсет долара и седемдесет и пет цента, почти всичките в монети от но четвърт долар, както и няколко жетона по един долар. Бъркхарт със сила е бил принуден да погълне монетите за игра на ротативките, преди да умре, и голяма част от тях бяха останали в тялото му, въпреки че бе повръщал три или повече пъти.
В полицейския доклад се правеше предположението, че убийците си играли с него, използвайки го като ротативка.
Както се оказа, тялото на Бъркхарт беше само първото открито от поредицата, започнала много по- рано — минути след пристигането на Мики и Малъри във Вегас.
Докато сладураната му си играеше на ротативките в казиното, Мики се запъти да намери стая за през нощта, като пренебрегна напълно услугите на рецепцията, предвидени за целта.
Обикаляйки бавно коридорите на единайсетия етаж, той стигна до неприятното откритие, че заключалките на вратите не поддават на обичайния начин за насилването им. Бравите в хотел „Мираж“ нямаха езичета, а магнитни ивици, активиращи кодове в централния компютър. Е, как да не ти се прииска да хванеш някое очилато математическо генийче и да му разбиеш голямата глава в стената! Покрусен от факта, че ножът му не е достоен противник на модерната технология (полицията откри сходни белези от издълбаване върху девет врати), той се упъти към асансьорите и изведнъж забеляза една жена. Приближаваше се към него.
Жената изглеждаше на около четиридесет и пет години, все още стройна и с привлекателна външност, макар че като вървеше, малко се клатушкаше. Носеше под мишница две купчини папки. Мики се обърна към най-близката врата и се престори, че я отключва, докато жената отмине, после се вторачи в нея, докато тя се оправяше с ключовете и папките си, изчака бравата да щракне и се хвърли. Повдигна я изотзад и я вкара в стаята, затиснал устата й с ръка, за да заглуши вика. Вратата безшумно се затвори и се заключи автоматично.
Трябваше му само минута, за да открие Малъри в претъпканото казино — обикаляше го по краищата, из тъмните и тихи ъгли, където не би се завъртял никой друг. Изкачвайки се в остъкления асансьор, двамата танцуваха под звуците на „Магия“ на Франк Синатра — ръцете на Мики се бяха обвили около голия й кръст, а пръстите му се плъзнаха под дънките й, когато тя обгърна краката му със своите. Ноктите й пробягаха през гъстата му, стърчаща във всички посоки коса, надолу зад ушите му, до твърдата четина на брадичката. Целуна го, минавайки с устни по линията на яката на ризата му и зави към вдлъбнатината точно под адамовата ябълка. „Исусовата ямичка“ — така я наричаше тя, защото приличала на главата на мъж, седнал на трон, и ключицата оформяла ръцете му, поставени върху облегалките. Ямичката й миришеше на Мики и това й действаше като наркотик.
Мики я пренесе през коридора, с крака увити около кръста му, целувайки я толкова силно, че почти не виждаше къде върви. В стаята, без изобщо да се откъсва от нея той успя да смъкне дрехите и на двамата. Захвърлен ботуш остави черен белег на стената… Движеха се й се сгъваха като едничък мускул, ин и ян, кожа, плъзгаща се по кожа, без да се отделят една от друга; вътре в нея, около него, едно цяло. Той я стискаше в силните си ръце — както майка брани дечицата си, и би я задушил в прегръдката си, ако не дишаше в устата й, докато се целуваха.
Ръцете й натискаха кръста и задника му, за да го чувства и тя целия. Бяха като две нишки прежда, сплетени в една. Неотделими, докато съдбата не ги раздели.
Хвърлена в клозета, с вързани ръце и крака и запушена уста, Лиз Делакроа гледаше през процепа как двама непознати правят любов в леглото на хотелската стая, чиято такса вписваше в сметката на конгреса. Устните й вече пареха и се подуваха от лепилото, което се просмукваше в кожата й: лепилото на три етикета с надпис „Здравейте, казвам се…“
Лиз ги гледа как се любят цели два часа без почивка, после изгуби съзнание.
6.
