всяка думичка, написана във връзка с тях, под претекст, че прави изследване за нуждите на архива в Куонтико. Нещо като проява на манията й за „статистическа цялостност“ — този термин използваше в споровете им Дан, ортопедически хирург, с когото тя излизаше от време на време. В известна степен диагнозата му беше правилна. Тя беше от хората, които, след като наместят всички парченца от мозайката, я заливат с лепило, лакират я и я заключват за вечни времена в съответния шкаф.
Честно казано, тя не беше убедена, че всички парчета от мозайката на Мики и Малъри са събрани, да не говорим за подреждането им. Нетривиалността на случая беше очевидна — двамата Нокс бяха избили повече от петдесет души, а в следствието зееха дупки, които всички, работещи по него, съзнателно пренебрегваха — заключения, невръзващи се в логически вериги и насила натикани на мястото на логически оправданите. С докторска степен по криминална психология, тя не беше склонна да се поддава на чувства или подозрения в работата си. Но в случая нещо определено куцаше.
Тя нае кола в Албъкърк и подкара по пътя за Галъп още преди слънцето да се е показало на хоризонта. Неделята е необичаен ден за изпълняване на служебни задължения, но за срещата си със следователя по тежките престъпления на окръг Кук тя отделяше от личното си време. Да не говорим, че отделяше и от личните си средства за осъществяването й. Катрин пристигна пред къщата на следователя, точно когато небето се обагри в ярката синя светлина на деня в Ню Мексико.
Ърл Джонсън отлично се справяше с работата едновременно на следовател и на съдебномедицински експерт на Галъп, действайки почти изцяло еднолично, с изключение на случаите на верижни катастрофи или пожари в детските ясли. С нежелание беше приел предложението й за среща, когато му се беше обадила от Вашингтон. Все пак й отвори. Изглеждаше открито враждебен.
— Надявам се, нямате нищо против, ако направя запис — каза тя, включвайки касетофона си. — При нас това е стандартна процедура.
— Нямам нищо против — отвърна той.
Гинис: Проба, едно, две, три. Катрин Гинис интервюира съдебномедицинския експерт Ърл Джонсън в дома му в Галъп, Ню Мексико, два и половина следобед.
Джонсън: И аз използвам такова. „Сони“ ли е?
Гинис: „Панасоник“. Обзалагам се — при аутопсии.
Джонсън: При аутопсии и защото пиша книга.
Гинис: Не за Мики и Малъри, надявам се.
Джонсън: Историята е измислена. Става дума за съдебен лекар, в малък град, който решава загадките на неразкрити убийства.
Гинис: Като онова шоу, „Куинси“?
Джонсън: Не точно. Ето, това са документите, които искате.
Гинис: Това ли са единствените ви документи за Хейли Робинс?
Джонсън: Единствените, от които се нуждаете.
Гинис: Не това ви попитах.
Джонсън: Ваш проблем.
Гинис: Ще може ли да видя и други документи?
Джонсън: Всичко, от което се нуждаете, е тук.
Гинис: Предполагам, че ще трябва да приема това за отговор на въпроса си.
Джонсън: Сигурен съм, че ще измислите други.
Гинис: Господин Джонсън… доктор Джонсън. Не искам да си мислите, че в момента ви разследвам, защото няма такова нещо. Тук съм само защото забелязахме някои несходства между смъртта на Хейли Робинс и всички други убийства, приписвани на Мики и Малъри Нокс.
Джонсън: Например?
Гинис: Например защо тя е била убита, при положение че други заложници са били освобождавани, ако тя изобщо е била вземана за заложник. Никоя от останалите жертви не е била удушена. Никоя от останалите жертви не е била премествана след смъртта й. Също така, не можем да поместим факта на смъртта й в хронологията на събитията — такава, каквато ни е известна. Не ви обвинявам в извършването на каквото и да било нарушение. Просто се надявах, че можете да отговорите на някои от тези въпроси.
Джонсън: Разрешете ми да се защитя от обвиненията ви, като ги разгледам едно по едно, ако така е угодно на уважаемия обвинител. Първо, младата жена очевидно е била отвлечена и задържана по начин, сходен със случаите на всяка от другите три жертви на Мики и Малъри. Подробностите са почти еднакви.
Гинис: Освен че другите трима заложници са живи. Хейли Робинс е мъртва.
Джонсън: Госпожице Гинис, ще оставя на вашия отдел да реши проблема защо са я убили. Аз работя само с конкретни факти и знам как е била убита. Била е удушена. Доказателствата за това са неоспорими.
Гинис: Типично за нашите убийци е използването на пистолет или нож.
Джонсън: В един случай използваха огън, а също бидон, и бутилка от бира „Хайнекен“, ако не греша. Удушаването не е сериозно отклонение от основното кредо, ако се вземат предвид всички тези примери.
Гинис: Вие смятате, че както и при другите заложници Хейли Робинс е била завързана, преди да бъде убита?
Джонсън: Точно така.
Гинис: И въпреки този извод в докладите ви не се споменава за никакви рани по китките или глезените, които да навеждат на мисълта, че тя е била вързана. Никакви нишки, никакви посинявания, нищо. Ако е била завързана, тя е щяла да се бори да се освободи от въжетата, докато се разрани и болката стане непоносима. Има го в учебника по патология, на страница сто и първа, докторе.
Джонсън: Ако намеквате, че съм пропуснал или пренебрегнал нещо важно, на ваше разположение са снимките. Прегледайте папката. Ще видите, че по китките и глезените й липсват контузии. Но от обстоятелството, че липсват белези, оставени от въжето, не може да се направи извод, че тя не е била завързана. Съществуват много начини за връзване, при които тя да е лишена от възможност да мърда. Изолирбандът например…
Гинис: Щеше да остави отпечатък върху кожата, за което вие явно не сте проверили. Също така, при махането му, за него са щели да залепнат косъмчета от китките на момичето. И защо Мики и Малъри Нокс да се занимават с махането на лепенката? Да си губят времето за почистване на тялото — това би сигнализирало за някакво пречупване в тях, за появата на ритуални елементи. Не знам дали сте запознат с докладите на останалите четиридесет и девет следователи, но чистотата не е тяхна характерна черта.
Джонсън: Е, добре, госпожице Гинис, бих искал да знам защо сте тук. Бих искал да знам защо намирате за нужно да изравяте цялата тази трагедия, да събуждате спомена за болката и страданието не само за моите сътрудници, но и за семейство Робинс, които прекараха последната година, опитвайки се да помогнат на духа на дъщеря си да намери покой.
Гинис: Доктор Джонсън…
Джонсън: Появявате се със значката и мръснишкото си отношение и ми заявявате, че съм провел изследванията си неправилно, при положение че в тази стая аз съм единственият с достатъчна подготовка да обсъжда въпроси от съдебната медицина. Нямате работа тук, не съм ви канил. На бюрото в кабинета си имам визитната картичка на някой си инспектор Кларк, ваш висшестоящ, ако не греша, и няма да се поколебая да му е обадя, ако незабавно не престанете с тези въпроси.
Гинис: Доктор Джонсън, чета един от документите в папката, която ми връчихте преди малко, и в него се казва, че изпод три от ноктите на лявата ръка на жертвата била извлечена тъкан от кожа. Попаднала там вероятно, когато Хейли Робинс се е отбранявала от нападателя си и го е издрала.
