Катрин Гинис позвъни на секретаря си в дома му, вдигна го от масата на редовното му неделно барбекю и го помоли да разбере колкото е възможно по-скоро къде е Джак Сканети. Ответното позвъняване дойде само след минути с информацията, че Сканети е в Батонгавил и се подготвя да ескортира семейство Нокс до „Нистрьом“ на следващия ден.
Тя пресметна бързо, че ще успее да стигне в Албъкърк около единайсет сутринта; полетът в единайсет и четиридесет щеше да я стовари в Чикаго в три следобед и, като се вземеше предвид трафикът, щеше да пристигне в Батонгавил малко преди пет. Така че поръча на секретаря да й направи резервация.
Парчетата от мозайката идваха по местата си.
Джак Сканети се разхождаше безцелно из залите на затвора с усилено строг режим Батонгавил и се опитваше да си припомни точно колко убийци е изпратил тук. Поне дузина, реши той, въпреки че лицата им се сливаха в неотделима маса.
Само едно лице не се сливаше с останалите — на Малъри Нокс. Никой не можеше да се сравни с Малъри Нокс. Той много добре помнеше усещането, когато я бе сграбчил в нощта на арестуването й и се правеше на полицейски служител, отнасящ се отговорно към задълженията си. Но дори главата на Йоан Кръстител не е била толкова грижливо пазена от Саломе, колкото тялото на Малъри в люлката на ръцете му. А скоро му предстоеше да я види отново.
Първите две четвъртини на „Супербоул“ бяха свършили и резултатът до момента предвещаваше разгром — 20:3. Въпреки слабата игра вниманието на повечето обитатели на затвора беше приковано в размазването на „Бъфало“ и Сканети разполагаше с шанса да се запознае повторно с Малъри Нокс, без да бъде особено притесняван.
Това беше истинската причина да се натовари с настоящата си задача. Не — както оня идиот Макклъски беше настоявал — за да пръсне мозъка на Мики Нокс в неравностойна схватка, когато ръцете на страшилището ще са приковани за решетките на някой затворнически автобус някъде в пустинята. А за да види отново Малъри.
Чудеше се колко ли проблеми ще му създадат двамата каубои с дебели вратове, прикачени към него „да го пазят“, като че ли имаше нужда от телохранители.
— Надушвам я — каза им той. Все още бяха на два етажа от нея. — Вие не я ли надушвате? По същия начин миришеха и чаршафите й във Вегас. — Беше се запотил. Стъпките му затропаха по линолеума. Какво се чуваше над техния тропот, пеенето й ли? Това ли беше звукът, който започваше да се чува в далечината?
— Мисля, че е пейджърът ви, господин Сканети — обади се един от каубоите.
Номерът на телефона, който набра от стаята на сержанта, му беше непознат, но прищракванията и шумът от статичното електричество подсказваха, че е от подвижен телефон. Отговори му женски глас.
— Детектив Сканети? Обажда се Катрин Гинис.
Мадамата от ФБР. Последният човек, от когото очакваше да бъде потърсен или с когото имаше желание да разговаря.
— Какво има, Кати? Какво ни става? — Зачуди се дали е схванала намека му.
Дори да разбираше от намеци, тя не прояви желание да се поджавкат.
— Първо, искам да ви предупредя, че този разговор се записва, детектив.
— Да не би да си ми станала началник, Кати? Или ще се занимаваш със залаганията ми?
— Федералните закони ми забраняват да се занимавам с подобни дейности.
— Е, вие, федералните служители, винаги намирате начин да се измъкнете сухи от водата, не е ли тъй?
— Искам да ви задам няколко въпроса, свързани с едно от убийствата в Галъп.
— По дяволите, пак ли Мики и Малъри? Връщате ме доста назад във времето, детектив Гинис. — Той издърпа едно от чекмеджетата на бюрото и откри, че е пълно с броеве на „Плейбой“. — О, извинявай, ама ти детектив ли си? Не си спомням каква беше точно.
— Към мен се обръщат с „доктор Гинис“, не с Кати, и съм следовател от контингента на ФБР.
— Добре. Ами тогава, с какво бих могъл да ви помогна, докторе? — Статичната пукотевица вече почти заглушаваше връзката, Гинис явно се приближаваше към границата на функциониране на клетъчната си телефонна мрежа. Сканети се надяваше връзката напълно да се изгуби. Но в следващия момент го заинтригува друга мисъл. Къде ли я беше отвял вятърът, та клетъчната връзка почти не функционираше? Със сигурност не някъде по източното крайбрежие.
— Бих искала да чуя какво можете да ми кажете за Хейли Робинс.
— Честна дума, това име не ми говори нищо. Става дума за жертва ли?
— Тялото й беше намерено в канавката на едно автокино. Става дума за проститутка, известна като
