окъсан вид на писмото, така несъвместим с истинските навици на Д. към методичност и показващ умисъл да се заблуди наблюдаващият, че документът е маловажен — тези неща заедно с прекалената очебийност на документа, сложен така, че всеки посетител да го забележи, което съответствуваше точно на изводите, до които бях стигнал по-рано тези неща, повтарям, не можеха да не събудят подозрение у човек, дошъл тук с намерение да дири нещо подозрително.
Проточих колкото се може посещението си и докато обсъждах най-оживено с министъра тема, която, както знаех, винаги го интересуваше и вълнуваше, съсредоточих вниманието си върху писмото. При този оглед се помъчих да запомня неговия външен вид и мястото му на поставката и накрая направих едно откритие, което разпръсна и най малките ми съмнения. Разглеждайки краищата на документа, забелязах, че са по-протрити, отколкото би било необходимо. Те бяха с оня начупен вид, какъвто има твърда хартия, когато се сгъне веднъж, затисне се с папка, а после се разгъне и прегъне отново по същите ръбове, само че в обратна посока. Това откритие беше достатъчно. Стана ми ясно, че писмото е било обръщано наопаки като ръкавица, преадресирано и запечатано отново. Сбогувах се с министъра и веднага си тръгнах, оставяйки на масата една златна табакера за енфие.
На другата сутрин се върнах за табакерата, при което подновихме много енергично разговора от предния ден. Обаче, докато бяхме увлечени така, точно под прозорците на къщата се чу силен гърмеж, като от пистолет, последван от страшни писъци и от виковете на уплашена тълпа. Д. се завтече до един от прозорците, отвори го и погледна навън. В това време аз пристъпих до поставката за картички, взех писмото, пъхнах го в джоба си и го замених с точно копие (поне по външен вид), което грижливо бях приготвил в квартирата си, като имитирах много изкусно монограма на Д. с помощта на отпечатък от хляб.
Суматохата на улицата бе предизвикана от разюздаността на някакъв човек с мускет. Той стрелял в тълпа жени и деца. Патронът обаче се оказал халосен и оставили човека да си върви по пътя, смятайки го за луд или пиян. Когато онзи изчезна, Д. се дръпна от прозореца, където го бях последвал незабавно, щом се сдобих с нужния предмет. Скоро се сбогувах с министъра. Мнимият луд беше нает от мен.
— Но какво целяхте, като сменихте писмото с факсимиле? — запитах. — Нямаше ли да бъде по добре още при първото посещение да го грабнете открито и да си отидете?
— Д. е корав, хладнокръвен човек — отговори Дюпен. Освен това положително има в къщата си предани хора. Ако бях направил безумния опит, който предлагате, може би нямаше да изляза от там жив. И добрите парижани едва ли щяха да чуят вече за мен. Но освен тези съображения си имах определена цел. Вие знаете политическите ми убеждения. В тая работа аз действувам като защитник на засегнатата дама. Година и половина министърът я е държал във властта си. Сега обаче тя го държи във властта си, защото той, без да подозира, че писмото вече не е у него, ще продължава да я изнудва, като че то е още в ръцете му. Така неминуемо ще си навлече мигновена политическа гибел. При това падението му ще бъде не само стремглаво, но и скандално. Каквото и да разправят за facilis descensus Averni21, при всякакъв вид катерене, както е казала Каталани22 за пеенето, е много по-лесно да се качваш, отколкото да слизаш. В случая аз не изпитвам съчувствие, нито дори съжаление към тоя, който слиза. Той е monstum horrendum23, гений, но безпринципен човек. Признавам обаче, че много би ми се искало да узная какво точно ще помисли, когато тази, която префектът нарича „известна личност“, му се възпротиви и той се принуди да отвори писмото, което аз сложих в поставката.
— Какво? Нима сте написали нещо специално в него?
— Хм… виждаше ми се неприлично да оставям бял лист… обидно би било. Когато веднъж във Виена Д. ми погоди номер, казах му съвсем добродушно, че ще му го върна. А тъй като съм сигурен, че ще полюбопитствува да узнае самоличността на човека, който го е надхитрил, сметнах, че ще е жалко да не му оставя някакво разковниче. Той познава добре почерка ми, затова просто преписах в средата на празния лист думите: Un dessein si funeste, S’il n’est digne d’Atree, est digne de Phyeste24.
Това е от „Атрей“ на Кребийон25.
Информация за текста
© 1990 Борис Миндов, превод от английски
Edgar Allan Poe
The Purloined Letter, 1844
Сканиране и разпознаване: Светослав Иванов, 2006
Публикация: Издателска къща „Ведрина“, София, 1990
J.M.Dent & Sons LTD London, 1908
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2138]
Последна редакция: 2006-10-24 10:53:15
1
Няма нищо по неприятно за мъдростта от мъдруването. — Сенека (лат.). — Б. пр.
2
На третия етаж, улица „Дюно“ №33, предградие Сен Жермен (фр.). — Б. пр.
3
Вещ (фр.). — Б. пр.
4
Джон Абърнети (1754–1831) — английски хирург, известен с много грубото си отношение към пациентите. — Б. пр.
5
Кутия с принадлежности за писане (фр.) — Б. пр.
6
Прокрустово ложе — у древните гърци, леглото на разбойника Прокруст, на което той слагал жертвите си: на по-дългите отсичал краката, а по-късите изтеглял, за да се удължат. В преносен смисъл — изкуствена мярка, с която насила се мъчат да решат нещо. — Б. пр.
7
Франсоа Ларошфуко (1613–1680) — френски писател моралист. — Б. пр.
8
Жан Лабрюйер (1645–1696) — френски писател, сатирик-моралист. — Б. пр.
