— Ма!
Майка му се сепна в протяжния си вой, но не повярва на ушите си и продължи да ридае. Песента която пееха заглушаваше виковете му. Само Куай зала яростно на брега. Той обаче се одтласкваше с неистови усилия преодолявайки болката и се приближаваше с ритмични викове:
— Као еха! Као еха!
Няколко човека ги чуха и спряха да пеят и се обърнаха към реката. После и другите спряха да пеят. Последен спря шамана.
Сега всички го чуваха. Той ги виждаше на фона на светлината на огъня, но те не го виждаха в тъмното.
— Као! — крещеше задъхано майка му.
— Као! — пригласяше и цялото село.
— Као еха! — отговаряше им той и се приближаваше стремително.
Видяха го на няколко метра от брега. Когато дънера заора в калта няколко човека хванаха коренищата му.
Као цопна във водата, взе копието си с нанизаната на него риба и излезе на брега. Куай скачаше около него и пръскаше фонтани вода наоколо. Майка му се спусна и го прегърна цялата в сълзи. Дойде и баща му. Взе му копието, опипа го невярващ целия и му зашлеви два яки шамара, от които Као се свлече на колене. Баща му го хвана за косата, изправи го и му зашлеви още един шамар, но по-слаб, прегърна го и се разплака.
Нощта Всички се радваха, че Као се е върнал, само шамана го гледаше подозрително. Като мина известно време той се доближи до Као и го попита;
— Боговете ли ти помогнаха да се върнеш? Ти видя ли ги?
— Не! Аз се върнах сам, но се молех усърдно и те ми помогнаха да се сетя как да се върна.
— Нищо добро не е дошло по тъмно, а ти се върна по тъмно. Не се знае кой ти е помогнал.
— О, хвала на Боговете на светлото, защото аз се връщах по светло, дълго се връщах, само пристигнах на смрачаване.
Последното успокои окончателно шамана.
— Все пак как се върна? Нищо което е минало надолу по реката не се е върнало. — недоверчиво попита шамана.
— Утре ще ти покажа — отвърна самоуверено Као — много е лесно.
Погледа на шамана спря на разранените му ръце.
Шамана запя победна песен над всички злини, приближи до дънера и силно го бутна навътре. Дънера се заклати заканително и изчезна в мрака.
След малко танци около огъня, където ловците имитираха кой как е хванал плячка по едно време избутаха Као и той с кратък танц им показа как е бил отнесен и как се е върнал. Не се знае кой какво разбра, но после се разотидоха да спят.
Као не спеше в колибата когато не валеше силно. Беше си сплел клоните на един храст на хвърлей от колибата на родителите си и си имаше собствено леговище. Беше капнал и заспа бързо.
Събуди го приплъзващо движение в мрака. Тя се сепна и трескаво затърси парче дърво да се защитава, ако е някой звяр.
— Тихо, аз съм Пеа. — чу тихо почти детско гласче. — Много ме беше страх и много плаках за теб. Много плаках.
— Няма ли да ти се карат, момиче си …
— Никой не знае, че съм тук. Додох да ти се порадвам. Не се сдържах. — шептеше момиченцето и голото й тяло се плъзна по неговото.
Као я прегърна. Харесваше я, но бе много малък, за да й го каже. Още не беше ловец и нямаше право да иска каквото и да било.
Пеа бе толкова топла и всичко стана от самосебе си. После заспа прегърнал Пеа и когато се събуди нея я нямаше. Не беше сигурен дали е била при него или е сънувал. Баща му стоеше прав до него с две копия.
— Идваш с мен! — каза сухо и му подаде едното копие.
Као се измъкна сънено, взе копието и тръгна след него. Вървяха доста заедно с още десетина мъже. Беше лош ден. не можаха да хванат нищо, набраха плодове и се върнаха. На връщане само в една примка се бе хванала коза. Около нея подскачаха две малки козлета. Козата вече се задушаваше, а и трябваше да ги опазят от кучетата.
Някои ловци се приготвиха да я убият с копия, но шамана ги спря.
— Не сме гладни. Ако я убием, ще умрат и малките. Ще я заведем в селото. Нали помните как бяхме завели друга коза и я хранихме, а я изядохме когато нямаше нито дивеч, нито плодове. До тогава и козлетата ще са пораснали, сега няма никакво месо в тях.
— Козата е добро ядене и сега. — избоботи един едър ловец на име Додо.
— Да, — съгласи се шамана — но сестра ти има малко бебе, а млякото й е малко. Козата има много мляко. Не искаш да умре нейното бебе, нали!
Този довод окончателно спря всякакъв коментар.
Шамана каза на Као:
— Ти ще гледаш козата. Не я оставяй вързана, ще прегризе въжето и ще избяга. Вързана само ще я пасеш, а ще изплетем ограда, където да стои докато спиш.
Као достойно понесе обидата. Той да се занимава с коза! Као искаше да става ловец. Жените се занимаваха с кокошките. Все пак покрай козата щеше да е по-близо до Пеа.
След малко на завоя на реката видяха дънера с който Као бе плавал.
— Сега ще ви покажа! — извика Као и скочи на дънера преди да са го спрели. Клона още беше там. Хвана го и се одтласна от брега. Острата болка в изранените ръце го накара бързо да се върне. Ловците гледаха неодобрително и баща му пак го перна по врата, но съвсем слабо.
— Само проблеми създаваш Као. При козата ти е мястото. — това бе присъдата на шамана.
Като се върнаха се заеха да сплитат откършени клони за козата и козлетата.
Вечерта Пеа пак дойде при него. Сега вече й се порадва истински.
От другия ден под всеобщия присмех Као тъжно поведе козата за една връвчица. Само Пеа се подсмихваше дяволито отдалеч.
Не след дълго шамана му доведе още едно козле, след няколко дни още едно. Не стига другото ами и трябваше да дои козата в една кратунка когато Муна дойде с бебето за мляко. Когато бе по-далеч с кратунката идваше Пеа.
Постепенно Као започна да познава и да разбира козлетата, колкото и да бяха вироглави. Другите момчетии му викаха:
— Миришеш на коза! — и бягаха от него.
Когато беше сам Као се доближаваше до реката и се опитваше да намери начин да се задържи на едно дърво, което плува във вода, но винаги дървото се завърташе и той цопваше във водата. Пробва и с две дървета, но не ставаше и не ставаше.
Един ден се сети за страничния клон на дънера. Дълго се оглежда, но не видя нищо подобно. Започна да събира всякакви черва и върви и да пробва да вързва клечки докато получи някаква устойчивост. Само клечки вързани на триъгълник даваха нещо устойчиво.
Нещата започнаха да се усложняват. Пея му каза, че евентуално ще има бебе, но има много време докато й проличи.
Това го накара да пришпори експериментите си. Със сигурност знаеше, че няма да му дадат Пеа за жена, защото баща му бе беден, а нейния баща кроеше планове да я ожени за внука на шамана и да стане вожд, какъвто без благословията на шамана не можеше да стане. Вожд от доста време нямаха, защото шамана не обичаше синовете на бившия вожд. Освен големия бой който ще отнесе, можеше и да го убият, в най-добрия случай щяха да го прогонят завинаги, а можеше и Пея да убият. По тези въпроси големите бяха безкомпромисни и шамана не беше милостив, още повече, че шамана й бе хвърлил око за съпруга на внука си — тантурестия Симо.
Започна да събира много нагоре по течението на реката сал в един шубрак.
