— Можем да продължим да живеем като в приказка още много дълго, Лора.
Тя спря да танцува и лицето й изведнъж стана тъжно.
— Да. За един Форчън е достатъчно да завърти няколко телефона… — Лора понечи да се отдалечи, но той я хвана за ръката.
— Какво лошо има? Мислех, че ти е приятно. Че те заслепявам.
— О, наистина ме заслепяваш. Само че понякога, на хора, които не са свикнали с такава… богата храна, им идва… малко множко. Не зная колко… съм в състояние да погълна.
Той долови в гласа й нещо, което не можеше да определи съвсем точно. Беше го долавял и преди — някакво отдръпване и затваряне в себе си.
Двамата вечеряха на палубата, а яхтата бавно се плъзгаше по водите на залива. Вече привършваха с ордьовъра, когато Адам внезапно остави лъжицата си и каза решително:
— Трябва да разрешим загадката около твоята личност.
— Защо го реши точно в този момент? — погледна го изненадана Лора.
— Не зная — призна той с глупава усмивка.
— Ами ако се окаже, че всичко се е случило благодарение на тази загадка? — попита тихо тя.
Той я изгледа дълго и изпитателно.
— Признавам, че има нещо много вълнуващо във всяка загадъчна жена. Но в същото време е доста потискащо. Сигурно и за теб.
— Наистина е много потискащо да нямаш минало, на което да се опреш — каза тъжно тя.
— И не ти позволява да градиш планове за бъдещето.
— Бъдещето ли?
Той се пресегна и хвана ръката й.
— Честно казано, аз самият никога не съм се замислял много за бъдещето. Но между нас се появи нещо, Лора. И бихме могли… да го задържим. Колкото искаме.
След дълго мълчание, тя най-после каза:
— Не съм сигурна, че те разбирам, Адам.
— Мога да ти дам всичко, за което някога си мечтала, Лора. Фантастичен апартамент, кола по твой избор, екстравагантни пътешествия, дрехи…
— Много щедро предложение. — Тонът й обаче казваше точно обратното.
— Какво искаш от мен, Лора?
— Нищо, Адам. Съжалявам, ако съм ти дала повод да мислиш друго. Не мога да правя планове за бъдещето. И ако дойде моментът, в който ще мога… Е, кой знае какво ще искам тогава? Или пък какво ще искаш ти?
Тя стана от масата и се облегна на парапета. Яхтата беше на един хвърлей от Голдън Гейт. Адам застана зад нея. Съжаляваше за „щедрото предложение“. Разбра, че беше избързал. Връзката им бе още твърде нова и твърде крехка. А според Лора, и временна. Имаше голяма вероятност, щом си възвърне паметта, да си отиде. Да се върне към предишния си истински живот. А може би и към старата си любов.
Той се загледа в прелестния спокоен профил. Възможно ли е някой да я обожава повече от мен? Възможно ли е някой да й даде повече удоволствия?
— Обидих ли те, Лора? Не исках. Просто… Когато съм с теб, чувствам, че живея. И ни е толкова хубаво. Аз държа на теб. И просто си мислех…
— Всичко е наред. Зная какво си мислил.
— Не исках да те обидя, скъпа — каза тихо той. — При тези обстоятелства, това е всичко, което мога да ти предложа.
Тя се взря за миг в очите му и едва не се поддаде на нежния копнеж, който излъчваха. Но бързо извърна глава и се загледа в моста, едва сдържайки сълзите си.
— При тези обстоятелства нищо няма да излезе — рече твърдо тя.
Късно на следващата сутрин, когато Адам се събуди, Лора я нямаше. На възглавницата й имаше оставена бележка. С треперещи ръце той я взе и я разгъна.
Скъпи Адам,
Никога няма да забравя нашето невероятно романтично приключение. Когато четеш тези редове, аз вече ще съм на път за Денвър, за да благодаря на щедрото ти семейство за топлотата и търпението, с които се отнесоха към мен. Ти беше прав. Трябва да възстановя личността си.
Адам смачка бележката и я захвърли в ъгъла. После рязко отметна завивката, втурна се, съвсем гол, към гардероба и го отвори. Всичко, което беше купил на Лора, бе оставено вътре. Не беше взела нищо. Той трескаво започна да тършува из стаята с тайната надежда, че няма да намери златния медальон. Възлагаше всичките си надежди на него.
Рано сутринта Лора се бе обадила на Питър и го бе помолила да уреди полета й от Сан Франциско до Денвър. Той не зададе нито един въпрос и само след час бе уредил резервация за първа класа в търговски самолет, излитащ в седем и петнайсет. Написването на бележката за Адам беше много мъчително, но щом се подписа, тя бързо се облече и положи големи усилия да излезе по най-тихия начин.
Когато слезе от самолета в Денвър, Лора с удивление забеляза, че Джесика Форчън я чака на летището. Жизнената старица я изгледа изпитателно.
— Неприятности в рая?
— Единствената неприятност е, че трябва да подложа на изследвания мозъка си — усмихна се тъжно Лора.
— А аз мислех, че Сан Франциско е идеалното място за предложение — каза замечтано Джесика.
Лора замълча и двете се отправиха към изхода, пред който ги очакваше лимузина с шофьор.
— Е, и двете знаем, че ако чакаш човек като Адам да ти направи предложение, ще си умреш стара мома, скъпа.
Въпреки отчаянието и обърканата ситуация, в която се намираше, Лора се усмихна.
— Ти си голяма романтичка, Джесика. Но изглежда си малко изостанала от времето. — Усмивката й изчезна. — Аз също. Върнах се, за да ви благодаря за всичко и да се сбогуваме. Отивам си. — Тя бе сигурна, че ще последва възражение, но Джесика Форчън само кимна. — Бих искала, преди да замина, да се сбогувам и с Пит, Тру и Тейлър — добави Лора, след като се качиха в колата.
— Ами, в такъв случай ще трябва да те оставим в магазина. И тримата са там. Опитват се да предотвратят нов бунт.
— Какво?
— Този път като че ли е доста сериозно.
— Само не ми казвай, че пак ни заплашват със стачка. — В гласа на Лора прозвуча тревога.
— Абсолютно необмислена стачка. Няколко агитатори отново са размътили мозъците на част от служителите. Казали им, че новата програма за стимулиране на добрите работници била само прах в очите. Създали са огромен стачен комитет, който поставя всевъзможни неразумни условия.
— Един от членовете му не се ли казва Симънс? Грант Симънс? — попита Лора. Още от самото начало с Адам бяха разбрали, че заместник-управителя на отдел „Мъжко облекло“ ще им създаде много главоболия. Самият той се преструваше на невинен, но имаше зъб на компанията, защото наскоро му бе отказано повишение. А отказът се основаваше на единодушното отрицателно отношение на началниците му. След този случай той бе станал един от най-големите противници на новата програма, подготвена от Лора и Адам със съдействието на представители от профсъюзите.
— Не зная кой точно е в дъното на тази история — сви рамене Джесика. — Известно ми е само, че Питър бе доста разтревожен, след като тази сутрин заварил пред централния вход на магазина двайсетина служители с емблеми на стачни постове.
