— Може да има и за вас, но ще почакате малко. Да приберем, да подредим.
— Е, харно, Ицо. Ще почакаме.
Дойдоха и други неколцина, които продаваха всякакви дреболии, както някога братя Баболеви. И тях изпрати Ицо с полуобещания — да се сплашат и те, да бъдат нащрек, докато почнат всички да се надпреварват кой да вземе повече от новата стока. Но Ицо имаше и друго на ум.
За десетина дни двамата братя прибраха и подредиха разните стоки, пресметнаха и кое колко ще се продава. Сетне Ицо изпрати по-младия си брат в Битоля да каже на тамошните търговци какви стоки бяха докарали от Беч. И още с Миро пристигнаха в Преспа неколцина от битолските търговци. Дойдоха после и други, почнаха да идват търговци и от Прилеп, и от Лерпи, и от Охрид, и от всички места наоколо. Преди всички тия люде ходеха и се събираха в Битоля. Там се струпваха повече стоки и оттам купуваха търговците от другите места в Битолския вилает и по-далеко. Сега братя Баболевци сами бяха намерили прекия път към складовете на фабриките и бяха се натрупали в Преспа всякакви стоки за три милиона гроша. Събраха се в Преспа търговци от всички краища на вилаета, дойдоха и тия от Битоля, от които преди това и сам Ицо Баболев бе купувал, за да пълни своя си магазин. Започна разпродажба, звънтяха цели шепи златни лири. Ицо седеше в конторката си, посрещаше и изпращаше, броеше жълтици и ги прибираше в големи кесии. Миро развеждаше търговците от магазина към двете къщи и пак назад към магазина, а те ходеха между отрупаните там сандъци, питаха и разпитваха, надзъртаха тук и там, искаха да видят, да попипат, смятаха и пресмятаха наум или на глас, влизаха в стъклената конторка при Ицо и бъркаха в дълбоките си кесии. Пред магазина на братя Баболеви и пред къщите им се трупаха и други люде — носачи, колари и още повече любопитни, та улиците там понякога и съвсем се задръстваха. Притичваха се да помагат, да дигат и свалят и люде по-свободни от работа, за да изкарат и те по няколко металика. Съживи се чаршията, а преди, по тия дни в началото на септември, беше мъртвило по чаршийските улици и само в пазарен ден наставаше оживление. Тръгнаха на цели кервани натоварени коли по шосето за Битоля, а оттам отиваха и по-далеко, връщаха се празни и пак тръгваха претоварени нататък. Разпродажбата и целият шум около нея продължи към две недели, а и след това още доста време коли разнасяха стоки към Битоля и по другите места наоколо. Като дойдоха толкова търговци да купуват от стоките на Баболевци, накупиха те и други стоки от Преспа, най-вече бакърени и железарски изделия, а пък и кожи, и готови евтини обувки от папукчиите, които бяха цяла чаршия, и сурова коприна, килими, черги, вълна и разни други неща, които излизаха на преспанския пазар. Надпреварваха се людете по чаршията, пък и жените по махалите — всеки гледаше да продаде нещо, да спечели по някой грош, ако не може по някоя златна лира. Съживи се Преспа през тия две недели, раздвижи се необикновено и още дълго след това се разказваше и повтаряше, кой какво е видял и чул, какво е продал и купил. Каза се, че братя Баболеви мерили с кантар парите си. Влезе по някоя жълтица в кесиите и на мнозина други преспанци, а нощем вече в много преспански къщи светеха газени ламби.
По същото време хер Артур плаваше с един австрийски кораб по посока на Триест, на път за своята родина. И се качи на кораба от Солунското пристанище и веднага показа лично на капитана някакви книжа. Капитана се разпореди да му се даде отделна каюта и матросите го поглеждаха изпод око, като виждаха, че беше нищо, никакъв човек, а сам капитанът се погрижи за него. Хер Артур се затвори в каютата си веднага и я напущаше само за малко на обед и вечер: хранеше се в общата трапезария и никой не му обръщаше внимание. Излизаше той и късно през нощта, да се разхожда на въздух по горната палуба, сетне пак се прибираше в каютата си и я заключваше отвътре.
Затворен в каютата си, хер Артур пишеше подробен доклад за своето пътуване от Виена до Солун. Винаги, преди да започне работа, той изваждаше на малката маса, закована здраво на пода, някакви мънички листенца хартия, покрити с гъсти редове букви, цифри и разни други знаци, в които се взираше често и понякога доста дълго. Щом престанеше да пише, той скриваше грижливо тия листенца, както и всичко написано. Заключваше редовно и каютата си, та прислужникът не можеше да влезе и да почисти.
Хер Артур пишеше доклад до своя шеф във Виена, които беше полковник от австрийския генерален щаб и началник на отдел при военното разузнаване. Докладът започваше с многобройните титли и чинове на шефа и продължаваше нататък:
„… Както Ви донесох своевременно, на Дунавския бряг, където обикалям толкова често, за да следя кой пристига и кой заминава по реката надолу и изобщо на юг, на 12 май т.г. случайно попаднах на един османлия, който беше много удобен, както установих още веднага, да ми послужи като водач за едно второ мое плуване до Солун, но сега по суша. Използувах муждите му във Виена и му станах необходим, без той да подозира с каква цел му предложих услугите си. Той накупи тук разни стоки и като беше в голямо затруднение около изпращането им до неговото родно място в Турция, предложих му и той прие да го придружа като негов платен помощник. Стоките превозихме по Дунава до Дунавското сръбско пристанище Смедерево и оттам ги стоварихме на коли. Моят «работодател» беше много неопитен и аз използувах това обстоятелство, за да ръководя цялата работа по превоза на стоките му, което ми помогна да прикрия добре истинските цели на това мое пътуване…
Минах през цялото днешно княжество Сърбия, от Смедерево до границата му с Турция. Както Ви е известно, Сърбия се освободи от турските гарнизони едва преди три години и сега е независимо княжество, но съвсем не е уредена държава. Навсякъде личи беднотия и голяма изостаналост. Столицата Белград е малък и стар град с криви и тесни улици и няколко църкви, които стърчат над ниските къщурки, но има и доста здрави крепостни стени, особено откъм двете реки — Дунав и Сава. Доколкото можах да установя през време на късия ми престой в тоя град, крепостта е в същото състояние, в което са я оставили турците. В нея квартирува многоброен сръбски гарнизон, но се виждат само няколко стари топове, а рововете край стените на много места, може би и навсякъде, са запълнени с пръст и кал; личи, че много отдавна не са почиствани и не се поддържат в ред. Също и пристанището Смедерево е една купчина от бордеи и стари къщи. Такива са и другите сръбски градчета, а селата са още по-мизерни. Трябва да отбележа, че се прави доста широк път от Белград до Смедерево и по-нататък край десния бряг на Дунав. Това е всичко, което забелязах да се строи в тая държава. Народът е лошо облечен и войската също. Само офицерите и някои по-богати хора се различават между всички други с облеклото си. Войниците са с цървули, но видях и съвсем боси между тях, с лошо съшити униформи от груб плат, а някои ходят със селските си дрехи. Въоръжението им е разнообразно: видях и турски пушки, и наши, и руски пушки. Народът още се радва на освобождението си от турците, вижда се, че е храбър и буен, и една инвазия от наша страна ще срещне силен отпор.
После влязохме в българските земи… Езикът на българите прилича на сръбския и тия два сродни славянски народа си приличат в много отношения, но като раздухваме вражда и съперничество между тях, ние, ще можем да ги държим в ръцете си. Иначе, ако те намерят начин да се съединят, ще бъдат опасна пречка за нашето проникване към Егейско море и Адриатика… Българите са по-сдържани, по-мрачни, може би задето: са още под турска власт… Минах през Скопие, Велес, Прилеп до Преспа в Битолския вилает, дето оставих своя «работодател», а после продължих през Битоля, Черни, Воден, Енидже Вардар за Солун. Това са стари турски градчета, освен Скопие и Битоля, които са по-големи, и Солун също, който е оживено пристанище. Минах и през много села, отбивах се, където беше възможно, от пътя и видях отблизу тая земя. Не мога да се сдържа тук и да не дам израз на своите патриотични чувства: щастлив ще бъде за нас денят, когато всички тия земи до Егейско море и до Адриатика, заедно със Сърбия и албанската страна, ще бъдат завинаги присъединени към нашата империя! Тук се издигат високи планини, които сигурно крият големи богатства, а зад всяка планинска верига се разкриват плодородни долини и полета или езера, както е в югозападните предели на древната земя Македония…
В заключение ще кажа следното: народът по тия места е многоброен, но изостанал във всяко отношение, земята е богата, но нейните богатства стоят неизползувани, така че за нас тия страни ще бъдат широк пазар и източник на всякакви богатства. Но за нашето успешно проникване в тия страни ще бъде по- голяма пречка Русия, отколкото Турция, която е напълно прогнила държава. Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни — турци, гърци и други народности се срещат на малки острови и главно по градовете и край морския бряг. Ние трябва да намерим начин, за да изтръгнем тукашните славяни от руското влияние, да използуваме също тъй и враждата между сърбите и българите, като я раздухваме още повече. Славяните се поддават на взаимна вражда и съперничество, а ние ще приложим върху тях силата на стария изпитан принцип — разделяй и владей. Моля към тоя ми рапорт да се има предвид рапортът ми от 27 октомври 1864 г., за гр. Солун,
