запъти направо към контората. Посрещна го Ицо Баболев с учтиво темане, отвърна мълчаливо на поздрава му и каймакаминът и рече тихо на турски:
— Да влезем вътре, чорбаджи.
Влязоха. Ицо почака, докато седне каймакаминът, и сам седна срещу него на миндерчето. Той посрещна неканения си гост по всички правила на гостоприемството, но кьосавото му лице изразяваше трагично примирение. Ицо Баболев не се и съмняваше, че и каймакаминът бе дошъл за някаква плячка. Джемал ефенди поглади някак стеснително, с цяла шепа мустаките си, небръснатата си отскоро брада и все тъй тихо попита, сякаш се боеше да не го чуе някой:
— Ставало ли е тия дни нещо тука, у тебе, чорбаджи? Ицо веднага долови скрития смисъл на тоя въпрос. Джемал ефенди беше кюрд, дошъл бе чак от Анадола да управлява Преспа и беше хитър, ловък човек. Той питаше отдалеко, за да може Ицо да отговори според своята досетливост и съобразителност. Каймакаминът, бе дошъл да изпълни своя дълг, но нека чорбаджията сам да даде насока на работата. Ицо си мислеше: „Гарван гарвану око не вади.“ Ако гяуринът се оплаче, каймакаминът ще повика в конака злодееца Арап ага, ще му се закани, а може и да го тикне за няколко дни в хапуса.. Ами после? Как ще се спаси Ицо от гнева на Хайредин Арап ага, който за било и небило посяга към оръжието си? Ще дойде обирникът най- малко още един път тук и пак ще просне кърпата си за нов обир. Ицо няма да влезе между тях двамата — представителя на падишаха и разбойника.
И той отговори унило, за да може и каймакаминът да прояви своята досетливост:
— Нищо не е ставало у мене тия дни, каймакам ефенди.
Каймакаминът кимна мълчаливо, без да погледне чорбаджията. Сетне попита:
— Как върви алъш-веришът, чорбаджи?
— Слава богу, каймакам ефенди. Не мога да се оплача.
— Дай боже, чорбаджи.
Те пиха кафе, изпушиха по една цигара и каймакаминът си отиде. Миро влезе при брат си.
— Що иска тоя?
— Лисица — стисна устни Ицо. — Ама и той се бои от Арап ага.
IX
На другата пролет Ицо Баболев пак тръгна за Беч. Но сега минаваше по познат път. На кея във Виена той не намери хер Артур; по това време хер Артур Ичлер седеше в една от канцелариите на външното министерство и очакваше назначение за някое от австрийските консулства в Турция. Ицо Баболев сам намери тоя път бюрата а и складовете на фабриките и сам вършеше сделките си, дори по-износно — без посредник. Той посочваше стоката, която иска да купи, и кога с думи на преспански, кога със знаци или немски думи показва какво иска, а те любезно му пишат на хартия. Ицо взема хартията и с молива, смята и пресмята дълго, те търпеливо чакат. Най-сетне той им връща хартията с други цифри. Швабите клатят глава угрижени, но и те правят своите цифри. Така няколко пъти. Ицо почуква гърдите си, сочи себе си и вика:
— Тургия.. Преспа…
— Ja-ja-ja! — клатят глави швабите услужливо! — Да те знаят вече, той е от Турция и там ще пратят стоката: — Donau… Beograd… Smederevo…
— Я-я-я — кимна на свой ред Ицо. Той още не знаеше какво значи тази къса думичка, но бе доловил смисъла и.
Ицо Баболев тоя път купи разни стоки за четридесет хиляди златни лири. Швабите се погрижиха да натоварят стоките и да ги изпратят по реката, Ицо и сам следеше всичко. Виждаше се, те бяха доволни от него за тия четиридесет хиляди лири, но и той бе ще доволен от тях. Той внимаваше колко ще даде за всяко нещо, но още по-изтънко пресмяташе колко би могъл да получи в Преспа и за всяка дреболия; то се знае — швабите все ще го излъжат, но за него беше по важно той какво ще вземе в Преспа. Тоя път Ицо пи бира във Виена. Потърси се — видя му се горчива, но после сам подаде чашата си, да му налеят още еднаж. Швабите добродушно се смееха около него. Вечерта, преди да си замине, някои от тях бяха го поканили на вечеря макар да поглеждаха със скрита насмешка чакширите му, изтъркания му кюрк.
В Преспа Ицо се върна пак по същото време — към средата на август. Върна се с последния керван — да наглежда да не би да изостане нещо по пътищата. И бе ще по-ведър тоя път, дори се опита да се пошегува:
— Каниха ме швабите в Беч… ядох от нихните манджи. Може и змии да са ми дали, може и жаби да съм ял…
Баболевци пак напълниха със сандъци, с денкове й магазина, и двете си къщи. Отново се съживи цяла Преспа, довтасаха и тоя път много люде от Битоля и от целия вилает, но не само да купуват, а и те докараха разни стоки да продават. Отвориха се редица сергии на пазарищата и по широките улици, отвориха се набързо дори механи и ханища, някои преспанци водеха и по къщите си чужди люде на квартира и вземаха добри пари. Отвориха сергии и мнозина преспанци и какво ли не изнесоха да продават — за всичко се намираха купувачи. Дни наред от тъмно до тъмно се дигаше пазарна глъчка по цялата чаршия. Събраха се към края на първата седмица общинарите, повикаха и първомайсторите на еснафите, повикаха и от търговците и на първо мястО между тях Ицо Баболев, повикаха мнозина и от чуждите търговци, които бяха дошли в Преспа, та се препълни широката общинска одая и се струпа народ на вратата й.
Реши се с общо съгласие да се обяви времето от първи септември — деня на Симеона Стълпника — до десетия ден на тоя месец за панаир в Преспа. Реши се още да се поиска съгласието и одобрението на хюкюмата, да се разгласи за панаира от амвоните на двете църкви, да се разгласи из цялата чаршия. Помолени бяха чуждите търговци да разгласят и те за преспанския панаир по своите места и да идват всяка година по това време в Преспа, която ще ги посреща и приема с отворени прегръдки. Изправи се един от чуждите търговци — битолски евреин с брада до пояса, с големи, месести уши, а от очите му нищо не може да се скрие. Заговори той на битолски, забърка и турски думи, а извиваше и кършеше глас, като да приказваше на шпаньолски:
— Защо ни каните и ни молите вие, преспанци, туй не става сос покани и сос молби, ефендилер. Като съм дошъл сега в Преспа, никой не ме канил… Туй става сос есап, ефендилер. Като имам есап — ще дойда, като немам есап — нема да дойда. Тука не е сватба, тука е пазар…
Мнозина сега обърнаха очи към Ицо Баболев — знаеше се, че най-напред от него зависеше дали да има панаир в Преспа, или да няма. Той, както винаги, не беше склонен към много приказки и само това каза:
— Ако продам, което донесох тая година, ще ида и догодина в Беч.
— Ще идеш, ще идеш, Ицо, и догодина — чуха се гласове.
Много рядко се случваше това с Ицо Баболев, но ето и сега неговото мършаво, затворено лице се озари от бледа, скъперническа усмивка. И пак само това каза:
— Е… може да ида.
А само до края на първата седмица той бе разпродал голямата част от стоките, които бе докарал, и бе получил от чуждите търговци поръчки за десетина хиляди лири. Преспанци знаеха това — похвалил се бе тук-там Миро Баболев, по-малкият брат, а и мнозина бяха видели керваните от натоварени коли, които тръгваха от къщите и от магазина на Баболевци за Битоля и по-нататък.
— Ще идеш, Ицо, и догодина в Беч! — развикаха се, някои в препълнената общинска одая, а други се озъртаха и повтаряха един на друг: — Ще има панаир в Преспа, ще има панаир…
Така и се разгласи, както се каза вече — и от амвона на двете църкви, и по цялата чаршия, и между новите търговци, които бяха дошли в Преспа:
— Ще има панаир в Преспа всяка година от първия до десетия ден на месец септември.
Такова решение се взе и на каазалинския меджлис в хюкюмата.
Отшумяха и тоя път керваните по пътищата около Преспа, отидоха си чуждите търговци, дигнаха се сергиите от пазарищата, стихна чаршията, но преспанцй не преставаха да говорят, да преповтарят казаното вече за панаира. Пробудиха се много надежди за големи печалби и благополучие, кроеше се и се прекрояваше, правеха се сметки, сключваха се устно договори и сдружения, а някои още отсега започнаха да готвят стоки за панаира — колко беше една година време, няма и да усетиш как ще мине. Най-напред се
