не проядат меката тъкан или да не се напукат шарените коприни. Не прекрачваше и прага на портата, пък и нямаше къде да отиде. Не се спираха ръцете й — да избяга от мислите си, вдадена в работа непрестанно. Като се свършваше всекидневната работа из къщи, по двора, тя сядаше да вези, да плете кенета, да ткае в разбоя. Тя взе и децата на Кочовица в ръцете си. Хранеше ги, обличаше ги, переше дрешките им. По- малкото момиче, вече поизраснало, гледаше все да се настани в скута й — да го погали стринка му Ния да сплете късичките плитки, — а започна да се мушва и в леглото и да спи с нея. Кръстили го бяха Царева, на името на баба й Султана, както бе го побългарил Лазар. И то, невинното дете, разклати еднаж ножа в сърцето и.
— Ти си немаш деца, стринке, аз ще ти стана дете. Защо си немаш деца, стринке?
— Немам, Царе…
— Защо немаш, стринке? Кой ще те гледа, като остарейш? Мама казва, ти, Царе, ще ме гледаш, като оста рея, ще ми вариш чорбица. Тебе кой ще ти вари чорбица стринке? Аз ще ти варя чорбица. На мама Цонето ще вари чорбица. — Малката бъбривка се загледа в очите на Ния: — Защо плачеш, стринке?
— Нищо, Царе. Зъб ме боли.
Ния бе почувствувала с болка до сълзи своята самотност — не сега, още не, а след години, когато ще започне да съхне като дънер, опърлен от пламъци, самотна, без своя рожба и не ще има кой да й поднесе паничка с чорбица.
Султана следеше изпод вежди по-младата си снаха й Ния винаги чувствуваше в гърба си нейния поглед. Старата, изглежда, се бе успокоила — не ставаше вече дума за нова къща, а Ния не се и опитваше да въвежда по някакъв ред в къщата, да поправи нещо, да поднови нещо, всичко вървеше, както искаше и нареждаше свекървата Но в сърцето на Султана тлееше постоянна подозрителност. Покорила се бе снахата, но старата не очаква нищо добро от нейното мрачно примирение. Те не спираха вече да си поговорят за едно и друго, случваше се и по цял ден да не си продумат, но свекървата, изглежда говореше в стаята си — сама със себе си или със свекъра когато си затваряха вратата нощем. Неда, племенницата, спеше в стаята на старите и подслушваше свекървата.
Прибрана в тоя дом, Неда беше на страната на истинската господарка в него — на страната на старата — и не винаги се покоряваше на Ния, когато я караше тя да донесе вода или да седне до гергефа. Глуповатата, още недорасла мома еднаж й рече:
— Тебе ли ще те слушам? Вуйна Султана вели, ти, да мълчиш, черен дявол има в тебе. — Ния не каза нищо, стопи се, с толкова горчилка в сърце.
— Дълго време Лазар като че ли нищо не забелязваше. Това беше от мъжка небрежност към домашното всекидневие, към женските грижи и залисии. Като виждаше охлаждането между майка си и жена си, той си мислеше: „Колко и двете са мъдри и двете, и те са люде, жени са, и те са снаха и свекърва…“ И не искаше да пита да разпитва, да раздухва вражда — те и двете знаеха да спазват мярка, няма никога да се хванат за косите да съберат махалата. Но еднаж той хвана с две ръце лицето на жена си, загледа се угрижен в очите й:
— Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види некой лекар.
— Не съм болна.
Ех, Лазаре… Колко далеко беше той от нейната мъка! Поразмисли той, досети се донякъде, че тя страдаше поради своето безплодие. Много пъти се бе опитвал преди да я успокоява, стесни се тоя път да повтаря все едни и същи думи — каква полза? Ала Ния би искала пак да чуе тия думи, да ги чува всеки ден, макар все едни и същи. И помисли тя сега: Ето: не иска вече и съвсем да ме знае. Болна ли си — да е болна, ще легне в постелята, ще поиска лек и понуда; друга е нейната болка, но той е сляп да я види и познае…
Затопурка с миши крачки из целия град злорада мълва, от улица в улица, от двор в двор…
— На изпостница заприличала Глаушевата снаха, младата. Те, старите жени, дебелеят, а тя…
— Охтичава е.
— Свекървата я пече на ръжен. Нели я знайте Глаушица каква е люта.
Заговори й еднаж и учителката, Иванка Руменова:
— Какво става с тебе, Ния? Чувам, свекърва ти… Но ти защо търпиш, щом те измъчва? Идете да живеете Другаде с Лазара.
Ния се опита и сама да разясни, да разнищи това зло вплитане в своя живот. Тя каза:
— Свекърва ми… Не! Оттам иде сичко, че немам Деца.
Започнаха да се прокрадват в ума й нови мисли — плахо, отдалеко и като че ли някак отвън, като че ли бяха чужди мисли и идваха в ума й някъде отвън, заслушваше се тя в тях като в далечни, чужди гласове. Това започна скоро след като я примами Таки Брашнаров в къщата на Василица. През първите няколко дни тя само потреперваше от погнуса и страх при спомена за тази нежелана среща. По-късно, и някак против волята започна да се изяснява пред погледа й образът на Брашнаров и всяка подробност при тая среща. Ния се учудваше сега на яснотата, с която си спомняше всяка подробност. Той стоеше тогава много близу до нея и сега й се струваше, че дори бе почувствувала топлината на тялото му. Или това беше топлината на собственото й тяло, разгорила се сега, при тоя спомен. Погледът й бързо пробягна на няколко пъти по него, по лицето му, по ръцете му, но младата жена сега виждаше ясно необикновения блясък на очите му, чистата кожа по лицето му, здравия, свеж руменец по бузите му, бялото гладко чело, устните му — въздебели, алени, твърди, засечени от черни лъскави, едва-едва разрошени мустаки. Той, изглежда, се бе бръснал същия ден, но гъстата му брада се тъмнееше, дори изглеждаше синкава, а на челото му, около ушите му се къдреха гъсти, черни коси. Хубава беше главата му, на дълъг, мускулест, силен врат, и целият беше едър и силен, но още по-ярко виждаше Ния пред себе си сега неговите едри, бели ръце. Тя усещаше дори и в спомена си тяхната сила, топлината им, както бе взел той ръката й. Как бе могла тя, да задържи ръката си в неговите ръце толкова дълго!. А то бе само еди н-два мига. Тя се възмущаваше от себе си, мислеше си, че не бе се държала, както трябва, разумът й, волята й, цялото й съзнание се противеше у нея срещу друга една сила, друга една топлина, която сега идеше от тия едри, бели ръце, проникваше в нея до самото й сърце, дълбоко в утробата й. Оживелият спомен я преследваше навсякъде. Тя бягаше от него залисваше се в работа или излизаше да се разхожда из двора, плискаше лицето си със студена вода, но мъчителният спомен, станал още по-ярък, вървеше навсякъде с нея, беше в нея. Още по-ярък ставаше той в сънищата й — разрастваше се и виждаше тя насън неща, които не бяха станали. Сънуваше, че Брашнаров посяга да я зграбчи за рамената, а тя виждаше, чувствуваше, че раменете и са голи или че дрехите й сами падат от тялото й. Той, вече я докосва, ръцете му горят като огън, тя стои съвсем гола пред него и колената й треперят от слабост, в същото време гърдите й се разкъсваха от ярост — как бе позволила да задържи той ръката й толкова дълго в ръцете си!… А той движеше устни — още по-алени — тя знаеше, че бяха топли, горещи, виждаше белите му зъби, езика му; усещаше по лицето си, по устните си сладостен гъдел от докосването на мустаките му и зашеметена, тръпнеща, но и с непоносима болка под челото, дето се биеше мисълта й, с непоносима болка в гърдите й, които се разкъсваха от ярост, Ния чуваше гласа му — тих, но ясен, топъл, дружелюбен, примамващ:
— Знам сичко и не ща насила… Или:
— Искам да те направя щастлива… Или:
— Искам да те направя майка!
Еднаж, все тъй насън — тя пак виждаше блясъка на очите му, устните му, които се движеха, и чу гласа му близо до ухото си, дори усети топъл дъх:
— Аз ще развържа третия ти пояс…
И посегна да я хване през кръста, а тя стоеше пак съвсем гола пред него.
Друг път, докато Брашнаров движеше устните си и черните му очи пламтяха, ръцете му лежаха на широките и гърди, ослепително бели, Ния чуваше не неговия глас, а острия шепот на Ташка Утката:
— Сега сме сами и сичко ще ти кажа… Нема я свекърва ти да ни чуе. Това се казва само насаме. Може и пред майка ти, но майка ти отдавна е умрела. Слушай, слушай… И ти като сички: искаш да родиш. Да родиш! Такава е женската хубост и мъжът затова посяга: за да я има, да я занесе в леглото си. На трендафила кацва мъжка пчела. Нема да те пипам сега — ти не искаш, знам аз, но като стане нужда, и ти ще легнеш… Третия пояс може да го развърже само друг мъж, не твоят. Друг мъж… Грешката може да е в твоя мъж, а не в тебе. Защо ще стоиш безплодна, да се ругаят сички с теб. ДРУГ мъж, друг мъж… Твоят нема да знай, ще го отгледа и пак ще бъде негово.
