Тоя път той не предизвести с нищо царя — искаше да бъде сам в последната разпра със своя брат. Те тръгнаха с богомила за Охрид, след тях яздеше само Радой, който се мръщеше, че редом с господаря му яздеше един богомил. А Самуил често се обръщаше към спътника си и го разпитваше за всяко нещо в Средец и най-вече за своя брат. В Охрид Самуил Мокри престоя само едно денонощие, в тамошната си къща, която бе издигнал наскоро в широкия двор на вътрешната крепост. Тръгвайки на другия ден за Средец, той поведе и сина си Радомира. Може би с такава някаква мисъл — да тласка своя син срещу самия живот, за да расте и се учи в самия живот, Самуил го водеше със себе си и на война още невръстен, взе го и сега. От Охрид Самуил Мокри поведе и двесте войници, по сто взе също от Обител, от Прилеп, от Скопие, от Велбъжд, а от Перник поведе и Кракра също с двесте войници, та в Средец влезе с голям полк.
Така нареди Самуил, че се спря пред западната средецка порта по тъмно. Портата беше вече затворена, но като разбра стражата кой искаше да влезе в града, тутакси я отвори, макар по такова късно време. Щом влезе в града, Самуил Мокри взе една дружина и оттук, но то беше повече за да хване и тукашната войска, която постави под заповедите на Кракра. После великият войвода обсади с войска в едно и също време Ароновия дом и домовете на всички средецки боляри и военачалници, които богомилът посочи като привърженици на Арона. Самуил влезе в братовия си дом с две десетки войници, за да изненада и задържи той самия Арона, също и снаха си Варвара. Ала в комитския дом не завари нито Арона, нито жена му. Започнали бяха летните горещини и само преди два дни Арон бе заминал за Разметаница с цялото си семейство, да чака, види се, там, на прохлада, отговора и помощта на ромейския император. В Средец той бе оставил най-голямото си дете Иван-Владислав — да има и в Средец свой най-близък човек.
Като видя Самуил племенника си и разбра, че само той е останал в бащиния си дом, люта болка прониза сърцето му: ето с кого трябваше да почне, с това невръстно дете, което беше кръв от кръвта му. Досега, по целия път от Преспа и Охрид, бе го владял гневът му към Арона, а сега той като че ли за пръв път почувствува каква претежка и мъчителна задача стоеше пред него. Момчето посрещна чичо си, целуна му ръка. Това още повече нажали сърцето на Самуила, защото, както бе тръгнал вече, той нямаше да се върне, нямаше да се откаже, нямаше да се спре пред нищо. А синът Аронов, при все че беше още толкова млад, досети се, че чичо му не бе дошъл за радост и веселба така неочаквано в Средец. Това прочете момчето по лицето на Самуила, но с нищо не се издаде и се опита с острия си ум да узнае повече от това, което виждаше и предусещаше.
— Бъди добре дошъл, чичо — каза то приветливо и продължи: — Аз ще те посрещна на мястото на татко и майка, но ти на гости ли ни идваш или по някаква работа?
Самуил долови напрегнатия и бдящ поглед на момчето в същия миг, когато изричаше то такива приветливи думи, ала по-силно остана желанието му да не измъчва племенника си повече, отколкото беше необходимо. Той повика сина си и му каза:
— Ще се затворите с Владислава в стаята му и няма да излизате, докато не ви наредя. Запомни добре: това ти се дава като военна повеля.
Той придружи двете момчета до стаята на племенника си и сам затвори вратата. После отиде в дома на управлението и там остана да чака болярите, които бе наредил да задържат. Довеждаха ги един по един и ги затваряха в една голяма стая на горния кат. Само един от тях се бе опитал да избяга и войниците го убили със стрела, докато всички останали бяха тръгнали без съпротива. Бяха седем души и Самуил влезе при тях. Те го посрещнаха нетърпеливо, лицата им изразяваха изненада и съжаление; не се помръдна само старият Козма Чичка.
— Що е това, велики войводо! — заговориха един през друг. — Да не сме убили някого или ограбили… Със стража на полунощ и всички тук!…
Самуил им направи знак да не се приближават повече до него и те млъкнаха, сякаш едва сега се уплашиха. Той им рече:
— Ако не признае всеки от вас още сега какво сте правили и какво сте говорили с моя брат Арон Мокри, откакто прогонихме ромеите, ще бъдете подложенн всички на мъки. Ако не признаете и след това, ще бъдете избити й седмината без съд още тая нощ. Говори най-напред ти, Козма Чичка.
Те заговориха пак всички заедно и мълчеше тъкмо само боляринът Чичка:
— Нищо не сме правили, нищо не сме говорили с твоя брат! Нели и ти знаеш какъв човек е той, нас нищо и не ни пита…
Самуил пак дигна ръка — да млъкнат:
— Знам всичко, но са нужни признанията ви, за да започне редовен съд. Иначе аз ще свърша и без съд, което е нужно. Помислете добре, докато не дойдат да ви свалят в подземието.
Той се обърна да си върви и не се спря, макар да се повлякоха след него и шестимата боляри, изричайки все едни и същи лъжливи думи. Стоеше там, на мястото си, само Козма Чичка. Той беше най- старият тук, на около седемдесет години, и му беше може би все едно какво ще стане с него; увлякъл се бе той по Арона поради голямата си омраза към Самуила, който преди години бе принудил болярите да признаят париците си за свои изполичари. Той презираше и Арона, но Самуила мразеше с такава старческа упоритост, че преди избягваше да го срещне, а сега, като го доведоха силом при него, не подигна дори очи да го погледне. Мъки — нека бъдат и мъки, но боляринът Козма Чичка няма да стане предател!
Самуил бе наредил да доведат тая нощ в голямата зала на управителния дом и всички други средецки боляри и войводи, началници и управители, съдиите, средецкия митрополит с неколцина от по-старите свещеници в града, игумените на Драгалевския и Боянския манастир, а също и неколцина от по-заможните средецки купци. Когато влезе той в голямата зала на долния кат на управлението, всички тия люде бяха събрани вече там, не бяха дошли само двамата игумени, понеже двата манастира бяха далеко от града. Станаха всички да посрещнат великия войвода, не стана, то се знае, само митрополитът, после всеки зае такова място, каквото му се падаше по сан и ред. Самуил Мокри се спря пред първия стол край стената вдясно, а масата насреща с трите стола, дето беше най-почетното място в залата, остана празна. Преди още да насядат всички, Самуил се обърна и рече:
— Тая нощ ние, събраните тук, ще бъдем съд. Нека седне там на масата първият съдия на областта, за да пази закона и нужния ред. Нека седнат до него и двама от по-младите боляри, които са по-грамотни, за да му бъдат писари и да записват, което е нужно и трябва да остане записано.
Излезе напред първият съдия, а между болярите и първенците в залата настана шум и врява, докато бяха посочени двама от по-младите за писари. Самуил седна, след него и всички останали насядаха но местата си. В залата се чуваше пресилено покашлюване и през него — тих шепот; всеки искаше да предаде своите догадки за тоя необикновен съд и най-често се споменаваше името на Арона Мокри — първия човек на областта, а тъкмо той не беше в залата. Стана отново Самуил, излезе две стъпки напред и в залата пресекна всеки шум и шепот. Той стоеше с бойния си шлем на глава и в пълно воинско облекло; пребледнялото му лице беше опънато и измъчено, както е с всеки човек, когато е в голяма грижа и мъка. Личеше също и голямата му сила — в погледа му, в спокойния и твърд размах на ръката, в гласа му, който изпълни залата, плътен и рязък:
— Ще съдим тук комита на Средецката област, също и на Струмишката, Арона Мокри. Аз само ще спомена, че ми е роден брат, за да кажа, че това сега няма никакво значение и за да кажа още, че тъкмо затова трябва да бъдете по-строги в думата си. Аз съм, който пръв ще говоря против него и ще го обвиня и нека всеки от вас каже по съвест и със страх пред бога и закона какво има да каже против него или в негова полза. Мислете добре и решавайте справедливо, защото думата е за царството ни и никой от нас не стои по-горе от него. Твърдя и обвинявам, че Арон Мокри, също и неговата съпруга Варвара Аронова са предатели и изменници на царството ни.
Той млъкна и като да спря самият му дъх, а в широката зала сякаш нямаше жив човек. То беше само за един миг, разнесе се отново гласът на Самуила и негли още по-силен:
— Преди време най-големият враг на нашето царство, василевсът на ромеите, изпрати за снаха на Арона Мокри една развалена жена и един нечестив владика, който я доведе. Василевсът се подигра с Арона Мокри, защото казал, че ще му изпрати за снаха сестра си, а му изпрати тая жена. Цената на тая измама беше обещанието на Арона Мокри да пусне василевса и войската му в нашето царство и да му го предаде. Вие всички знаете как свърши тая скверна измама. Но Арои Мокри и неговата жена не се вразумиха. Ние бихме и прогонихме вън от царството ни ромеите, по Арои Мокри и след това е готов да стане роб на василевса им, да направи и нас негови роби. Аз няма да говоря повече и ще оставя да говори сам предателят с думите, които е написал с ръката си и по своя воля. — Той извади от пазвата си писмото на
