Как да ви кажа, старецът хареса това нещо, научи го бързо-бързо и взе още по-хубаво да го казва. Сякаш беше роден за тая работа. А щом свикна съвсем и се възпламени, да му се ненагледаш, като вземеше да скача и рита, додето декламира.
При първия случай херцогът напечата обявление за представлението; подир това на сала имаше два- три дни голямо оживление — само се дуелираха и правеха репетиции — както казваше херцогът. Един ден, като отминахме щата Арканзас, стигнахме до нищо и никакво градче в голям завой на реката; вързахме сала на три четвърт миля нагоре от градчето, в устието на рекичка, заприличала на тунел между кипариси. Тримата, без Джим, се качихме на лодката и слязохме до градчето да видим дали ще можем да дадем представление.
Страшно ни провървя: следобед щеше да има цирково представление, та хората от околността бяха взели вече да пристигат с разни раздрънкани коли или на коне. Циркът щеше да си замине същата вечер; значи нашето представление се нареждаше чудесно. Херцогът нае съдебната зала, после тръгнахме да разлепваме обявленията. На тях беше напечатано:
Възкресяване на Шекспир!!!
Невероятно развлечение!
Само една вечер!
Прочутите световни трагици
Дейвид Гарик Младши, от театър
Дръри Лейн, Лондон,
и
Едмунд Кийн Старши, от кралския Хаймаркетски театър,
Уайтчапел, Пъдинг лейн, Пикадили, Лондон, и от кралските театри
на Континента, в недостижимата Шекспирова пиеса
сцената на балкона
от
Ромео и Жулиета!!!
Ромео …………. мистър Гарик
Жулиета …………. мистър Кийн
с участие на цялата трупа!
Нови костюми, нови декори, ново разпределение на ролите!
А също
вълнуващият, недостижим, смразяващ
дуел с мечове
от Ричард III
Ричард III ………… мистър Гарик
Ричмонд ………… мистър Кийн
Освен това
(по изрично желание на зрителите)
безсмъртния монолог на Хамлет!!!
изпълнен от знаменития Кийн!
Изпълняван от него 300 пъти поред в Париж!
Само една вечер,
поради неотложни гастроли в Европа!
Вход 25 цента; за децата и прислугата — 10 цента.
После тръгнахме да поскитаме из града. Повечето дюкяни и къщи бяха стари, разкривени, с разсъхнали дървени подпори, от памтивека небоядисани; къщите бяха на колове, на три-четири стъпки над земята, да не ги стига водата при наводнения. Около къщите имаше малки градинки, дето растеше само татул и слънчоглед; имаше и купища пепел, изсъхнали ботуши и обуща, шишета, парцали и вехти тенекии. Оградите бяха от разни дъски, заковани в различни времена; всички бяха полегнали на една страна, а вратите се държаха само на една панта, обикновено от ремък. Някои огради бяха варосани, сигурно много отдавна,… според херцога, още в Колумбово време. Обикновено из градинките се ровеха прасета, а хората ги гонеха.
Всички дюкяни бяха на една улица. Пред тях имаше навеси от бяло платно, заковано на дървени колове; за тях хората от селата завързваха конете си. Под навесите имаше празни сандъци за стока, дето безделниците седяха по цял ден, дялкаха нещо с чекийки Барлоу, дъвчеха тютюн, зяпаха, прозяваха се и се протягаха — страшно проста пасмина. Повечето носеха жълти сламени шапки, широки като слънчобрани; инак бяха без палта и жилетки; викаха си просто Бил, Бък, Ханк, Джо, Анди, приказваха лениво, провлечено и страшно псуваха. До всеки кол се подпираше по някой безделник, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си; изваждаше ги само да се почеше или да даде някому малко тютюн. Постоянно можеше да чуеш:
— Дай ми малко тютюн, Ханк.
— Не мога; остана ми само за едно дъвчене. Поискай от Бил. Бил може да му даде; а може и да излъже, да каже, че го е свършил. Някои от тия безделници нямат нито цент, нито стиска тютюн. Преживяват от просия, кажат на другаря си: „Дай ми една стиска тютюн, Джек, ей сега дадох последната на Бен Томсън“, което повечето пъти си е чиста лъжа; само другоземец може да се излъже; ама Джек не е другоземец, затова казва:
— Тютюн ли си му дал? Бабата на сестрината ти котка му е дала, а не ти! Щом ми върнеш тютюна, дето толкова пъти съм ти давал, Лейф Бъкнър, тогава може да ти заема и без разписка един-два тона.
— Нали ти върнах веднъж, каквото бях взел?
— Върна ми — шест стиски. Взе купешки тютюн, а ми върна негърски.
Купешкият тютюн е чер и пресован, а тия хора дъвчат обикновено смачкани тютюневи листа. Като вземат назаем за едно дъвчене, не го нарязват с нож, ами го захапват със зъби и дърпат с ръка, додето го разкъсат на две; а като връщат едната половина на тоя, който им е дал листа, той поглежда жално и казва на подигравка:
— Слушай, дай ми една стиска, а пък ти вземи останалото.
Всички улици и улички в града бяха страшно кални; една кал, черна като катран, някъде до цял фут дълбока, а навсякъде най-малко два-три инча. Дето погледнеш — все прасета се търкалят и грухтят. Някоя кална свиня с цяла сюрия прасенца се разтака по улицата и току се просне насред пътя, та хората трябва да я заобиколят, а тя си зажуми и замърда уши, додето прасенцата сучат, доволна и предоволна, сякаш е на заплата. И току-виж, че някой безделник се провикне: „Гледай я ти! Дръж, бе Тигър!“ Свинята заквичи и скочи, а едно-две псета я задърпат за ушите и двайсетина други се втурнат отвсякъде; тогава всички безделници наскачват да гледат какво става, почват да се смеят и да се радват на олелията. След това се укротяват, додето настане кучешко сбиване. Нищо не ги размърдва и развеселява както кучешкият бой… Само едно нещо обичат повече — да намажат с терпентин някое бездомно куче и да го запалят или да му вържат тенекия за опашката и да гледат как ще се върти и тича, додето премалее и умре.
Някои къщи покрай реката бяха просто кацнали на брега, наведени и разкривени, сякаш ей сега ще се катурнат в реката. Никой вече не живееше в тях. Под други брегът се беше изровил и единият им край висеше във въздуха. В тях още живееха хора, ама беше опасно, защото по някой път се срутва ивица земя, голяма колкото цяла къща. Случва се някоя ивица, широка четвърт миля, да вземе да се срутва полека- полека, додето в някой летен ден се сгромоляса изведнъж в реката. Градчета като тукашното е по-добре да се отдръпват по-навътре от брега, защото реката постоянно ги подкопава.
Към пладне по улиците взеха да прииждат още повече коли и коне. Хората от селата си носеха яденето и обядваха в колите. Много пиене на уиски падна, та видях и три сбивания. По едно време някой се
