когато се появихте, направо във въздуха…
Еверард кимна. Международна обстановка, значи. Познати и не особено приятни думи.
— Какво имате предвид? — попита той.
— Нима не знаете? Всеки момент може да избухне война между Хай Бразил и Хиндураджан, всички се безпокоим от последствията. Когато воюват велики държави…
— Велики? Но, ако се съди по картата, Афалон също не е никак малка.
— Силите на нашата конфедерация се изтощиха още преди двеста години в изнурителната война е Литорн. А заради безконечните спорове и дебати на щатите все не успяваме да изработим единна политика… — Дейрдре го погледна. — Нищо от това ли не ви е известно?
Еверард преглътна болезнено.
— Ние идваме от друг свят.
— Какво?
— Да, от друг свят. Нашата планета… нашето небесно тяло се върти около Сириус. Така наричаме една звезда…
— За какво говорите? Свят, свързан със звезда?
— Нима не знаете? Звездите са слънца, като вашето.
Дейрдре се отдръпна назад и нарисува с пръст някакъв знак.
— Всемогъщи Ваал, опази ни! — прошепна тя. — Вие или сте безумци, или… Звездите са прикачени към кристалната сфера.
„О, не!“
— Кои блуждаещи звезди познавате? — попита Еверард. — Марс, Венера и…
— Тези не са ми познати. Ако говорите за Молох Ашторет и другите — да. Това, естествено, са светове съвсем като нашия, свързани със Слънцето… Единият е заселен от мъртвите, вторият е дом на вещиците, а третият…
„Всичко това плюс парните автомобили“ — Еверард поклати глава.
Дейрдре го гледаше с широко отворени очи.
— Според мен, вие сте магьосници — произнесе тя.
На това нямаше какво да отговори. Еверард зададе още няколко въпроса, но не узна нищо съществено. Градът се наричаше Катувелаунан и беше промишлен и търговски център. Дейрдре предполагаше, че тук живеят около два милиона души, а населението на Афалон не надхвърляше петдесет милиона. Не се знаеше точно — никой не бе правил преброяване.
Неясна бе и по-нататъшната участ на патрулните — в момента по тази тема се водеха разгорещени дебати. Военните бяха конфискували хронокатера и другите вещи, но все още не знаеха как да се оправят с пришълците. Еверард остана с впечатлението, че цялото правителство, включително и ръководството на въоръжените сили, беше заето е безкрайно изясняване на взаимоотношенията. По същество Афалон представляваше конфедерация от бивши колонии на Бритис и индиански племенни територии (индианците изглежда доста бързо бяха възприели европейската култура) и всеки ревниво защитаваше своите права. Древната империя на маите, претърпяла поражение във войната с Тексас (Техан), била анексирана, но потомците й още пазеха спомена за миналото й величие и изпращаха в Съвета на конфедерацията своите най-непреклонни делегати. Те настояваха да се сключи съюз с Хай Бразил — може би защото също бяха индианци. Щатите от западното крайбрежие, опасявайки се от нашествие от Хиндураджан, правеха всячески опити да омилостивят империята, подчинила цяла югоизточна Азия. В Средния Запад (и тук също!) царуваше изолационизма, а източните щати, въпреки дребните различия в политическия курс, се намираха изцяло под влияние на Бритис.
Освен това тук съществуваше и робството. Когато Еверард научи последния факт, той си помисли, че може би тъкмо робовладелците от Юга са изменили историята, но почти веднага се отказа от тази мисъл.
Стигаха му и собствените грижи.
— Идваме от Сириус — надменно повтори той. — Вашите представи за звездите са примитивни. Пристигнахме тук като мирни изследователи и ако с нас се случи нещо, нашите сънародници ще ви отмъстят.
Дейрдре така се изплаши, че чак го досрамя.
— А децата поне ще пощадят ли? — помоли се тя. — Нали те не са виновни?
Еверард веднага се досети каква картина се е разкрила пред очите й: малки плачещи дечица, които водят на пазара за роби в света на вещиците.
— Няма от какво да се безпокоите, ако ни освободят и ни върнат имуществото — побърза да я увери той.
— Ще поговоря с чичо — обеща девойката. — Но дори и да го убедя, той не може да решава от името на целия Съвет. Като научиха за вашите оръжия, хората изгубиха ума и дума.
Тя се надигна. Еверард я хвана за ръката (беше топла и мека).
— Кураж, малката — рече й той на английски. Тя трепна, издърпа ръката си и повтори жеста за прогонване на зли сили.
Когато патрулните останаха сами, ван Сараук се нахвърли върху Еверард:
— Хайде, казвай, какво узна?
След разказа поглади брада и промърмори:
— Рядко съчетание на синусоиди. Но има и по-лоши светове.
— И по-добри — напомни му Еверард. — Тук няма атомни бомби, но съм готов да се обзаложа, че не познават пеницилина, а нашата работа не се състои в това да се преструваме на богове.
— Разбира се, разбира се. Венерианецът въздъхна.
4
Прекараха един неспокоен ден. През нощта в коридора затрептяха фенери и един тъмничар отключи вратата на тяхната килия. Изведоха ги без излишни приказки в задния двор на затвора, където вече ги очакваха две коли. Настаниха ги в първата и малката колона пое през града.
Улиците на Катувелаунан не се осветяваха нощем и може би затова бяха съвсем пусти. Потъналият в мрак град изглеждаше някак нереален. Еверард разгледа внимателно парния автомобил, в който се возеха. За гориво използваха ситен въглищен прах, колелетата бяха с гуми, обтекаемият корпус завършваше със заострен като таран нос, на който се мъдреше изящна фигурка на змия. Нищо впечатляващо. Очевидно в този свят техниката все още беше в младенческата си възраст, а в знанията липсваше каквато и да било система.
Минаха по един нескопосан метален мост и се озоваха на Лонг Айлънд, който и тук бе заселен от заможни хора. Не намалиха скоростта, въпреки че омаслените фенери хвърляха оскъдна светлина. На два пъти едва не се сблъскаха с други коли — нямаше никакви пътни знаци, а шофьорите, изглежда, презираха предпазливостта.
Държавното устройство, уличното движение, всичко това много напомняше на Франция, изключвайки, разбира се, онези редки периоди, когато е била под управлението на Хенрих Наварски или, да речем на Шарл дьо Гол. В света на Еверард, даже през двайсети век, Франция бе останала типично келтска страна. Никога досега не се бе отнасял сериозно към брътвежите за вродени расови различия, но трябваше да признае, че различните националности действително притежават свои характерни черти и навици, толкова древни, че са станали напълно неосъзнати. И, ако навремето са възтържествували келтите, то от германските племена са останали само разпокъсани групи… Та това е Ирландия от техния свят! Ето например въстанието на Верцинхеториг, провалило се заради племенна вражда… Но какъв е този Литорн? Чакай! В неговия свят през ранното средновековие Литва е била могъща държава: дълго време е отблъсквала набезите на немците, поляците и руснаците и почти до края на петнайсети век не е приемала християнството. Ако не е било съперничеството с германците, Литва сигурно е щяла да се разшири далеч на изток…
Въпреки свойствената за келтските наследници политическа нестабилност, този свят се състоеше от малко на брой, но големи държави. А това говореше за по-древна култура. Ако в неговия свят западната