Дариеш се насочил към новото си легло. Преместили го бяха от арестантската килия в обикновена каюта. Настроението му било приповдигнато. Като се оказали в тъмнината, те с Лейърд продължили мълчаливия спор.
— Е, какво следва? — запитал човекът.
— Не бързай толкова. Трябва да се движим бавно и внимателно, крачка по крачка — Дариеш насъбрал цялото си търпение и започнал да обяснява на този глупак, това, което той не успял да прочете в неговия мозък. — Ще чакаме удобен случай. Като предлог ще използуваме подготовката за работа на енергетичните блокове. Тогава ще изработим устройство, което по най-прост начин може да се привежда в действие. С едно преместване на лоста ще унищожим кораба. За плановете ни никой не бива да знае. Лесно ще скрием измененията в механизмите, защото нашите хазяи понятие си нямат за подпространствените връзки. После, когато ни се открие възможност да избягаме, дръпваме лостчето. Изтръгваме се от лапите им и се опитваме да стигнем Слънцето. С помощта на моите знания ние ще обърнем хода на войната. Определен риск има, но не виждам друг начин. И, в името на Небето, дай ми възможност да действам!… Нека предположим, че за определено време теб няма да те има…
— А после? Как ще се избавя от тебе?
— Чесно казано, не виждам никаква такава възможност. Нервните ни краища са така преплетени, че ще трябва да се научим да съществуваме съвместно. — казал го и добавил, колкото се може по-убедително: — За тебе е най-добре. Решавай! Ние ще можем да правим всичко каквото си поискаме. Дали ще бъде със Слънцето или с цялата Галактика… Аз ще съумея да възстнановя жизненото пространство. Ще създам ново тяло, ще пренеса в него нашия запис. И ще се получи същество необикновено и безсмъртно. Човече, ти никога няма да умреш!
„Хм… перспективите не са блестящи“ — била скептичната мисъл на Лейърд. При тази комбинация шансовете му на господство са станали съвсем съмнителни. Каквото и да стане личността му след време ще бъде погълната от по-силната личност на Дариеш.
„Възможно е… психиатър… наркоза… разбира се… чрез хипноза…“
— Прекрати незабавно! — рязко го прекъснал Дариеш. — Аз достатъчно силно ценя собствената си личност, както и ти своята.
Общото им тяло се сгърчило конвулсивно в мрака.
— Нека предположим, че се научим да се уважаваме един друг — минало през главата на Лейърд.
Измъченото тяло бавно се потапяло в сладостния свят на дременето. Съзнанието на Лейърд заспивало необратимо и личността му витаела в царството на сънищата. А Дариеш будувал още дълго. Сънят бил напразна загуба на време. Безсмъртните никога не изпитвали такава нужда…
Той се усмихнал. Мрежата от полуистини-полулъжи, която бе оплел, май се бе оказала сполучлива. Ако Джоана и Лейърд само знаели…
Структурата на мозъка е нещо прекалено сложно. Той е способен да крие факти дори от себе си. И сам се заставя да забравя това, което му е неприятно. Подсъзнанието играе важна роля в това. Мозъкът убеждава висшите си компоненти в нещата които смята за верни. Шизофренията и самохипнозата са само слабо отражение на мозъчните способности. На Уирда тренировката на безсмъртните водела до пълно овладяване на координацията на мозъка и те с усилията на волята си могли да спират сърцето, да блокират болката и дори да разрушават личността си.
Още когато Дариеш се готвил да стане безсмъртен, той взел впредвид възможността да се бори за притежаването на мозък. Затова сега не бил пуснал в ход целия си мозък. Преди сканирането той направил определени приготовления и сега само част от мозъка му бил в контакт с Лейърд. Другата част, отделена от съзнанието чрез доброволна и контролирана шизофрения, съществувала самостоятелно и създавала свои планове. Използувайки самохипнозата той се съединявал с нея, когато истинският собственик бил обхванат от дълбок сън. В останалото време частите били свързани на подсъзнателно ниво.
Дариеш бил решил, че е необходимо да направи разрушителна система и един лост, който да я включва. Иначе не би преодолял бдителността на Лейърд. Но този лост никога няма да бъде приведен в работно положение. На Джоана той бе казвал истината. Съюзът с джанярдите му бил по-близък и тяхната победа щял да осигури.
За определено време могъл да се избави от Лейърд. Например, като го убеди, че по тактически съображения е нужно да се напие. Алкохолът не действувал на съзнанието на Дариеш. Когато другият заспи, той ще извърши последните приготовления и ще се постарае по това време Джоана да прави каквото му е нужно.
Психиатрия, а?… Мисълта на Лейърд бе тръгнала в правилната посока. Съществуват определени методи, с които се въздействува на шизофренията и при някои модификации би успял да подави чуждата личност. Ще се наложи, след време да се отърве от този човек…
Резултатът — ново безсмъртие за Дариеш и хилядолетия ще управлява младата цивилизоция. Той е като демон, който гони човека… ето какво е той. Усмихнал се уморено и скоро сам изключил съзнанието си.
Корабът се носил през звездното пространство. Времето губило привичния си смисъл, превърнало се в празно положение на стрелките на циферблата, редуване на сън и бодърствуване, закуски и обеди. Бавно се премествали съзвездията, когато корабът поглъщал светлинните години.
Непрекъснатото бумтене на могъщите машини запълвало не само дните им, но и съществуването им. Кръговратът бил непоколебим — сън, събуждане, хранене, и понякога… Джоана. Лейърд често се замислял, ще дойде ли на това скоро края? Не се ли е превърнал в Летящия холандец, затворен в собствения си череп с друго същество, което го е победило? В миговете, когато отчаянието го обхващало, инстинктивно търсел утешение у Джоана. Нещо го привличало в нея, дори когато бил едно цяло с Дариеш. Но после…
— Дариеш, ние скоро ще се съединим с Голямата флота. Чуваш ли? Тя ще се върне триумфално с непобедимото оръжие на Уирда.
— И защо не? Джоана е честолюбива независимо от годините си. Стреми се към славата, както впрочем и ти. Та, какво от това?
— Кога ще избягаме? Само губим време напразно. Трябва да избягаме със спасителната лодка и да унищожим кораба. И колкото се може по-бързо.
— И всички ли ще трябва да унищожим? И Джона Рос ли?
— Ама, че си дявол… Нея ще я отвлечем… или нещо подобно. Ти знаеш, да пропаднеш в пъкала, че обичам това момиче! Но когато работата опира до безопасността на Земята!… Сега само този крайцер може да превърне планетата ми на прах и пепел. Там са родителите ми, братята ми, приятелите ми, там е моята Родина! Трябва да направя нещо!
— Добре де, добре, Лейърд. Успокой се. Нека, като начало, да монтираме енергетичните проектори. И ще извършим серия от проби, които ще им приспят подозрителността. Тук на борда само Джоана ни вярва напълно. Нито един офицер не я поддържа.
Дните минавали. Двойната личност в единното тяло методично работела и направлявала джанярдските техници, които дори не разбирали, какво им предстои да изработят. Лейърд, като възприемал знанията на Дариеш, с възхищение си представял, каква сила е заключена в тези схеми, тръби и невидими енергетически полета. Ако тази сила се измъкне извън контрола и превърне съзидателната мощ на вселената в разрушителна стихия, която да разкъса пространството и времето, да измъкне енергията скрита в атомите, да разруши равновесието на полетаат, то ще измени самата същност на Космоса. Лейърд потрепера, като си спомни развалините на Уирда.
Проекторът бил монтиран и подготвен за действие. Дариеш предложил да спрат крайцера и да им
